четвъртък, 30 май 2013 г.

Подарък за моята дъщеря, лимонада и едно пътуване до Копенхаген


    Когато един ден преди да отпътуваме с мъжа ми за Копенхаген, попитах дъщеря ни последно какви дрехи да вземем, тя каза: "По-топли. Имайте предвид, че миналата вечер бях дори с ръкавици. Тук си е доста студено." Макар и да знаех за датския климат, този съвет изобщо не ми се понрави. Пак проверих прогнозата за времето и с дълбока съпротива набутах в куфара дрехи, които за моите представи са напълно подходящи за началото на април. Но в мен тлееше слаба надежда за грешки на недоспали метеоролози, основно подтиквана от блестящото софийско слънце, и реших да заложа на вътрешния си глас. Все пак става дума за средата на месец май!
    Пристигнахме късно вечерта. Подкрепени от топли прегръдки, поехме по улиците на града.  Нощният Копенхаген ни посрещна мокър, студен и ужасяващо ветровит! Беше минало полунощ, умората си казваше думата и решихме, че разговорите и плановете за разходки ще оставим за следващия ден. Дневният Копенхаген ни събуди с проблясващите лъчи на изгрялото слънце и топлото обещание за прекрасен ден!


    От три години голямата ми дъщеря живее в Дания. Почти наблизо. Четири часа път и сме заедно. Е, не е като да ти хрумне да скочиш в колата и да организираш бърз оглед на положението. Добре, че тя си идва общо взето често, защото за нас това беше първо гостуване в далечния ѝ дом. А в такъв случай се носи подарък. Никаква идея не ми харесваше. Исках да е нещо единствено, нещо, което може да се намери само тук, да не е обемно и да е лесно за пренасяне. В крайна сметка спазих само първото условие.





    Една вечер, при редовното пазаруване в супермаркета,  видях кухненски комплект. Знаете ги - кърпа, ръкавица и квадратна ръкохватка. Картинката беше очарователна и аз просто го купих. След два дена в магазин за домашен текстил между топовете зърнах плат с познат десен. Беше си късмет! Кажете как да не си купи човек, та кухненският комплект и този плат бяха един за друг!


    Купих сатенена панделка и малко парче бял плат, преговорих наум какво имам вкъщи и  вече знаех какъв ще бъде подаръкът. Имах метална кутия от сухо мляко. Дръжка, неодобрена някога за скрина на който беше сложена и прибрана за по-подходящи цели, оформи дървения капак. Сетих се за точната салфетка. Една от декоративните дървени къщички за птици, чакащи идеи за разкрасяване, така добре допълни комплекта, сякаш беше по поръчка. От Великденските декорации бяха останали мини пластмасови яйчица и малки венчета от клончета.
    Въодушевено разказах на мъжа ми цялата история и му показах събрания материал. Одобрението дойде веднага, както и предложението да ги подредя в дървена кутия. Да, ама чак пък и кутия нямах. Пресметнахме какъв материал ще трябва, казах си, че няма да мисля за последствията от временното превръщане на кухнята ни в дърводелска работилница и забързахме към магазина, а там - каква радост - ни чакаше готова точно нашата кутия. Беше супер попадение. Подредих кутията с платовете и предметите. Оказа се, че ще има достатъчно място и за панерче за хляб. Намерих едно малко плитко, не помня от какво беше, но щеше да свърши работа. Бях готова за действие. И тогава мъжът ми пак се включи: "Ако сложиш и тъмно-зелени чинии, нещата ще бъдат завършени". Къде да търся сега и такива чинии?! Обаче предния ден бях купила четири и вече си представях прекрасни кулинарни снимки ... Сложих ги върху плата и установих, че тяхното място е тук. И ето как бързичко всички части за осъществяването на внезапно появилата се идея услужливо се появиха една след друга - и прибраните преди много време, и откритите сега ... Наистина всяко нещо си чака другарчето, просто трябва да настъпи подходящият момент.
 

    Беше крайно време наистина да се захвана за работа. След три почти будни нощи на боядисване, лепене и шиене бях готова!
 


    Подаръкът включваше декупирана метална кутия с дървен капак, декоративна дървена къщичка за птици, малко гнездо с птичи яйчица, ратаново панерче за хляб, четири порцеланови чинии, две правоъгълни покривки, салфетки с пръстени, салфетка за хляб, кърпа, ръкавица и ръкохватка.
 

    И, разбира се, кутията. За малко да остане без капак. Успях да го направя точно половин час преди да тръгнем за летището. 


    Бях напълно доволна от резултата. Декорирани в стил рустик, всички елементи се допълваха идеално, текстилният десен ги обединяваше и всичко искреше в бяло и свежо зелено.


    Подредена и опакована, не изпуснах от ръце ценната си кутия през целия път. На летището много се забавляваха с нас.Служителят на скенера изненадано възкликна: "Я, къщичка за птици и гнездо с яйца! А кутията защо е празна? Да не сте забравили птичето у вас?" Казах му, че двете птичета са там, където отиваме. Сега оставаше подредбата.


    Значителна част от старите сгради в Копенхаген са обвити с бръшлян. Като Кралската библиотека. Усмихнахме се на съвпадението - подаръкът ми беше кралски!



    Направих всичко с огромно желание, вложих вдъхновение, старание и любов. Кухнята е най-уютното кътче в къщата. Мястото, където се събират всички. Исках символично да обединя нашия и техния дом. Така винаги ще бъдем заедно. Мисля, че успях, защото между къщичка и салфетките веднага се появи пълна чаша златиста лимонада!

 Свежа лимонада


    Освежаваща, ароматна, с чудесно балансиран сладко-кисел вкус. При програмата за престоя ни, която ни бяха организирали дъщеря ми и приятелят ѝ, имахме нужда от точно това студено, зареждащо с енергия, питие!

сокът на 1 среден лимон
1-2 чаени лъжички кафява захар
1 чаша газирана вода
2-3 листенца прясна мента

    Съставките се разбъркват добре и здравословната ни напитка е готова. А цветът, който придава кафявата захар, е прекрасен!

    Късно вечер, върнали се препълнени с гледки и впечатления, първо изпивахме по чаша лимонада. Вдишвахме аромата на пресен лимон, подчертан от лекия ментов нюанс на прясното зелено стръкче и усещахме разливаща се лекота в изнурените ни тела.

    За пет дни е трудно да видиш дори малка част от Копенхаген. Обикаляхме по павираните му улички, надничахме в подредените дворчета, прехласвахме се от фасадите на старите сгради, разхождахме се в красивите паркове и се радвахме, че белите нощи са започнали.




    Направих стотици снимки. Сега се опитвам да ги подредя. Къде бяхме и какво видяхме от Дания ще ви покажа следващия път.

Ще се видим пак ...


неделя, 12 май 2013 г.

Великден на двора

    Представете си малка градска кола, напредваща в късния следобед километър след километър по магистралата, устремена към мястото, където ще се паркира сред зеленина и почти абсолютна тишина. В нея са се настанили четирима възрастни в повишено настроение. След месеци очакване, най-сетне пътуваме. И колата не е обикновена, тя е машина на времето и за  цяла седмица (колко кратко!) ще ни пренесе сред пасторалните картини на почти забравена действителност. Разлистваща се гора, от която внезапно изскачат три съвсем малки диви прасенца. Фотоапаратът беше недостъпен, а внезапният порив да спрем и да ги потърсим, бързо угасна при мисълта, че между храсталаците зорко бди майка им. Зелени поляни, закъсняло стадо овце, огромни жълти петна цъфнала рапица, няколко коня зад груба дървена ограда, лилави облаци люляци ... Слънцето залязва и хоризонтът сменя цвят след цвят от златисто жълто през оранжево-червено до тъмно мораво. Балканът се готви да заспи под вече почти плътно зелено одеало. Обгръща ни нощната тишина, рядко разкъсвана от светлината на фаровете и шума от разминаващите се с нас коли.
    Чувстваме се добре. Почти. Нали ви разказах какво имаме в чантите - няколко кутии фондан (все още нямам ясна идея какво ще правя), тортена форма, тефтер с рецепти, общо взето всичко, за което си помислих, че може (или не) да ми потрябва. Хлебопекарна! Пасторално, но през 21-ви век! Взели сме си и няколко машинки - вече имаме опит и нищо не оставяме без надзор. Имаме си и тава с мусака, нали се очаква да пристигнем почти в полунощ, а гладен трудно се спи. Агнешкото бутче, макар и съвсем прясно, пътува замразено. И за разкош висяща саксия с буйно разцъфнала петуния. Това е за всеки случай. Нямаме представа какви цветя ще ни чакат, а без цветно петно в селския двор няма да е истинско. Е, и малко личен багаж.
    Вече ви е ясно, че твърдо се придържахме към максимата "На сърце да е широко". Но пътят ни е познат, пък и спираме да се разтъпчем. Четири часа не са толкова много. Пристигнахме.

    На сутринта се чу хлопката на портата. Съседът ни донесе топло издоено краве мляко - гъсто и пенливо. Нима още някъде пият такова мляко?! Настанихме се за закуска под сайванта. Майка вече беше измела, постлала чергите, строила възглавниците и подредила масата.  Три - четири вази с лалета, див здравец и полски цветя грееха по прозорците и нишите. Кафето ни чакаше в малка каничка. Сега аз и мъжът ми бяхме децата. И да си призная никак не ни беше лошо - разгледахме двора, установихме, че работа има за цяло лято и явно няма да се свърши всичката, договорихме се колко ще се чисти къщата, ходихме на гости. Изобщо нищо съществено не свършихме. Но следващият ден търпеливо ни чакаше.

    Ще си спестя разказа за петдневния дворен фитнес. Снимките сами говорят ...

... преди ...


... след ...


    Справихме се добре. Помогнаха гледката на малко по малко подреждащият се двор, почти пълното отсъствие на информационен шум, обилната кухня на майка ми и компанията на лястовичките




В Е Л И К Д Е Н


    Великден започна както си му е редът ...

... с шарени яйца ...

 
... и козунак.
 

Слънчево, цветно, ароматно!



Красивата кошничка с великденски яйца, която ни донесе сестра ми.


    Отново направих козунак със заквасена сметана по рецептата от Кулинарен еликсир. Третият път донесе блестящ резултат. Упоритите опити и неоценимата помощ на хлебопекарната (не би могло и да бъде друго, иначе за какво съм я крепила толкова километри!) ни снабдиха с вкусен, ароматен, мек козунак. Роси, приеми искрените ми благодарности, както и тези на половината село!
 

Печено агнешко бутче

    Не всички са любители на агнешкото месо. Майка ми категорично отказва дори да опита. За нея и подръжниците ѝ имаше печено пиле с картофи. Това си има и хубавите страни - останалата част от компанията може да си хапне колкото иска. За Великден традиционно приготвям печено агнешко бутче с пресен зелен лук.


    Агнешкото бутче много старателно почиствам от ципи и всякакви мазнини. Посолявам и намазвам от всички страни с олио. Поръсвам обилно с предварително направена смес от сух джоджен, смлян кимион, смлян черен пипер и червен пипер. Количествата са според вкуса, общо около три супени лъжици. Аз слагам повече джоджен и червен пипер. Месото поставям в плик за печене с една чаена чаша вода. Пека около 1,5 до 2 часа на 180 градуса. Когато е готово, изваждам от плика и го отделям в затворен съд. В соса нарязвам 10 - 15 връзки пресен лук, посолявам и прибавям 3 - 4 чаени лъжички масло, 2 - 3 лъжички червен пипер и 1 - 2 чаши вода. След като лукът е готов връщам месото и оставям във фурната около 20 минути. Изпечено по този начин месото става сочно и много вкусно.

       


 И, разбира се, кулминацията - празничната торта!


Великденска торта "Пролетно настроение"



    След известно чудене какво да правя, установих, че при тези малко необичайни за тортоправене условия няма да експериментирам. Лека плодова торта с плътен крем и нежна украса. Решението беше съвсем изпълнимо.


    Направих стандартните пандишпанови блатове. Харесвам тази рецепта, защото никога не ме е подвеждала. Блатът става пухкав и може да се разреже на три платки.
    За крем избрах комбинацията от 200 гр. заквасена сметана и 500 гр. маскарпоне. Прибавих 100 гр. кристална захар са повече сладост. За постигането на по-добра хомогенност и пухкавост разбърках сместа с шест лъжици сок от компот кайсии. Всяка платка сиропирах със сока от компота. Между тях разпределих крема, в който подредих плодовете му. Така сглобена тортата престоя една нощ в хладилника. С 200 гр. заквасена сметана равномерно намазах цялата повърхност. Върху нея плътно разпределих 150 гр. кокосови стърготини.


    Както винаги украсата беше най-приятната част. От фондан нежни бледолилави цветчета, откъснати от пищна топка хортензия. Малки гнезда от шоколадов фондан, в които се сгушиха цветни яйчица. Това са изключително вкусни какаови бонбонки в захарна обвивка.




    Тортата беше деликатен завършек на великденския обяд. Лека, сочна и ненатрапчиво сладка. Не пропуснахме да хапнем по още едно парче и със следобедното кафе.


    Почивните дни свършиха. Тръгваме си към големия град. Там са работата, ежедневието, приятелите и най-вече децата. Но успокояващата зеленина и всепроникващата тишина на това балканско кътче вече ни канят да се върнем. Тук ни чакат подпряното на портата старо колело, надничащите из тревата цветя, порасналата ела и масата под сайванта, винаги готова да ни събере на сладки приказки. Пасторално.


    Ще се видим пак ...

петък, 10 май 2013 г.

Великденска торта "На полянката гнездо, а в гнездото яйчица"

    Тази година така се случи, че за Великден у нас дълго се говори. Кажи-речи - два месеца празнични вълнения! Първо, както си му е редът, подготовката започна отрано. Второ, на 31-ви март отпразнувахме Католическия Великден. След това подготовката продължи. На 5-ти май отпразнувахме Православния Великден. А сега коментираме впечатленията и вълненията от красивите и вкусни дни! Ще рече човек, че сме без делници... Но да се оправдая - всеки ден редовно си ходим на работа и училище, просто дните минават бързичко...
    По големите празници нашата фамилия традиционно се събира при родителите ми. Понякога се налага от значителния ни състав някой да отсъства, но винаги сме си голяма и шумна компания! И да призная, много ми е добре - моята майка е главен организатор и готвач!  Нали знаете стихчето "Колко мило, колко сладко е при мама и при татко"! В тези случаи аз отговарям за сладките допълнения и даже не за всички ...
    Но сега поредицата от почивни дни в началото на май беше единствената възможност тази пролет да отидем до къщата ни на село. Желанието за почивка сред зеленина и тишина, съчетано с прогнозата за лятно слънце, надделя над статуквото и взехме решение за промяна на навиците. Децата останаха в къщи, а ние заминахме. Това, естествено, доведе до удвояване на кулинарните задължения. Напълних чантите с тортени форми, фондани, тефтер с рецепти и какво ли още не, защото никога не се знае какво ще потрябва и по-добре нещо да не влезе в употреба, отколкото да бера ядове от типа "как можах точно това да не взема". Като отговорна майка, обаче, трябваше да се погрижа и за децата. Е,  на тяхната възраст аз самата имах деца, но родителите са си родители и децата за тях винаги са си деца... 

И така украсата и сладките бяха готови...




... яйчицата те си боядисаха ...


... аз направих торта ...



... и, разбира се, козунак ...



    А с хапването са се справили, както са намерили за добре. Гладни не са останали, дори са наблегнали на любими и не много често одобрявани от мен храни. Изобщо, май и те са си почивали на спокойствие...

Великденска торта 
"На полянката гнездо, а в гнездото яйчица"


    Тортата е с класически пандишпанов блат. Този път към яйчения крем със сметана прибавих 150 гр. пасирано домашно сладко от къпини. Така кремът придоби много приятен люляков цвят. Леката кисела нотка на къпините чудесно компенсира значителната сладост на фондана.


 Яйчицата в гнездото са датски марципанови бонбони.

    
     Така  в къщи празнуваха Великден дъщерите ми, а какво направихме за празника ние на село ще ви покажа следващия път.

    Ще се видим пак ...