понеделник, 23 септември 2013 г.

Въпроси, отговори и бонбони

    Лятото отмина като миг. Забързано, неусетно. Очакването за момент лежерност така и не се сбъдна. Задачите изскачаха една след друга, изискващи време и внимание, интригуващи и  носещи немалко напрежение. Лято горещо и плътно, сладко и леко жилещо, като шоколад с чили. Хубав вкус.
    Но пък септември започна точно според очакванията - препълнен. Не съм забравила обещанието да отговоря на приятелските въпроси от преди вече два месеца. Тази вечер отделям на тях.

    Предизвикателството на  Дани от "Слънце и слънчоглед"

Дани: Кои са думичките, с които можете да опишете своя характер?
   Аз: Големият писател Виктор Юго с дълбок усет към човешката същност е казал: "Всеки човек има три характера - един, който му приписват, един, който сам си определя и един, който има в действителност".
Дани: Обичате ли животни и цветя?
   Аз: Обичам животните, но освен риби и папагали не си и помислям за друго животинче вкъщи. Понякога все още се чува слаба молба да си вземем куче. Но как да стане, като и то си иска пространство и сериозно внимание ... Но цветята са нещо друго - за тях също са нужни грижи, но си стоят на едно място и благородно оцветяват пространството. Опитвам се да си организирам градинка на балкона и по прозорците. Все по-хубава става!
Дани: Какво е блогът за вас?
    Аз: И удоволствие, и ангажимент ...
Дани: Какво обичате да правите в свободното си време?
    Аз: Свободно време - какво е това?! С доста неща се занимавам и понеже се задълбочавам в правенето им, често стават продължителни и дори уморителни. Но понякога успявам да седна на тишина да почета приятна книга.
Дани: Кое ви усмихва?
    Аз: Много неща, понякога съвсем дребни, забелязани мимоходом, но зареждащи с настроение и оптимизъм.
Дани: Кое ви натъжава?
    Аз:  Изкривяването на ценностите. Отчаянието. Глупостта.
Дани: Обичате ли да планирате деня си?
    Аз: Поне имам желание ... И много пъти съм подреждала изряден план в безкрай точки! Съвсем друго нещо е колко съм го изпълнявала ... Но както е казал Марк Твен за отказването на цигарите: "Няма нищо по-лесно от това! Правил съм го поне 100 пъти!"
Дани: Мечтаете ли и за какво?
     Аз: Мечтая, то и в зодията ми е заложено ...
Дани: Вярвате ли в съдбата?
     Аз: Трудно мога да отговоря. Почти никога не се замислям в тази посока. Но понякога разни ситуации предизвикват усещане за предопределеност, за неясен спомен за време и места, когато и където сякаш си бил ...
Дани: Щастлив човек ли сте?
     Аз: Определено!


    Предизвикателството на Таня от "Кафе и шоколад"

Таня: Защо създадохте блога си?
    Аз: Най-вече заради първата част от името му, но така и не съм стигнала до него ...
Таня: Кое е най-странното ястие, което сте яли?
  Аз: Едно френско ястие - печена патица с кисело зеле, сладко от боровинки и кайсии от компот ... Този френски вкус изобщо не ми беше по вкуса!
Таня: Разхвърляна или подредена сте?
  Аз: Подредено разхвърляна. Или разхвърляно подредена. Факт е, че като се вдъхновя и поставя всичко на "мястото му", поне половината неща после не мога да се сетя къде съм подредила. Няма как да е като в списанията, пък дори и там "небрежно" подхвърлят някоя дреха, та да изглежда по-естествено.
Таня: Какво най-често приготвяте у дома?
    Аз: Картофи по ..., картофи с ..., картофи.
Таня: Кое ви успокоява?
    Аз: Тишината и зеленината.
Таня: С какво не бихте направили компромис?
    Аз: Може и банално да звучи, но с предателството.
Таня: Салата или торта?
    Аз: От какво да се лиша - каква дилема! Затова решението е половин салата и половин торта.
Таня: Какво не умеете да правите добре?
    Аз: Да се отказвам от нещата, които съм си наумила, че искам да направя. А понякога е доста полезно, защото две дини в една ръка със сигурност могат да се носят, но повечко вече става трудно.
Таня: Най-важното нещо за вас е ...?
    Аз: Обичта и удовлетворението. Семейството.
Таня: Оприличете се с една дума?
    Аз: Отговорна.

    Предизвикателството на Руми от "Румянтика в кухнята"

Руми: Кога, как и защо създадохте своя блог?
    Аз: Моят блог още е бебе, няма дори годинка. И както често стават бебетата - желано, но неочаквано. Доста време децата и мъжът ми ме убеждаваха, докато една вечер заявих, че сядам да си сътворя блога. Е, не мина без тяхното участие, но нали за бебетата трябва повече от един ...
Руми: Какво приготвяте в кухнята с по-голямо желание - сладкиши, манджички или тестени?
    Аз: Всяко едно от тези неща. Зависи от настроението и повода.
Руми: Какво от всичко, което приготвяте, най-много радва вашето семейство?
    Аз: Ароматна и топла неделна закуска! Е, добре, че се радват и на други неща, защото такова щастие рядко им се случва ...
Руми: Обичате ли да експериментирате с вкусове, съставки и подправки в ястията или стриктно се придържате към рецептата?
   Аз: Когато правя нещо ново, много рядко се придържам абсолютно точно към предложената рецепта. По-скоро когато харесаме някое ястие, обикновено продължавам да го готвя без експерименти.
Руми: Има ли нещо, което не ядете?
    Аз: Шкембе!
Руми: От какво може да се разсмеете до сълзи и давате ли воля на чувствата си?
    Аз: O, от много неща! И май честичко се смея до сълзи, та чак коремът ме заболява.
Руми: Какво може да ви натъжи, та дори и разплаче?
    Аз: Не  мога да приема песимизмът и безнадежността. Това ме гневи понякога до сълзи. Е, има и сантиментални ревливи моменти, нали затова сме хора и всякакви чувства ни владеят ...
Руми: Какво предпочитате: книга, филм или интернет?
    Аз: Зависи от ситуацията. Книгата и филма не мога да подредя, но интернетът е последен.
Руми: Къде и как предпочитате да възстановите силите си след уморителен ден?
    Аз: У дома. Когато приключи втората работна смяна (ежевечерна с основно местоположение кухнята), мога да се занимавам с нещата, които ме забавляват. А мога и нищо да не правя. И в това има удоволствие.
Руми: Ако трябва да останете на самотен остров, какво бихте взели със себе си?
    Аз: Просто нямам отговор, само пожелание да не оставам сама на самотен остров!


    Предизвикателството на Вещицата от "Ароматно в кулата на Вещицата"

Вещи: Коя е книгата, оставила жив отпечатък у вас?
     Аз:"Наследникът от Калкута" от Роберт Щилмарк. Много, много любима!
Вещи: В кой филм искате да сте главен герой?
     Аз: Понякога децата ми казват: "Мамо, пак си се вкарала в някакъв филм!" Явно често съм главен герой, но къде ли?...
Вещи: Какво ви вдъхновява?
    Аз: Често вдъхновението е внезапно пробляснала идея, друг път малко мънисто.  Нали затова се казва: "Намерил си копче и си ушил балтон".
Вещи: Какво ви разочарова?
     Аз: Лицемерието, пошлостта, меркантилността ...
Вещи: Какво ви разсмива?
     Аз: Добрата шега.
Вещи: Колко е брашното в рецептата за кекс, описано "на око"?
    Аз: Когато правя кекс, един от неизменно любимите моменти след пъхването на формичката за печене във фурната, е останалото по съда течно тесто да се изгребе с малка лъжичка почти до съвършенство. Скоро една от моите дъщери ни разказа, че като малка честичко си е правила малко количество кексово тесто, излапвала го е и бързо е заличава следите преди да се прибера и да я хвана на местопрестъплението. Сега, като прочетох въпроса, я попитах какво означава брашно "на око", а тя ми отговори: "Толкова, че да ти е много кеф да ядеш сурово кексово тесто!"
Вещи: Какво е измерението на израза "с една идея повече"?
     Аз: Това, което ни стимулира да направим нещата по-добре.
Вещи: Възможно ли е оправданието "всички правят така"?
     Аз: Това е въпрос, по който може да се напише цял философско-психологическо-антропологичен трактат. Вероятно и политолозите ще се включат. Иска ми се да вярвам, че не сме стадо овце и затова "НЕ всички правят така"!
Вещи: Какво се вижда "през розови очила"?
     Аз: Утопия.
Вещи: Какво е да си "на кръстопът"?
     Аз: Труден начин да избереш правилната за теб посока.



    Отговаряйки на въпросите, си спомних за едно друго предизвикателство, което сама си поставих. Преди няколко години реших да направя за рождения си ден бонбони, обвити с фондан и украсени с цветен марципан. Речено-сторено. Намерих старателно изрязана рецепта за правене на фондан, купих пудра захар, глюкоза и каквото още трябваше и решително започнах месенето. Да,  но беше средата на месец юли, а през въпросната година Горещниците достойно оправдаваха името си и термометърът клонеше към 40 градуса. Изобщо не знаех, че правенето на фондан трябва да става на хладно. Аз опитвах да забъркам достатъчно плътна маса, за да мога да я меся, но вместо твърдо, тестото ставаше течно. Изпратих да ми купят още пудра захар и упоритостта доведе до резултат, който въобще не може да се нарече фондан, но поне можеше да се облекат готовите бонбони. Стоене повече от 30 мин. извън хладилника изобщо не беше препоръчително. Бадемовият вкус на марципановата украса балансираше умопомрачително сладките бонбони.


     Повече не съм опитвала да правя фондан, особено след като вече безпроблемно може да се купи готов, че и оцветен. Все пак бонбоните се изядоха. А пък снимките много си харесвам.





     Ще се видим пак ...