събота, 29 март 2014 г.

Брезен - Marzec - Март

    Много, много отдавна нашите прадеди наричали месец март с името брезен. След студените сечень и люти, земята се пробуждала от зимен сън. Дните започвали да растат, дървета се покривали със свежи пъпки, пролетни цветя надничали сред останалите миналогодишни листа. Топъл вятър изсушавал земята и затова често на месеца казвали сухи. Плахи, но нетърпеливи да се покажат, слънчевите лъчи се промъквали сред цъфтящите клони на красивите бели брези и семплите им съцветия като дъжд надвисвали над земята. 
  

    Брезите били вестоносци на наближаващата пролет, символ на прераждането и месецът на пролетното равноденствие бил кръстен с тяхното име.




    Едно от значенията на името на брезата е "ясен, блестящ" и олицетворява не само изящния ѝ външен вид, но и излъчването от вътрешността на дървото. Според славянските вярвания брезата е пазителка на дома и защитава от зли духове. Върху нея при буря не пада гръм и затова във всеки двор трябва да има посадено дърво. Красивата бреза е дърво със силно енергийно въздействие и помага за душевното равновесие и бързо възстановяване след боледуване. Брезовият сок се пие без обработка и пречиства организма от вреди вещества. Чаят от брезови листа се ползва при простудни и бъбречни заболявания, различни тинктури от брезови пъпки помагат при лечение на рани, кожни заболявания, артрити. А брезовата кора славяните използували като бял лист, за да рисуват върху него. Цветът на кората се дължи на вещество, което е единственото бяло багрило, съществуващо в природата. Кората на брезата отразява слънчевите лъчи и през лятото не се нагорещява. Като белите дрехи на славяните.



    Отдавна наричали времето на пролетното равноденствие с името брезен и отдавна първият от месеците, чийто славянски названия били забравени, бил март. В полския език, основно съхранил старите им имена, от XVI в. месеца изписват подобно на името му от Римския календар - marzec.


    През marzec - март избрах да представя един познат в полската кухня сладкиш. Нарязан на пастички, макар и да няма нищо общо с брезите, ми напомня за брезен и брезовата кора.

СЛАДКИШ С МАКОВО СЕМЕ




     Продукти за тестото:

          3 кафени чаши брашно
          2 кафени чаши прясно мляко
          2 кафени чаши захар
          1 кафена чаша маково семе
          1 кафена чаша олио
          1 бакпулвер



 
     Продукти за глазурата:

          6 супени лъжици захар
          5 супени лъжици прясно мляко
          2 супени лъжици какао
          1/2 малко пакетче масло




    Смесваме захарта, маковото семе, прясното мляко и олиото. Прибавяме пресятото брашно с бакпулвера и разбъркваме до получаването на гъсто кексово тесто. Изсипваме в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка с размер приблизително 25 см. на 40 см. Печем в загрята до 180 градуса фурна около 20 мин. или до зачервяване на сладкиша. 
    Смесваме продуктите за глазурата върху топъл котлон, разбъркваме до хомогенност, като внимаваме сместа да не завира.
    Върху изстиналият сладкиш равномерно разпределяме леко охладената глазура. Оставяме сладкиша да почине за половин час и нарязваме на пастички.




    Често в Полша в тестото се слагат сушени плодове, ядки или парченца ябълки. Но без добавки повече ни харесва. Познавам този вкус от детството си. Майка ми правеше маков сладкиш всеки пък, когато успееше да се снабди с маково семе, което липсваше по нашите магазини. Сега може да се купи във всеки хипермаркет и често го приготвям. Но когато ме почерпи майка, пак е най-вкусен. Може би заради буркана, в който пази черните семенца? Или пък заради твърдото ми убеждение, че това е една от нейните специални рецепти ...





    Ще се видим пак ...



петък, 21 март 2014 г.

Декупирани кухненски кутии

    В известен смисъл представянето на тези кутии е продължение на публикацията за тортата "Класически вариант" . Или по-точно тортата е продължение, тъй като ги декорирах за коледен подарък на зълва ми. Интересно как понякога нямащи нищо общо идеи навяват усещането, че следват специална взаимообвързаност.



    Реших да покажа двете декупирани кухненски кутии точно след тази торта единствено защото са правени за един и същ човек. Когато се спрях на черно-белия дизайн на тортата, провокиран от цветовете на поканата,  въобще не се сетих за тях. Но като преглеждах снимките, внезапно открих очевидната връзка в контраста - черно и бяло в единия случай и светло и тъмно в другия!
 

СВЕТЛАТА КУТИЯ








ТЪМНАТА КУТИЯ








    Изборът за оформлението на кутиите беше воден от мисълта, че са предназначени за кухнята. Затова ги напълних и с подходящо съдържание - ориз и леща. За фотосесията им, обаче, използвах зеленчукът и плодовете от картинките. Но както се казва в разните рекламни брошури "Продуктите на снимките са единствено с представителна цел". Пък и съвсем обективно погледнато доста непрактично би било в тях да се затворят лук и мандарини!




 


    Ще се видим пак ...




вторник, 11 март 2014 г.

Класически вариант

    Тортата за това тържество обмислях повече от месец. Защото е за празника на много близък човек. Представях си цветовете и украсата. Почти бях избрала бижуто, което изцяло допълваше сладкия подарък. И когато няколко дена преди датата обещах да направя "най-хубавата торта", поставих уговорката, че аз ще избера каква да бъде. Не казах, че вече всичко съм измислила и само трябва да пристъпя към изпълнението. Но както често се случва, нещата в ход се променят, а в този случай идея и реализация нямаха нищо общо. Единственото, което остана от първоначалната ми подготовка, беше тортената поставка.




    Мислех си за пастелни цветове и много цветя. Но с получаването на поканата за тържеството се върнах съвсем в началото. Първото нещо, което са промени, бяха цветовете. Сега решението бе за класическата комбинация от черно и бяло.




    После въображаемият ми голям пъстър букет от захарни цветя стана напълно излишен. За стилната визия на тортата бе достатъчно едно единствено цвете - снежнобяло с контрастен черен проблясващ контур.




    А най-подходящото бижу се оказа, че чака да го открия още в първия ювелирен магазин, в който влязох. Изборът ми беше точно за пет минути - просто нямаше какво да избирам. Колието и пръстенът сякаш бяха част от цветето, което само преди час бях завършила!




Подаръкът ни бе готов - торта, бижу, букет!
Оставаше да поздравим моята зълва с

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!






    С Бояна се познаваме от ... 35 години. И как е отлетяло всичкото това време изобщо не ми е ясно. В началото бяхме съученички в гимназията. После аз се омъжих за нейния брат. След това се появиха моите три дъщери и нейните две деца. Част от студентските ни години минаха между детски смях и плач, откраднати нощни часове на забързана подготовка за изпити, върволица от приятелски събирания и свикване със семейните задължения. Едно след друго децата тръгнаха на училище. Ние тръгнахме на работа. Те учеха буквите, а ние учехме да преживяваме болките от ожулените им колена, да споделяме искрените им детски радости, да сме съпричастни на тийнеджърските им вълнения и да вярваме в доброто им бъдеще. Класически вариант на нашето индивидуално порастване. Но както казва Бояна: "Какво пък, важното е, че сме млади и красиви!" Или поне така ни се иска да виждаме нещата ... 


Боце, пожелаваме ти здраве, позитивност, щастливи преживявания, удовлетвореност!
А след 35 години пак ще ти направя торта, тогава може и по твой дизайн!







    Ще се видим пак ...




сряда, 5 март 2014 г.

Цветни кексчета

    Когато децата бяха малки, празнуването на рождените им дни си беше значително приключение. Многоочаквано и вълнуващо за тях, ангажиращо и също вълнуващо за нас. Приготовления, любопитство, суматоха, глъч, смях, някоя и друга беля, всеобща бъркотия, сандвичи и много парчета торта. Весело и всепоглъщащо преживяване и за малките, и за големите. Сега нещата са малко по-различни. В повечето случаи порасналото дете е с нас на приятна почерпка в къщи, а след това на купон с приятели навън. 
    И тази година дъщеря ми заложи на отработения стандарт за посрещане на рожден ден. За изнесения в клуб купон приготвих кексчета с многоцветна глазура. Приличаха на саксийки, пълни с ярки и слънчеви цветя, като мислите, надеждите и усмивките на Яна.


    Кексчета са направени по тази рецепта за кекс. Но вместо какаовата смес във всяко от тях сложих по няколко малки парченца млечен шоколад. Един щоколад от 100 гр. беше достатъчен за цялата доза. Идеята за глазурата намерих ето тук. Това беше много добро попадение, защото с този крем се декорира лесно, но преди всичко е вкусен и лек, което определено го прави предпочитан пред класическия маслен крем.


ГЛАЗУРА ОТ КРЕМА СИРЕНЕ И МАСЛО



          125 гр. меко масло
          250 гр. крема сирене
          500 гр. пресята пудра захар
          1 чаена лъжичка прясно мляко
          1/2 ампула ванилия

    Маслото и крема сиренето разбиваме с миксер до пухкава еднородна смес. Прибавяме пудрата захар, млякото и ванилията. Продължаваме с разбиването докато се получи плътен лек крем с гладка консистенция.
    Глазурата нанасяме върху кексчетата с шпиц и украсяваме по желание.





    Ще се видим пак ...