сряда, 30 април 2014 г.

Kwiecień - Цветни нюанси - Април

    Свежа зеленина е покрила дърветата и поляните. Брезите са провесили зелените си коси, люляци се преобразяват в лилаво и бяло, разцъфтели храсти запълват празното пространство пред погледа. Пролетта, макар и още хладна, вече отдавна е тук. Свикваме бързо със зелените одежди на дървета, но нетърпеливо чакаме появяването на цветните шарки. Сега е месецът, който в стари времена прадедите ни наричали цветен. Времето, в което започва обагрянето на земята в безкрай цветни нюанси. Съвсем естествено най-често точно в месец цветен се отбелязва денят на цветята. Денят е Цветница. Денят, в който върбови клонки се закачат в домовете с пожелания за здраве и добруване. Денят е Връбница.



    Отдавна бях намислила, че на Цветница ще купя цветята за балконските сандъчета. На разходката до Цветния пазар в София взех и фотоапарата.Тук мога да прекарам часове. Килими от картонени кутии с подредени в тях традиционно познати градински и саксийни цветове. Големи връзки пролетни цветя, увити в целофан или груба хартия. Екзотични растения, отличаващи се със странни форми и значителни размери. Зелени хвойни и палми, извисяващи се над пъстроцветните петна. И голямо множество хора, радващи се на цветята и коментиращи цените. Този път огромно множество хора, които за малко да не успеят да се поберат на не особено голямото пространство. Трудно беше да снимам, но цветарите с удоволствие ми съдействаха да запечатам в снимка това цветно море. Определено не бях очаквала толкова отзивчивост, напоследък сякаш сме отвикнали от тези  малки жестове. Но на Цветница на Цветния пазар денят беше слънчев и празникът провокираше доброто настроение.



    Цветни водопади се изливаха от висящите саксии. По стелажите бяха подредени стотици саксийки с многоцветен разсад. Други, разположени направо на земята, образуваха малки и големи ароматни острови, около които хората обикаляха, за да изберат цветето, което най-много им допада.



Цветни моменти в нежни бледи нюанси!



Цветни моменти в избухващи ярки нюанси!



Цветни моменти в греещи слънчеви нюанси!


    Освен за лехите в дворовете и саксиите по балконите, огромни ярки букети чакаха да бъдат отнесени на цели връзки, за да оцветят домовете в унисон с пролетния празник.


    Сериозна задача имах този ден. Трябваше да избера цветя за моята балконска градинка и первазите на прозорците, цветя за балкона на майка ми, цветя за вазите по стаите, цветя за подарък. Имах си списъче с видовете и броя на саксиите. Обикалях около цветните острови, първо снимах, а после избирах. След като задната седалка на колата прилежно беше запълнена с петунии, калибрахое, мушката, парички, теменужки, бегонии, лалета, ириси, върбичка, люляк и две саксии, на чиито обитатели на запомних имената, мъжът ми постанови: "Е, хайде стига толкова!". Отправихме се на разходка в близкия парк, където разцъфваха  дървета и храсти, а полянките бяха изпъстрени от бели маргаритки и жълти глухарчета.




    
    Ситен, но упорит дъжд ни прибра вкъщи. Строих саксиите с цветен разсад на балкона и посветих следобеда на един традиционен полски сладкиши. За кулинарен акцент през месец цветен, запазил в полския език старото си славянско име kwiecień бях избрала

КРАКОВСКИ СИРНИК



    Търсейки рецепти за Краковски сирник из полските кулинарни сайтове, открих интересна информация за произхода сладкиша. Популярен днес с английското си име cheesecake, сирникът е известен още в Древна Гърция. В трудовете на някогашен гръцки философ е споменат сирникът като храна с изключителни качества, подходяща за победителите в олимпиадите. По-късно се оказва много разпространен в Древен Рим. В книгата на Катон Стари "За земеделието" е описана точно рецепта за приготвянето на прототипа на сирника, наричан тогава либум: "В купа да се стрият две либри сирене. После да се добави една либра обикновено пшенично брашно или, за да е по-пухкав, половин либра фино пшенично брашно и да се омеси добре със сиренето. Да се добави 1 яйце и пак да се омеси добре. Да се оформи самун, да се сложи на листа и да се пече бавно на горещ камък под глинен капак." Всъщност това е рецепта за хляб, замесван с ритуална цел. В резултат на военната експанзия към вътрешността на Европа римляните предават тази рецепта на местното население. Появяват се различни варианти на хляба със сирене, включително сладки, основно с добавен мед. В средата на XVI в. в първата печатна готварска книга е отделено място и на чийзкейка. Вероятно главният готвач на английския крал Хенри VIII официално модифицира хляба в сладкиш като предлага следното приготвяне: "Нарежете сиренето на малки парченца, които накиснете в мляко в продължение на три часа. След това към тях добавете яйца, брашно и захар."  В различните страни приготвят сирника с различни видове сирене - итарианците с рикота, гърците с фета, немците с извара, а американците със сирене "Филаделфия", което води до особености в начина на изпичане и специфика на вкуса.  В Полша сладкишът се появява в края на XVII в. след завръщането на крал Ян III Собиески от битка с турците край Виена. Там кралят и приближените му се насладили на тази непозната торта и отнесли със себе си рецептата. Тук той добива голяма популярност, особено в Краков. Любопитно е, че съществува известен спор дали Краковският сирник всъщност не е копие на Виенския. Разликата е, че в Полша прибавят накиснати в ром стафиди и украсяват повърхността на сладкиша с решетка от маслено тесто, богато залята със захарна глазура. Тази малка препирня ме подсети за нашия чудноват съседски балкански спор чия всъщност е шопската салата ...
    Със сигурност не уникално полски, Краковският сирник е заел сериозно място в полската кухня. Някога сирникът традиционно се поднасял на големи празници като Коледа и Великден, сватби и кръщенета. Производството на сирене, извара, масло и яйца освен за препитание в домакинството, е било източник на доходи за селското население. Необходимостта от сериозно количество яйца и извара, го е правил достъпен в ежедневието само на богатите аристократи и заможните граждани. Днес освен задължително на Коледа и Великден, Краковският сирник се приготвя всеки път, когато поляците просто искат да се насладят на вкуса му.



    
    Продукти за маслената кора:

          250 гр. брашно 
          125 гр. меко масло
          125 гр. пудра захар
          1 яйце
          1 ванилия

    Продукти за пълнежа:


          1 кг. извара 

          8 яйца
          100 гр. меко масло
          250 гр. захар
          3 ванилии 
          3 супени лъжици царевично нишесте 
          100 грама стафиди
          50 мл. ром
          1 яйчен жълтък

    За приготвянето на маслената кора маслото и брашното стриваме на трохи. Добавяме яйцето и бързо омесваме гладко тесто. Завито във фреш-фолио го поставяме  в хладилника най-малко за един час. Отделяме 1/4 от тестото за оформяне на решетката и оставяме отново в хладилника.  Разточваме другата част и го пренасяме върху намазана с масло хартия за печене в тава с диаметър 30 см. Оформяме висок ръб. С вилица на гъсто правим дупки по дъното на кората  и печем 15 минути в загрята до 180 градуса фурна.
   Подготвяме плънката като разбъркваме маслото с 200 гр. от захарта и ванилията. Когато сместа стане кремообразна добавяме един по един жълтъците.Следва прибавянето на изварата лъжица по лъжица и разбъркваме до оформянето на гладка, плътна маса. Разбиваме белтъците с останалата захар и прибавяме към изварената смес. След като добре разбъркаме, сипваме нишестето и накиснатите в рома стафиди. Бъркаме плавно до пълното комбиниране на съставките. Сместа изсипваме върху изпечената маслена кора.
   Разточваме останалата в хладилника част от тесто и го нарязваме на ленти, които подреждаме като решетка върху изварената плънка. Намазваме ги внимателно с разбития жълтък. Печем в продължение на около 50-60 минути при 180 градуса. След охлаждане лентите внимателно се намазват със захарна глазура, приготвена от останалия белтък, пудрата захар и малко лимонов сок. Аз пропуснах тази част.


    За приготвянето на Краковския сирник прегледах няколко рецепти и установих, че винаги е точно една и съща, като разлика има само в добавянето или не на стафиди и пропускането на захарната глазура. Спрях се на предложението тук

    Няколко цветчета от донесените през деня иглики послужиха за украса на сладкиша.



    Получи се прекрасен десерт - плътен и пухкав едновременно, умерено сладък и определено засищащ. Аз много харесах този вариант на чийзкейк с маслена кора, а не с основа от натрошени бисквити. Опитвайки го, мъжът ми отбеляза, че не е много впечатлен. Но както обясняваше, че този път не той ще е основният консуматор, една четвърт от тавата остана празна. На учудването ми бе отговорено, че просто бил гладен. Приех това обяснение, нали знаех, че римляните са хранили с първообраза му - хляб-сирник!



    Ще се видим пак ...




сряда, 23 април 2014 г.

На Великден - цветни яйца

    Пъстри, многоцветни, ярки са дните около Великден! Дори мрачното и дъждовно време тази година не попречи на цветните и усмихнати емоции около празника. За багренето на великденските яйца от години у дома е отделена съботната сутрин. После следват козунаците. Докато ароматът им се носи из цялата къща, идва ред на подготовката на агнешкото. Май само сладките са предварително готови. Изобщо съботата си е един значително натоварен ден, изпълнен с неизменни реплики като "Колко яйца ще боядисваме?",  "Само 30! Сложи поне още 10!", "Нали повечко козунак ще направиш?...", "О, колко хубаво ухае! Обичам Великден!", "В тази кошничка ли ще сложим яйцата? Ще ги побере ли? Е, определено са малко!", "А който не яде агнешко, какво ще прави?! Баба нали ще приготви печено пиле?" и още много в тази поредица. 
    Този път въпреки, че пак едва стигна времето, съботният ден не беше толкова наситен. Имах късмета да си взема малка отпуска и яйцата според традицията оцветявахме в четвъртък. И, трябва да призная, дори това не свърших аз, защото с тази задача се зае малката ми дъщеря. Чудесно, имам си отмяна, значи аз ще се натоваря с наставленията! Но те стигнаха само до изискването "Първото яйце задължително направи червено! И поне няколко едноцветни." и до очаквания отговор "Знам, мамо!".



Шарените яйца се получиха прекрасни, сякаш на ръка рисувани!



    Все пак с нещо трябваше да се включа. Може да съм в отпуска, но това не значи, че просто ще си се мотая, нали така! И тъй като яйцата привлекателно радваха погледа, но пък естествено трябваше да се почака за тях още няколко дни, ми хрумна да направя тяхно подобие, което да се опита още същия ден.


ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА ОТ СИРЕНЕ




          150 гр. сирене
          125 гр. крема сирене
          малко масло
          пресни зелени подправки, сварен жълтък,  цветни зеленчуци и др. по избор

    Смесваме крема сиренето с натрошеното сирене. С намазани с масло ръце оформяме малки яйчица. От това количество продукти получих 12 бр. С налични допълнителни продукти се опитах на наподобя боядисаните великденски яйца.

Ситно нарязан копър за зелените яйца.



Раздробен сварен жълтък за оранжевите яйца.



Кисело варено цвекло за пурпурните яйца.



Миниатюрни кубчета от червено зеле за виолетово-сините яйца.



Намачкани сушени домати в зехтин за червените яйца.




Вкусна импровизация на тема "Цветни яйца за Великден".




    Ще се видим пак ...





сряда, 2 април 2014 г.

Канелени кексчета със сини сливи

    Пролетното чистене ... Критична фаза в ежедневието ни, когато цялата къща вихрено се завърта, обхваща ме абсолютно обсебващото желание за преобразувания и напълно нералистичното решение, че всяко малко и голямо нещо трябва да бъде докоснато с вълшебна почистваща пръчица. Първо настъпва пълен хаос, образуват се какви ли не купчини и купчинки за разпределяне на "да прегледам", "да прибера", "да дам", "да изхвърля", "много да си помисля" и, разбира се, неизбежната "всъщност това може и да потрябва - засега ще си го запазя" ...  После се очертава план за действие и малко по малко се вижда успешното му приключване. Накрая с удовлетворение установявам как "къщата блести като нова"! Единственият проблем е, че неминуемо вълшебството на почистващата пръчица не е вечно и минало, не минало време и пак трябва да влезе в употреба ... Но това всички си го знаем! Все пак хубавото е, че и в този период има време за ароматни вкусни моменти.


    Еуфорията по разчистването включва и фризера. Там все още има замразени плодове и сега е времето на усиленото им използване, та да се отвори място за тазгодишните партиди. Този път използвах последното пликче със замразени сини сливи.


КАНЕЛЕНИ КЕКСЧЕТА СЪС СИНИ СЛИВИ




          3/4 чаена чаша захар
          1 1/2 чаени чаши брашно
          1/4 чаена лъжичка сол
          1 бакпулвер
          1 яйце
          1/4 чаена чаша олио
          3/4 чаена чаша прясно мляко
          2 пакетчета ванилия
          12 половинки размразени сини сливи

    Смесваме захарта, пресятото брашно и солта. В друга купа разбиваме захарта и яйцето до кремообразна смес. Прибавяме на части брашнената смес, олиото и прясното мляко, като ги редуваме два-три пъти. Добавяме ванилията. Тавичката за мъфини намазваме с масло и поръсваме с брашно. Напълваме всяко гнездо със значително гъстата смес до около 1/2 от обема му. На повърхността на кексчета без да притискаме поставяме по половин синя слива. Сливите трябва да се размразят бавно в хладилника, за да се запази твърдостта им. Преди поставянето им леко се подсушават. Печем в загрята до 180 градуса фурна около 15 - 20 мин. Оставяме тавата да се охлади 10 мин.



    За поръската смесваме 2 супени лъжици кристална захар с 1 чаена лъжичка канела. Разтопяваме 30 гр. масло и намазваме обилно всяко кексче. Поръсваме с канелената смес.




    Сред цялата лудница на завихрената ми къща черпих с тези кексчета две приятелки-съседки, наминали на по кафе. Обещах да дам рецептата (адаптирана от тук). А после домочадието изпразни останалите гнезда от тавичката.




    Ще се видим пак ...