Свежа зеленина е покрила дърветата и поляните. Брезите са провесили зелените си коси, люляци се преобразяват в лилаво и бяло, разцъфтели храсти запълват празното пространство пред погледа. Пролетта, макар и още хладна, вече отдавна е тук. Свикваме бързо със зелените одежди на дървета, но нетърпеливо чакаме появяването на цветните шарки. Сега е месецът, който в стари времена прадедите ни наричали цветен. Времето, в което започва обагрянето на земята в безкрай цветни нюанси. Съвсем естествено най-често точно в месец цветен се отбелязва денят на цветята. Денят е Цветница. Денят, в който върбови клонки се закачат в домовете с пожелания за здраве и добруване. Денят е Връбница.
Отдавна бях намислила, че на Цветница ще купя цветята за балконските сандъчета. На разходката до Цветния пазар в София взех и фотоапарата.Тук мога да прекарам часове. Килими от картонени кутии с подредени в тях традиционно познати градински и саксийни цветове. Големи връзки пролетни цветя, увити в целофан или груба хартия. Екзотични растения, отличаващи се със странни форми и значителни размери. Зелени хвойни и палми, извисяващи се над пъстроцветните петна. И голямо множество хора, радващи се на цветята и коментиращи цените. Този път огромно множество хора, които за малко да не успеят да се поберат на не особено голямото пространство. Трудно беше да снимам, но цветарите с удоволствие ми съдействаха да запечатам в снимка това цветно море. Определено не бях очаквала толкова отзивчивост, напоследък сякаш сме отвикнали от тези малки жестове. Но на Цветница на Цветния пазар денят беше слънчев и празникът провокираше доброто настроение.
Цветни водопади се изливаха от висящите саксии. По стелажите бяха подредени стотици саксийки с многоцветен разсад. Други, разположени направо на земята, образуваха малки и големи ароматни острови, около които хората обикаляха, за да изберат цветето, което най-много им допада.
Цветни моменти в нежни бледи нюанси!
Цветни моменти в избухващи ярки нюанси!
Цветни моменти в греещи слънчеви нюанси!
Освен за лехите в дворовете и саксиите по балконите, огромни ярки букети чакаха да бъдат отнесени на цели връзки, за да оцветят домовете в унисон с пролетния празник.
Сериозна задача имах този ден. Трябваше да избера цветя за моята балконска градинка и первазите на прозорците, цветя за балкона на майка ми, цветя за вазите по стаите, цветя за подарък. Имах си списъче с видовете и броя на саксиите. Обикалях около цветните острови, първо снимах, а после избирах. След като задната седалка на колата прилежно беше запълнена с петунии, калибрахое, мушката, парички, теменужки, бегонии, лалета, ириси, върбичка, люляк и две саксии, на чиито обитатели на запомних имената, мъжът ми постанови: "Е, хайде стига толкова!". Отправихме се на разходка в близкия парк, където разцъфваха дървета и храсти, а полянките бяха изпъстрени от бели маргаритки и жълти глухарчета.
Ситен, но упорит дъжд ни прибра вкъщи. Строих саксиите с цветен разсад на балкона и посветих следобеда на един традиционен полски сладкиши. За кулинарен акцент през месец цветен, запазил в полския език старото си славянско име kwiecień бях избрала
КРАКОВСКИ СИРНИК
Търсейки рецепти за Краковски сирник из полските кулинарни сайтове, открих интересна информация за произхода сладкиша. Популярен днес с английското си име cheesecake, сирникът е известен още в Древна Гърция. В трудовете на някогашен гръцки философ е споменат сирникът като храна с изключителни качества, подходяща за победителите в олимпиадите. По-късно се оказва много разпространен в Древен Рим. В книгата на Катон Стари "За земеделието" е описана точно рецепта за приготвянето на прототипа на сирника, наричан тогава либум: "В купа да се стрият две либри сирене. После да се добави една либра обикновено пшенично брашно или, за да е по-пухкав, половин либра фино пшенично брашно и да се омеси добре със сиренето. Да се добави 1 яйце и пак да се омеси добре. Да се оформи самун, да се сложи на листа и да се пече бавно на горещ камък под глинен капак." Всъщност това е рецепта за хляб, замесван с ритуална цел. В резултат на военната експанзия към вътрешността на Европа римляните предават тази рецепта на местното население. Появяват се различни варианти на хляба със сирене, включително сладки, основно с добавен мед. В средата на XVI в. в първата печатна готварска книга е отделено място и на чийзкейка. Вероятно главният готвач на английския крал Хенри VIII официално модифицира хляба в сладкиш като предлага следното приготвяне: "Нарежете сиренето на малки парченца, които накиснете в мляко в продължение на три часа. След това към тях добавете яйца, брашно и захар." В различните страни приготвят сирника с различни видове сирене - итарианците с рикота, гърците с фета, немците с извара, а американците със сирене "Филаделфия", което води до особености в начина на изпичане и специфика на вкуса. В Полша сладкишът се появява в края на XVII в. след завръщането на крал Ян III Собиески от битка с турците край Виена. Там кралят и приближените му се насладили на тази непозната торта и отнесли със себе си рецептата. Тук той добива голяма популярност, особено в Краков. Любопитно е, че съществува известен спор дали Краковският сирник всъщност не е копие на Виенския. Разликата е, че в Полша прибавят накиснати в ром стафиди и украсяват повърхността на сладкиша с решетка от маслено тесто, богато залята със захарна глазура. Тази малка препирня ме подсети за нашия чудноват съседски балкански спор чия всъщност е шопската салата ...
Със сигурност не уникално полски, Краковският сирник е заел сериозно място в полската кухня. Някога сирникът традиционно се поднасял на големи празници като Коледа и Великден, сватби и кръщенета. Производството на сирене, извара, масло и яйца освен за препитание в домакинството, е било източник на доходи за селското население. Необходимостта от сериозно количество яйца и извара, го е правил достъпен в ежедневието само на богатите аристократи и заможните граждани. Днес освен задължително на Коледа и Великден, Краковският сирник се приготвя всеки път, когато поляците просто искат да се насладят на вкуса му.
Продукти за маслената кора:
250 гр. брашно
125 гр. меко масло
125 гр. пудра захар
1 яйце
1 ванилия
Продукти за пълнежа:
1 кг. извара
8 яйца
100 гр. меко масло
250 гр. захар
3 ванилии
3 супени лъжици царевично нишесте
100 грама стафиди
50 мл. ром
1 яйчен жълтък
За приготвянето на маслената кора маслото и брашното стриваме на трохи. Добавяме яйцето и бързо омесваме гладко тесто. Завито във фреш-фолио го поставяме в хладилника най-малко за един час. Отделяме 1/4 от тестото за оформяне на решетката и оставяме отново в хладилника. Разточваме другата част и го пренасяме върху намазана с масло хартия за печене в тава с диаметър 30 см. Оформяме висок ръб. С вилица на гъсто правим дупки по дъното на кората и печем 15 минути в загрята до 180 градуса фурна.
Подготвяме плънката като разбъркваме маслото с 200 гр. от захарта и ванилията. Когато сместа стане кремообразна добавяме един по един жълтъците.Следва прибавянето на изварата лъжица по лъжица и разбъркваме до оформянето на гладка, плътна маса. Разбиваме белтъците с останалата захар и прибавяме към изварената смес. След като добре разбъркаме, сипваме нишестето и накиснатите в рома стафиди. Бъркаме плавно до пълното комбиниране на съставките. Сместа изсипваме върху изпечената маслена кора.
Разточваме останалата в хладилника част от тесто и го нарязваме на ленти, които подреждаме като решетка върху изварената плънка. Намазваме ги внимателно с разбития жълтък. Печем в продължение на около 50-60 минути при 180 градуса. След
охлаждане лентите внимателно се намазват със захарна глазура, приготвена от останалия белтък, пудрата захар и малко лимонов сок. Аз пропуснах тази част.
За приготвянето на Краковския сирник прегледах няколко рецепти и установих, че винаги е точно една и съща, като разлика има само в добавянето или не на стафиди и пропускането на захарната глазура. Спрях се на предложението тук.
Няколко цветчета от донесените през деня иглики послужиха за украса на сладкиша.
Получи се прекрасен десерт - плътен и пухкав едновременно, умерено сладък и определено засищащ. Аз много харесах този вариант на чийзкейк с маслена кора, а не с основа от натрошени бисквити. Опитвайки го, мъжът ми отбеляза, че не е много впечатлен. Но както обясняваше, че този път не той ще е основният консуматор, една четвърт от тавата остана празна. На учудването ми бе отговорено, че просто бил гладен. Приех това обяснение, нали знаех, че римляните са хранили с първообраза му - хляб-сирник!
Ще се видим пак ...
