събота, 31 май 2014 г.

Тръвен - Цветен - Бухнали рози през май

  Тръвен наричали някога прадедите ни месец май. Тогава свежа трева избуявала и покривала с плътен мек килим поляните. Слънцето леко галело и нежните тревици стремглаво се устремявали да го докоснат. Не можели да го достигнат, но дали името си на месеца, в който зеленият цвят придобивал плътност и обвивал земята с ярко наметало.



    Цветен наричали някога прадедите ни месец май. Тогава на зеления фон грейвали безброй цветови съчетания. Цветни острови изниквали сред буйната трева. Дърветата обличали нова премяна, изпъстрена с цветовете на растящите плодове. Храсти преливали от цвят и ухание. Тревно, цветно, слънчево било времето през месеците април, май, юни и имената им се преплитали, а обещаващото пролетното затопляне понякога наричали летник.



    Притихнал в очакване позната ръка да отвори портата, дворът на селската ни вила разказва цветната приказка на пролетните месеци. Обзети от несломимо очакване да се потопим във вълшебния му тръвен и цветен свят сме и ние. Налага се да потърпим. Отбила се за кратко, сестра ми ни изпрати за утеха набързо направени снимки.


    Розовият храст ме омагьоса. Запечатани в снимката, цветовете му сякаш преливат от екрана и се разпиляват в стаята.  Дори усещам аромата. Май е месецът на розовите водопади.

    Отдавна са забравени старите имена на май. Дори в полския език, пазещ някогашните названия на месеците. Но пък вечните майски рози са преобразени в тези сладки бухнали рози.



    В полската кухня една от най-обичаните рецепти е за бухтите, наричани "фаворки". В основни линии продуктите са същите като за нашите бухти. Основната разлика е, че в Полша задължително се приготвят със заквасена сметана и вместо познатите ни кръгчета, от тестото се оформят промушени през средата правоъгълници. От същото тесто се приготвят и празничните

КАРНАВАЛНИ РОЗИ




          300 гр. брашно
          2 яйца
          2 жълтъка
          20 гр. масло
          20 гр. пудра захар
          40 гр. сметана
          1 суп. лъжица алкохол
          1 пакетче ванилова захар
          щипка сол
          олио

          пудра захар за поръсване
          плодове от сладко

    В купа смесваме пресятото брашно, пудрата захар, ваниловата захар и солта. Прибавяме яйцата, жълтъците, мекото масло, сметаната и алкохола (аз използвах водка). Замесваме тесто, което трябва да стане меко и гъвкаво. Увиваме го в найлонов плик и го поставяме в хладилника за около 30 минути.
    Разточваме тънка кора, която заради значителната еластичност трябва да оставим минута-две да се свие свободно. Изрязваме три размера кръгчета, на които правим малки разрези, за да се оформят листенцата на розите. Подреждаме за бухтичка по три кръгчета едно върху друго, като разминаваме разрезите им. Притискаме ги в средата, за да слепнат.



    Загряваме в дълбок тиган олиото за пържене. Пускаме в него фигурките с най-малкото кръгче надолу и после обръщаме. Изпържените бухтички прехвърляме върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина. Подреждаме в чиния, поръсваме с пудра захар и поставяме в средата сладко по избор. Аз избрах черешки.
 


Не седяхме под розовия храст на двора.
Но пък имахме пълна купа със сладки бухнали рози на масата.



    За тези бухти, наричани в Полша "карнавални рози", научих съвсем скоро. За приготвянето им следвах инструкциите тук.



Но от много години обичам тези бухти, наричани в Пиринския край "кукурини"!




    Основната кулинарна книга, която майка ми ползва, е "Съвременна домашна кухня" на Пенка Чолчева. По чудесните рецепти от тук на много ястия с удоволствие сме се наслаждавали. Но когато като дете я разглеждах, най-много ми харесваше снимката с тези пържени розички. Още повече ги харесвах, когато бухтичките се появяваха на закуска.



Полските "карнавални рози" бяха изключително вкусни.
Както и българските "кукурини".




    Ще се видим пак ...







сряда, 21 май 2014 г.

Палачинки с теменужени апликации


    Тази пролет превес в моята балконска градинка има трицветната теменуга. Толкова много са нацъфтели, сякаш за да ми докажат, че изборът ми е съвсем правилен и занапред никога не трябва да им отделям само малко местенце, както досега.



    От миналата година се каня да декорирам палачинки с теменужки. След Великденската торта ярките цветенца отново ме поканиха да им обърна внимание.



    Не правя често палачинки. Разбира се, всички много ги обичаме и когато се появят на закуска денят се отчита почти като празничен. Обаче за тази констатация една доза съвсем не стига, тъй като количеството им трябва да е повече от прилично. А за това или аз трябва да стана в съвсем ранни зори, или да сервирам обяд от палачинки! Този път не само имахме палачинки, имахме впечатляващо изненадващи палачинки!



    За апликирането на палачинките следвах инструкциите тук.



ПАЛАЧИНКИ С ТЕМЕНУЖЕНИ АПЛИКАЦИИ





          6 яйца
          10 - 12 супени лъжици брашно
          1 литър прясно мляко
          щипка сол
          олио

    Разбиваме яйцата с щипката сол. Прибавяме половината мляко и половината брашно. Разбъркваме енергично, за да не се получат бучици. После постепенно добавяме останалото брашно и мляко. Може да променим количеството на брашното, важно е да се получи средно гъсто палачинково тесто. Оставяме сместа да почине 15 - 20 минути.

Сега трябва да приготвим теменужените апликации.



    След като приключим с брането на теменужки, разбира се без да оставяме сандъчето само на гола зеленина, трябва да измием цветовете. Поставяме ги в купичка с вода и внимателно ги изплакваме. За да се подсушат, ги подреждаме върху домакинска хартия с лицето надолу. Така, ако има извити краища на листенцата, лесно можем да изправим.

 


    В нагорещен тиган сипваме съвсем малко олио, колкото да се намасли цялото дъно. Според предпочитанията за дебелината на палачинките сипваме съответното количество тесто и бързо го разпределяме в кръг. Върху сгъстяващата се смес "апликираме" цветовете от теменужки и леко ги натискаме да потънат. Когато палачинката започне свободно да се движи в тигана, я обръщаме. За минута оставяме да се запържи и прехвърляме в чиния.



Подредени за сервиране, теменужените палачинки определено изглеждаха чудесно!



    Първите хапки бяха малко плахи, но след заключението "Ами те са си като обикновени палачинки!", много бързо изчезнаха. Всъщност, както винаги става с палачинките - един стърчи с часове до котлона, а после цял отбор чакащи ги изяждат за минути! Нещо май много Косе-Босета са се появили напоследък ...



    Апликираните с трицветна теменуга палачинки действително са като тези, които си познаваме. Цветовете, украсили полянката върху великденската торта, опитах в свежо състояние и мога да кажа, че са малко сипкави, без изразен вкус и по мъжки определено "Все едно дъвчеш треволяк!". Но пък са весели и е забавно да поднесеш в чинията цветя за хапване!





    Ще се видим пак ...




петък, 16 май 2014 г.

Пеперуди за Ема

    "Имаме си една малка принцеса! Казва се Ема! И е толкова красива!" - така моята приятелка, леля на малкото бебче, извести за появяването му на бял свят. За погачата имах заръка да направя тортата.


    Поръчката бе да избегна традиционното розово. Спряхме се на меко кремаво и наситено коралово,  предпочитани цветове от майката. Декорацията трябваще да бъде без излишна натруфеност. Акцентът ѝ се оформи от спящото в цвете мъниче.


    Малки нежни пеперуди накацаха върху табелката с името. Долетяха при Ема така, както посестримите им бяха долетели за сватбената торта на родителите ѝ.


    Сгушена в сърцевината на цветето, малката Ема сладко спеше в очакване на първия си празник и първата си торта, наречена

ПЕПЕРУДИ ЗА ЕМА




    Макар и да се чувстваше прекрасно по дантелени гащички, Ема все пак имаше нужда и от дрешки, с които накипрена да се отправя на разходки в своята бебешка каляска.


Всичко трябваше да е в синхрон - от бодито до количката! 




    Докато търпеливо чака да покажа тортата ѝ, Ема расте и става красива госпожица! Още няколко месеца и първата годинка ще е навършена. Пожелавам ѝ да бъде обичана и щастлива сред прекрасните изживявания на едно безметежно детство!




    Ще се видим пак ...



неделя, 11 май 2014 г.

На Великден - Сладки яйчица на теменужена поляна

    Днес беше прекрасен ден! Топъл, слънчев, спокоен! Точно такава разбирам неделята през май. За първи път тази година още сутринта отворих всички прозорци и прекрасното майско време нахлу в цялата къща. Лек ветрец поклаща от време на време пердетата само колкото да придаде идиличност на пролетния ден. Радваща тишина е обгърнала квартала, по первазите розови мушката са вирнали главички с къдрави прически, а дърветата пред балкона вече са облекли бухнали бални рокли, нали май е месецът на баловете ...
    В едно от балконските сандъчета са нацъфтели теменужки. Няколкото коренчета, които посадих по Цветница и чийто цветове откъснах на Великден, отново многоцветно се усмихват. Подсетиха ме за великденската торта - поляна с ярки теменужки, между които се крият малки сладки яйчица.



    Често времето не ми стига да приготвя всичко с изрядна точност. Но пък всяко нещо си има и хубавата страна. Така пристигнали последни на събиранията, царствено се появяваме с триумфа на старанието ми в моите ръце. Но този път вместо фанфари за малко дюдюкане да ни посрещне. Вече беше обед, а аз имах готови само едни блатове. Вече се бях примирила, че няма да има украса, когато теменужките услужливо ме повикаха: "Ние ще ти помогнем!".


    Винаги са ми харесвали тортите, обсипани с истински цветя и сега имах възможност да подредя вкусна и свежа пролетна градинка!  В духа на празничните традици някъде по света между тях скрих малки бонбонки яйчица. А който получи парче с най-много яйчица, ще обявим за победител! Добра идея, но като знаех какво кулинарно прекарване ни очакваше на масата, се чудех дали след това на всички ще им се търчи по поляната да събират и броят яйца ...


ВЕЛИКДЕНСКА ТОРТА

"СЛАДКИ ЯЙЧИЦА НА ТЕМЕНУЖЕНА ПОЛЯНА"




    Тази домашна торта е лека и изключително вкусна. И много бързо се приготвя. Обикновено пандишпановите блатове напоявам със сока от кайсиев компот и редувам с пласт заквасена сметана, върху която подреждам плодовете. Този път я обогатих, като долния и средния блат намазах с мармалад от кайсии, а 400 гр. сметаната смесих с 500 гр. маскарпоне. Последният блат и борда облякох с 200 гр. сметана. Поръсих със 100 гр. натрошен шамфъстък за зелената трева и "посадих" теменужките.
    Но колкото и бързо да е сглобяването на тортата, все пак ѝ е нужно да престои поне два часа в хладилника. Обаче аз започнах процедурата в 12 ч. на обяд, а майка ми вече подреждаше масата и звънеше по телефона с предупреждение да не закъсняваме много. След едва половин час почивка на хладно опитах да махна ринга, която я стягаше. И тортата веднага даде отчаян сигнал, че ако упорствам просто ще се разпадне. Затова я "изсипах" в една подходяща купа, която, признавам, и друг път ме е спасявала в подобни ситуации ...


    Бисквитките бяха изпечени и глазирани няколко дена по-рано, но и за тяхната украса не остана време. Тях набързо намазах с малко мед, поръсих с натрошения шамфъстък и пръснах помежду им от бонбонките-яйчица.


    Великденската трапеза бе подобаващо отрупана с шарени яйца, традиционни ястия  и, разбира се, приказливост. В резултат обедът също бе традиционно дълъг, така че сладката теменужена поляна беше напълно готова хапване с кафето и чудесно допълнение на продължителната раздумка.




    Ще се видим пак ...





вторник, 6 май 2014 г.

На Великден - сладоледена почерпка за една мила гостенка

    На Великден имахме очаквана гостенка - Мама Зайка. Прегърнала букет люляк в едната ръка, а в другата кутия, пълна с малки шоколадови яйчица, грижовната дама бе дошла да провери как върви подготовката у нас. Пък аз закъснях с отбелязването на посещението ѝ. Но тя е толкова мила, че със сигурност не се сърди.


    В съботния ден цялата къща ухаеше на козунаци, подготвях блатовете за тортата, но на практика нямах с какво да я почерпя, нали всичко бе предназначено за Великден. Затова ѝ предложих сладолед.


    Част от тортения блат нарязах на парчета, които пред учудения поглед на Зайка пъхнах в тостера. За две минути имаха приятен хрупкав загар. Комбинацията се получи от две препечени сладки филийки, топка сладолед, малко заквасена сметана и няколко от подарените шоколадови яйца, украсени с винаги налични фонданови розички.


Набързо приготвената купичка се оказа вкусно и красиво хрумване.


    
    Мама Зайка остана очарована от украсата на шоколадовите яйчица, затова приготвих за всяко от дечицата ѝ сладко подаръче, скрито в малка шарена метална кутийка.


    Гостенката с удоволствие прие подаръка и обеща да намине отново, за да хапне и от готовата торта, а не само от блатовете ѝ.



    Ще се видим пак ...