Жарки - едно от имената, с които прадедите ни назовавали времето на припичащото слънце и големите жеги. В средата на това жарко време са и най-горещите дни, наричани от стари времена Горещници. Но тази година горещината ни пожали и лятото най-деликатно може да определим като хладно. Но надали това е някакво огромно изключение, след като по тези три дни гадаели какво ще е времето през предстоящите зимни месеци. Всеки горещник от 15 до 17 юли отговарял на един от първите три месеца на годината и в зависимост от това дали е горещ или хладен, предвещавали за всеки от тях меко и тихо време или пък носещо студ и вихрушки.
Но зимата все още е далеч. Сега е лято, когато жътвата е в разгара си и затова месец юли е наричан по нашите земи жътвар. Това е един от най-важните периоди през годината, когато хората подсигурявали основната си храна - хляба. Освен това юли е и най-сладкият месец, защото след празника на Свети Прокопи Пчелар започва ваденето на новия мед.
Рано сутринта на 8-ми юли, преди изгрев слънце, жените изпичали хляб, отнасяли го до пчелните кошери,
прекадявайки ги с тамян. Вадели от новия мед, освещавали го и като намазвали с него хляба, раздавали на съседи и близки.Така обричали пчелите да събират много мед. Част запазвали за
лекарство през годината, тъй като точно медът от първото вадене вярвали, че е най-лековит.
Предпочитан още от древността бил липовият мед. Ценен с лечебните си свойства при простудни, сърдечни и храносмилателни заболявания, той има свойството да действа тонизиращо за организма, засилвайки имунитета и успокоително за нервната система, намалявайки стреса, безсънието и дневното напрежение.
Считан за един от най-луксозните видове, светложълт до кехлибарен на цвят, липовият мед има наситен, плътен вкус и невероятен аромат на свежа липа. За него пчелите събират нектар от цъфналите букетчета на сребролистната липа, наричана Царица на медоносните дървета. Само от един декар липова гора се събират около 100 кг. прекрасен мед. Представете си сред какъв благоуханен рай попада човек в сърцето на такава горичка! Ако си откъснем няколко шепи от тези жълто-зелени цветчета и ги изсушим, не само ще си осигурим прекрасен чай за зимата, но и малки ароматни торбички, които да пръснем в стаите или сред дрехите в гардероба.
Периодът в края на пролетта и началото на лятото в старославянския келендар бил именуван точно на тях - липен. Когато цъфтли липите, упоителен аромат се носел навред. В старобългарския календар това е едно от имената на месец юни. На
север липите цъфтят малко по-късно и затова, запазен и в съвременния
език, на старополски така означавали месец юли - lipiec. Ценният дар на тези красиви дървета
пази здравето ни, осигурявайки ни чрез трудолюбивите пчелици
единствения хранителен продукт, който не подлежи на разваляне -
златистият лековит и сладък мед.
Определено предпочитам липовия мед. Заради невероятния вкус и сладкия аромат. Определено много харесвам и един забравен продукт, произвеждан от мед. Също заради превъзходния вкус и неподражаемия аромат.
МЕДОВИНА!
За медовината казват, че е най-старата алкохолна напитка. Известна е на повечето континенти още
от древността. Археологически данни за напитки с мед са
открити в Китай, датирани около 7000 г. пр. н. е. В Европа са намерени керамични съдове, съхранявали медени напитки вероятно около 2000 г. пр.
н. е. Това сладко питие е било широко разпространено сред народите, обитавали
земите на Великобритания, Германия, Скандинавия, Балканите. За разлика от производството на вино, за което е било нужно специалното отглеждане на грозде, намирането на пчелен мед е било значително по-лесно и достъпно. В античната и средновековна литература има немалко описания за производството и консумацията на медовината. Най-старата рецепта за приготвяне на медовина е известна от римски
източници в началото на новата ера.
Когато в ученическите си години четях книги за Средновековието, за първи път научих за това питие. Единственото, което
разбрах, бе, че е алкохолна напитка от мед. Не можех да си представя
каква е всъщност и я оприличавах на плодовите ликьори. По-късно от исторически извори натрупах повечко информация за разпространението на медовина по българските земи в Средновековието. Но винаги съм считала, че
отдавна е забравена и днес вече не се произвежда. Докато преди няколко години не
видях бутилки с кехлибарена течност сред бурканите мед върху малка сергийка на софийския
пазар "Димитър Петков". Беше
интересно да опитаме питието, за което бях чела повече в романите и по-малко в историческите източници. Казах си, че си заслужава покупката на една бутилка. Определено се оказах права.
Преди няколко дни, отправяйки се по пътя до познатата сергийка на пазара, попитах в няколко магазина имат ли медовина и категоричният отговор беше "Не!". В единия продавачката се престраши да ме попита какво е това и беше доста учудена от обяснението ми. Но все пак има места, където не е загубила популярност и едно от тях е Полша. Там тя се нарича miód pitny - мед за пиене. Като популярна напитка се споменава през Средновековието, когато доброто вино не е било масово разпространено и затова е заменяно с по-достъпен алкохол - бира и медовина. С течение на времето, медената напитка отстъпва и нейното място се заема от по-евтиното и по-лесно производство на водка. Но за разлика от нас, поляците не губят спомен за сладкото пиво и от няколко години полската медовина е регистрирана в Европейската
комисия по храните като питие с традиционно специфичен полски характер.
Медовината се получава от смесването на мед и вода с добавка на дрожди
за ферментация. В зависимост от алкохолното съдържание силата ѝ варира
от тази на бирата до силно вино.
Сладка, полусладка или суха, тя може да бъде обикновена, газирана или
пенлива. В зависимост от местните традиции и личните предпочитания към
медовината се добавят плодове, билки и подправки. Според количеството вода, с което се смесва медът, медовината традиционно се дели на półtorak, dwójniak, trójniak и czwórniak. Колкото повече е съдържанието на мед, толкова по-дълго отлежава напитката. Понякога са нужни осем-десет години преди да стане готова за консумация. За разнообразяване вкуса на медовината са използват съчетания от различни видове мед и задължително подправки - хмел, канела, карамфил, джинджифил, черен пипер, хвойна, ванилия, листа от роза, листа от мента, лимонови и портокалови кори. Добавянето на плодови сокове придава различна нотка на вкуса на медовината и увеличава броя на имената ѝ според съответния плод. Интересно ми е какъв е ароматът и вкусът на "малиняка" - медовината със сок от малини. Надявам се като отида в Полша да опитам. Все пак на софийския пазар за мой късмет открих напитка, за която се счита, че принадлежи към по-високите класове медовина.
Според описанието на производителя "МЕДОВИНА ДОМИНИКАНСКИ" е двойняк и за получаването на един литър са необходими 610 гр. чист мед. Добавени са сокове от плодове, които осигуряват специфичен вкус и аромат. Отлежава три години в дъбова бъчва.
Медовината може да се поднесе охладена или като греяно вино с подправки. Най-много ми допада с лед и лимоново резенче.
КОКТЕЙЛ С МЕДОВИНА
80 мл медовина
60 мл минерална вода
10 мл лимонов сок
резенче лимон
стръкче мента
Смесваме и разбъркваме медовината, водата и лимоновият сок. Ако съставките са със стайна температура, трябва да охладим коктейла около 20 мин. в хладилника. Украсяваме с резенче лимон и стръкче мента. Поднасяме.
Медено-плодовият вкус на медовината е и прекрасна алкохолна добавка към комбинация от различни плодове.
ПЛОДОВА САЛАТА С МЕДОВИНА
1 малък пъпеш
4 дребни кайсии
1 праскова
10 къпини
2 ментови стръкчета
100 мл медовина
Разрязваме пъпеша на две части. Почистваме от семките, изрязваме месеста част от кората така, че да получим купички от кората. Пъпеша нарязваме на малки парченца и връщаме в купичките. Разполовяваме кайсиите, нарязваме прасковата на полумесци и ги прибавяме. Заливаме плодовете с медовината и прибавяме къпините. Охлаждаме. Преди поднасяне украсяваме с ментово стръкче.
През вековете описват медовината като "подарена направо от небето". Казват, че е "напитка за крале и рицари", че "във виното е истината, а в медовината е здравето", че е "изворът на младостта и енергията", че "вкусът ѝ е поезия" ... Определят я като "еликсирът на любовта". И дори, че точно тя е дала името на най-опияняващия месец - медения. Аз просто харесвам вкуса на медовината - плътен, ароматен, топъл, мек и сладък.
Ще се видим пак ...
