Брачен обет

    От 1 март 2013 г. Ася и Георги са семейство Атанасови. Вероятно датата на брачния обет не е била избрана случайно - празничен ден, символ на зараждащо се начало и силна връзка. Пожелавам съвместният им живот да е като мартеницата - бял конец за светло бъдеще и червен конец за страстни преживявания.

    Не познавам младоженците. Но точно една седмица преди сватбената дата,  т.е. в събота в 9ч.сутринта, лелята на Георги ми се обади на пожар, че има нужда от спешна консултация. Все още несъбудила се изтичах при нея. И там ме очакваше изненада - лелята и майката на младоженеца ме посрещнаха с думите: "Много те молим да направиш тортата за подписването!" И аз, поласкана от хубавите думи за сладките ми произведения, се съгласих. Само един час по-късно напълно се събудих. Те казали 1 март, а аз съм разбрала 1 май! Ами сега?! Няма никакво време, няма никаква яснота за дизайна, не познавам интересите на младите, а освен това имам да правя торта за рождения ден на собствената ми дъщеря за 28 февруари! Е, нещо все пак бях чула - винтидж, бяло, рокля в цвят горчица, ще бъдат само 20 човека, сватбеното  тържество ще е  в друг ден, сега само подписването... и "Сигурни сме, че ще измислиш точно каквото трябва!". Това наистина е мила оценка, но се чувстваш като пълен с въздух балон. Като се поуспокоих, установих, че информацията не е малко. Нахвърлих няколко скици и реших, че тортата ще има бяла основа, стара кутия за бижута, дантела в цвят горчица и много нежни рози. Напълно във винтидж стил. Но исках истинска дантела, т.е. захарна, но ефирна и плетена на една кука, а нямах необходимото оборудване. Добре, че Аromashouse работят в събота. Обадих се по телефона, казаха, че имат каквото ми трябва и ме чакат. Както всеки път бяха много отзивчиви и аз сърдечно им благодаря за съдействието. Но докато бях в магазина, вниманието ми беше привлечено от едни резци за пеперуди. Реших, че може би ще е добре да включа и тези елементи и ги взех. В неделя сутринта лелята пак се обади и каза, че има страхотна идея за дизайна на тортата - дантела и пеперуди. Розите окончателно отпаднаха. И ако това не е синхрон!

    Процедурата по тортоправенето започна точно с пеперудите. Отказах се от стандартния фонданов вариант и се спрях на експеримент с принтирана фонданова хартия. Изработката им изискваше търпение, изразяващо се в изразване, залепване, дорисуване и 60 часа сушене. И след сто пъти зададен въпрос "Дали ще стане нещо?" около нас полетяха леки, нежни, красиви пеперуди! Междувременно, благодарение на наученото в часовете по керамика от преди няколко години, направих прекрасна малка винтидж бижутерка. А изплитането на захарната дантела се оказа истинско сладко удоволствие! Разбих прахообразната SugarVeil смес според инструкцията, оцветих я със смес от три цвята сладкарска боя - телесна, жълта и златна, нанесох върху силиконовата подложка и на сутринта бримка по бримка дантелената мъгла беше готова. Искам да отбележа, че за изплитането се уповавах на прекрасните напътствия на Мина от Angellovescooking - благодаря!

      На 1 март сутринта декорирах облечената с фондан торта. Беше прекрасна!

Честито на семейство Ася и Георги Атанасови!

Ще се видим пак...