Класически вариант

    Тортата за това тържество обмислях повече от месец. Защото е за празника на много близък човек. Представях си цветовете и украсата. Почти бях избрала бижуто, което изцяло допълваше сладкия подарък. И когато няколко дена преди датата обещах да направя "най-хубавата торта", поставих уговорката, че аз ще избера каква да бъде. Не казах, че вече всичко съм измислила и само трябва да пристъпя към изпълнението. Но както често се случва, нещата в ход се променят, а в този случай идея и реализация нямаха нищо общо. Единственото, което остана от първоначалната ми подготовка, беше тортената поставка.

    Мислех си за пастелни цветове и много цветя. Но с получаването на поканата за тържеството се върнах съвсем в началото. Първото нещо, което са промени, бяха цветовете. Сега решението бе за класическата комбинация от черно и бяло.

    После въображаемият ми голям пъстър букет от захарни цветя стана напълно излишен. За стилната визия на тортата бе достатъчно едно единствено цвете - снежнобяло с контрастен черен проблясващ контур.

    А най-подходящото бижу се оказа, че чака да го открия още в първия ювелирен магазин, в който влязох. Изборът ми беше точно за пет минути - просто нямаше какво да избирам. Колието и пръстенът сякаш бяха част от цветето, което само преди час бях завършила!

Подаръкът ни бе готов - торта, бижу, букет!

Оставаше да поздравим моята зълва с

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

    С Бояна се познаваме от ... 35 години. И как е отлетяло всичкото това време изобщо не ми е ясно. В началото бяхме съученички в гимназията. После аз се омъжих за нейния брат. След това се появиха моите три дъщери и нейните две деца. Част от студентските ни години минаха между детски смях и плач, откраднати нощни часове на забързана подготовка за изпити, върволица от приятелски събирания и свикване със семейните задължения. Едно след друго децата тръгнаха на училище. Ние тръгнахме на работа. Те учеха буквите, а ние учехме да преживяваме болките от ожулените им колена, да споделяме искрените им детски радости, да сме съпричастни на тийнеджърските им вълнения и да вярваме в доброто им бъдеще. Класически вариант на нашето индивидуално порастване. Но както казва Бояна: "Какво пък, важното е, че сме млади и красиви!" Или поне така ни се иска да виждаме нещата ... 

Боце, пожелаваме ти здраве, позитивност, щастливи преживявания, удовлетвореност!

А след 35 години пак ще ти направя торта, тогава може и по твой дизайн!

    Ще се видим пак ...