събота, 31 януари 2015 г.

Сладкият вкус на лимона - Лимонова тарта / Lemon tart

    Годината започва според правилата - със сняг, студ и лед. Ако пренебрегнем притесненията от задължителната и нелека "походка тип пингвин" при "тежки зимни условия", разходката по софийските улици се оказва много приятна. Снежната покривка е скрила неравната улична настилка и не особено привлекателните терени на калните тревните площи. Градският шум е някак далечен и ненатрапчив. Завити в палта и шалове, вървим под дървета, които най-сетне са облекли белите си одежди. Сега сме близки с тях и не чувствам неприязън от доскорошната им кафява голота. Разбира се, така ще е само няколко дни и после отново ще стане познато сиво и мокро.
    Всъщност зимата едва е започнала. Студено е. Стъмва се рано и вечер бързаме да се приберем. Повече от семплата градска украса все още поддържа леко празнично усещане, а тук-там примигващи лампички по прозорците ни напомнят, че у дома е топло и светло.
    Януари е месецът, към който имам смесени чувства. От една страна точно сега се чувствам най-уютно. Студени вечери, преобразени от топлината на огъня и от меката светлина на свещи и нощни лампи. Зимни вечери, изпълнени от вкусните аромати, носещи се от тенджерите на печката и от оживените разговори около масата, често нагъсто оградена с повече столове отколкото може принципно да побере. Дълги вечери, подвластни на очарованието на коледната украса, завити в меки одеяла, придружени от чаши с тъмночервено вино и добре подбрана колекция от музика и филми. От друга страна усещам как ме обхващат тръпките на лека нервност. Дори и позабавило ход, колелото на ежедневието започва да набира скорост. С всеки изминал ден силата му се увеличава и главата ми вече е пълна със списък от престоящи задачи. Повечето от тях не съм си ги измислила, налагат се от съществуването ни в социалната система. Но имам и други. Задачите, които съм си начертала сама и които ме карат да се взирам напред и да се чувствам жива, полезна и удовлетворена.  Но пък точно те пораждат част от нервните тръпки. Обикновено са свързани с откраднато време от малките нощни часове, трудно преразпределяне на семейния бюджет, "невъзможни мисии" за комбиниране на задължителните отговорности и предпочитаните занимания. Да, годината започва според правилата.

    В една такава вечер преди две години започнах списването на този блог. Много идеи ми хрумваха, които исках да реализирам и да публикувам, но, както обикновено се случва, в разпределянето на времето и задълженията ми аз не съм единственият главен участник. Обаче желанието ми да продължа с това натоварващо удоволствие продължава да си съществува. И след половин година трупане на снимки и започнати,  но недовършени оповестявания на творенията ми, реших да надникна в архивите. Прибирайки се в петъчната вечер, премислях с какво да започна новия старт. Минавах през пазара с идеята да купя някакъв пресен зеленчук, когато на върха на една купчина лимони видях този прекрасен експонат


    Не си спомням да съм виждала да се продава лимон заедно с листата, а и сега беше само един. След кратки преговори с продавача и уведомлението, че ще го използвам единствено като декоративен елемент, рекламният материал премина в моята торбичка. А останалите лимони ми послужиха в приготвянето на една деликатна и вкусна лимонова тарта.


   

    Рецептата е от "Златна колекция Класически десерти". Отдавна исках да направя този сладкиш. Не се и съмнявах, че ще бъде "златен" и "класически". Всяко предложение, което съм опитала, с право е намерило място в този сборник. 



Лимонова тарта




    Продукти за тестото:

          1 1/4 чаени чаши брашно (180 гр.)
          1/2 чаена чаша пудра захар (75 гр.)
          100 гр. масло
          1 голям жълтък
          2-3 чаени лъжици ледена вода

    Продукти за пълнежа:

          6 големи яйца
          1 1/3 чаени чаши фина захар (250 гр.)
          3/4 чаена чаша лимонов сок (200 мл.)
          ситно настърганата кора на 3 лимона
          3/4 чаша пълномаслена течна сметана (200 мл.)

    Смесваме пресятото брашно с пудрата захар и нарязаното на кубчета масло. Разбъркваме докато стане на трохи. Добавяме жълтъка и две супени лъжици ледена вода, разбъркваме и при необходимост добавяме още вода докато се образува тесто. Размесваме докато стане напълно гладко. Поставяме го в найлонов плик и го прибираме в хладилника за минимум половин час. Намазваме с масло формичка за тарта с подвижно дъно (диаметър около 25 см.). Разточваме бързо тестото върху набрашнена повърхност до 5 мм дебелина и с помощта на точилката го пренасяме във формичката. Оформяме ръба на тартата и отстраняваме излишното количество. Покрита, я охлаждаме в хладилника за около 30 мин. На дъното на тартата върху пергаментова хартия насипваме бобови зърна. Печем в загрята до 180 градуса фурна 10 - 15 мин. до леко кафява коричка. Махаме временния пълнеж и оставяме да изстине.
    Докато се пече тестото, приготвяме пълнежа. В купа смесваме яйцата и захарта. Разбиваме кратко, без сместа да се разпенва. Добавяме лимоновия сок, настърганата кора и сметаната. Разбъркваме леко. Изсипваме пълнежа върху изстиналата кора и слагаме в намалената до 150 градуса фурна. Печем около 40 минути, докато пълнежът се стегне, но е по-мек в средата. Оставяме тартата да изстине напълно и тогава я изваждаме от формичката.


    Опитах едно парче, после още едно ... Чудя се как съм могла да пропусна досега толкова ароматен и лек сладкиш! Оказа се, че купуването на един обикновен кисел лимон неочаквано се превърна в сладко преживяване. Всъщност звучи някак познато ...

   


    Ще се видим пак ...