Великден на двора

    Представете си малка градска кола, напредваща в късния следобед километър след километър по магистралата, устремена към мястото, където ще се паркира сред зеленина и почти абсолютна тишина. В нея са се настанили четирима възрастни в повишено настроение. След месеци очакване, най-сетне пътуваме. И колата не е обикновена, тя е машина на времето и за  цяла седмица (колко кратко!) ще ни пренесе сред пасторалните картини на почти забравена действителност. Разлистваща се гора, от която внезапно изскачат три съвсем малки диви прасенца. Фотоапаратът беше недостъпен, а внезапният порив да спрем и да ги потърсим, бързо угасна при мисълта, че между храсталаците зорко бди майка им. Зелени поляни, закъсняло стадо овце, огромни жълти петна цъфнала рапица, няколко коня зад груба дървена ограда, лилави облаци люляци ... Слънцето залязва и хоризонтът сменя цвят след цвят от златисто жълто през оранжево-червено до тъмно мораво. Балканът се готви да заспи под вече почти плътно зелено одеало. Обгръща ни нощната тишина, рядко разкъсвана от светлината на фаровете и шума от разминаващите се с нас коли.

    Чувстваме се добре. Почти. Нали ви разказах какво имаме в чантите - няколко кутии фондан (все още нямам ясна идея какво ще правя), тортена форма, тефтер с рецепти, общо взето всичко, за което си помислих, че може (или не) да ми потрябва. Хлебопекарна! Пасторално, но през 21-ви век! Взели сме си и няколко машинки - вече имаме опит и нищо не оставяме без надзор. Имаме си и тава с мусака, нали се очаква да пристигнем почти в полунощ, а гладен трудно се спи. Агнешкото бутче, макар и съвсем прясно, пътува замразено. И за разкош висяща саксия с буйно разцъфнала петуния. Това е за всеки случай. Нямаме представа какви цветя ще ни чакат, а без цветно петно в селския двор няма да е истинско. Е, и малко личен багаж.

    Вече ви е ясно, че твърдо се придържахме към максимата "На сърце да е широко". Но пътят ни е познат, пък и спираме да се разтъпчем. Четири часа не са толкова много. Пристигнахме.

    На сутринта се чу хлопката на портата. Съседът ни донесе топло издоено краве мляко - гъсто и пенливо. Нима още някъде пият такова мляко?! Настанихме се за закуска под сайванта. Майка вече беше измела, постлала чергите, строила възглавниците и подредила масата.  Три - четири вази с лалета, див здравец и полски цветя грееха по прозорците и нишите. Кафето ни чакаше в малка каничка. Сега аз и мъжът ми бяхме децата. И да си призная никак не ни беше лошо - разгледахме двора, установихме, че работа има за цяло лято и явно няма да се свърши всичката, договорихме се колко ще се чисти къщата, ходихме на гости. Изобщо нищо съществено не свършихме. Но следващият ден търпеливо ни чакаше.

    Ще си спестя разказа за петдневния дворен фитнес. Снимките сами говорят ...

... преди ...

... след ...

    Справихме се добре. Помогнаха гледката на малко по малко подреждащият се двор, почти пълното отсъствие на информационен шум, обилната кухня на майка ми и компанията на лястовичките

В Е Л И К Д Е Н

    Великден започна както си му е редът ...

... с шарени яйца ...

 

... и козунак.

 

Слънчево, цветно, ароматно!

Красивата кошничка с великденски яйца, която ни донесе сестра ми.

    Отново направих козунак със заквасена сметана по рецептата от Кулинарен еликсир. Третият път донесе блестящ резултат. Упоритите опити и неоценимата помощ на хлебопекарната (не би могло и да бъде друго, иначе за какво съм я крепила толкова километри!) ни снабдиха с вкусен, ароматен, мек козунак. Роси, приеми искрените ми благодарности, както и тези на половината село!

 

Печено агнешко бутче

    Не всички са любители на агнешкото месо. Майка ми категорично отказва дори да опита. За нея и подръжниците ѝ имаше печено пиле с картофи. Това си има и хубавите страни - останалата част от компанията може да си хапне колкото иска. За Великден традиционно приготвям печено агнешко бутче с пресен зелен лук.

    Агнешкото бутче много старателно почиствам от ципи и всякакви мазнини. Посолявам и намазвам от всички страни с олио. Поръсвам обилно с предварително направена смес от сух джоджен, смлян кимион, смлян черен пипер и червен пипер. Количествата са според вкуса, общо около три супени лъжици. Аз слагам повече джоджен и червен пипер. Месото поставям в плик за печене с една чаена чаша вода. Пека около 1,5 до 2 часа на 180 градуса. Когато е готово, изваждам от плика и го отделям в затворен съд. В соса нарязвам 10 - 15 връзки пресен лук, посолявам и прибавям 3 - 4 чаени лъжички масло, 2 - 3 лъжички червен пипер и 1 - 2 чаши вода. След като лукът е готов връщам месото и оставям във фурната около 20 минути. Изпечено по този начин месото става сочно и много вкусно.

       

 И, разбира се, кулминацията - празничната торта!

Великденска торта "Пролетно настроение"

    След известно чудене какво да правя, установих, че при тези малко необичайни за тортоправене условия няма да експериментирам. Лека плодова торта с плътен крем и нежна украса. Решението беше съвсем изпълнимо.

    Направих стандартните пандишпанови блатове. Харесвам тази рецепта, защото никога не ме е подвеждала. Блатът става пухкав и може да се разреже на три платки.

    За крем избрах комбинацията от 200 гр. заквасена сметана и 500 гр. маскарпоне. Прибавих 100 гр. кристална захар са повече сладост. За постигането на по-добра хомогенност и пухкавост разбърках сместа с шест лъжици сок от компот кайсии. Всяка платка сиропирах със сока от компота. Между тях разпределих крема, в който подредих плодовете му. Така сглобена тортата престоя една нощ в хладилника. С 200 гр. заквасена сметана равномерно намазах цялата повърхност. Върху нея плътно разпределих 150 гр. кокосови стърготини.

    Както винаги украсата беше най-приятната част. От фондан нежни бледолилави цветчета, откъснати от пищна топка хортензия. Малки гнезда от шоколадов фондан, в които се сгушиха цветни яйчица. Това са изключително вкусни какаови бонбонки в захарна обвивка.

    Тортата беше деликатен завършек на великденския обяд. Лека, сочна и ненатрапчиво сладка. Не пропуснахме да хапнем по още едно парче и със следобедното кафе.

    Почивните дни свършиха. Тръгваме си към големия град. Там са работата, ежедневието, приятелите и най-вече децата. Но успокояващата зеленина и всепроникващата тишина на това балканско кътче вече ни канят да се върнем. Тук ни чакат подпряното на портата старо колело, надничащите из тревата цветя, порасналата ела и масата под сайванта, винаги готова да ни събере на сладки приказки. Пасторално.

    Ще се видим пак ...