събота, 22 юни 2013 г.

Копенхаген - град за хората


    Копенхаген е човечен град. Място, където вниманието първостепенно е насочено към хората -  да живеят удобно, осигурено, спокойно и с перспектива за личностно развитие.  През 2008 г. датската столица бе обявена за най-добър град за живеене в света. Критериите, по които му бе отредено първото място, не са изненадващи. Общоприети условия за нормален живот. Но осъществени в градове с милионно население. Разликата между включените в класацията и останалите е, че в първите хората ги живеят, а във вторите ги мечтаят.

    Едно от първите неща, които ме впечатлиха, беше движението по улиците. Поради плътното застрояване и тесните улички на стария град, гъсто паркираните коли и наредените маси със столчета на приземните кафенета, тръгналите по своя работа местни жители и реещите се туристи, бързо преминаващите хиляди велосипедисти и многото щъкащи навсякъде малки човечета, веднага те завладява усещането за  пълна пренаситеност на пространството. Тръгваш, но още на втората крачка спираш за снимка.  Почти е невъзможно фокусирания обект да остане без хорско присъствие.  Въпреки това си осигуряваш чудесни фотоспомени. Просто минувачите спират, изчакват щракването на апарата и кимвайки с глава, продължават по пътя си. Трябва да си призная, че в началото бях леко объркана. Но неподправената учтивост е заразителна и аз бързо започнах да отговарям също с усмихнато кимване. Не е нужно да се умориш от обикаляне, за да разбереш, че вървиш в това многолюдие без да да се блъскаш и можеш да спреш, без някой да те упрекне, че нарушаваш траекторията му. И в този многоезичен водовъртеж няма дразнещ шум. Въздухът е изпълнен с приглушена глъч, в която прелива собственият ти глас и ти носи удоволствието да се чувстваш част от общността.
    Любезността и внимателното отношение на датчаните са известни, а ние имахме възможността непосредствено да ги усетим. При едно от сутрешните ни събуждания с чаша кафе, в малкото дворче се срещнахме със съсед от отсрещната къща. Този ден ръмеше и ние стояхме прави под един навес. Човекът ни поздрави и попита търсим ли някого и може ли с нещо да ни помогне. Отговорихме, че сме на гости при дъщеря ни и в този момент сме навън за по цигара. Лицето на непознатия грейна в усмивка и той ни каза: "О, това е чудесно и аз съм щастлив за тази ваша среща!". Пожела ни приятен престой, качи се на колелото си и пое към задачите си. Не бързахме да изпием кафето си. Този двор вече не беше чужд. А следващия път, когато се срещнахме отново със съседа, не бяхме непознати.
    
    Престоят ни бе наистина приятен. Вторият ден започна с музика и латиноамерикански ритми - попаднахме във вихъра на ежегодния Бразилски карнавал. Лъскави костюми, пайети, огромни пера, извиващи се полуголи тела в такт със завладяващата латино-музика, ярко слънце - танцуващият Копенхаген преливаше от цветове и настроение.


    Всъщност бразилци не видяхме, но датчаните се веселяха не по-малко свободно, включително и бъдещите майки.


    Придружавани от звуците на самбата се отправихме към чакащото ни корабче, с което направихме прекрасна разходка.  Но преди това спряхме за малко на мястото, от където започва писаната история на Копенхаген.  Епископ Абсалон, считан за основател на града, изградил своята крепост тук през XII в. Пет века по-късно върху руините му е построен дворецът Кристиянсборг, в който някога е живяло кралското семейство. Днес в него е разположен Парламентът на Дания.


    В Ранното Средновековие тук се намирало селцето Хавн. Кралят го дарил на епископ Абсалон за изключителните му военни заслуги за опазване границите на монархията и той му дал новото име Копенхаген, което на датски означава Пристанище на търговци. Благодарение на кръстопътното си разположение и доброто управление градът се превръща в най-силния икономически център на кралството. Започнал развитието си от малко рибарско поселище, с течение на времето той изцяло променил облика си и през XV в. е обявен от крал Кристиян IV за столица на Дания.  Съхранил миналото, запечатано в завладяващото излъчване на улици, сгради, водни и зелени пространства, съвременният Копенхаген е модерен и жизнен, осигуряващ неповторима атмосфера за жителите и гостите си.
    От площада зад двореца Кристиянсборг се качихме на корабчето за обиколка по най-стария канал, прокопан през втората половина на ХVII в., за да свързва Балтийско море с Новия Кралски площад. Бреговете на канала са плътно застроени и може би тук най-ясно се вижда доброто съжителство между старите сгради и съвременните архитектурни проекти.


    На двата бряга, един срещу друг, почти докосвайки водата, са разположени новите сгради на Театъра и Операта. Изградени в познатата, максимално изчистена и дори строга линия на модерната скандинавска архитектура, двата центъра за изкуство оставят незабравимо впечатление. Съвременните футуристични гиганти някак ненатрапчиво допълват дисциплинираните редове на старинните сгради. Копенхаген получава Операта като дарение. Една от най-големите датски фирми, осигурява терена и финансовото реализиране на проекта. Архитектурната разработка на Театъра е безвъзмездно предоставена на града от водещо дизайнерско бюро.


    Лодката ни върна на Новия Кралски площад. Отново се потопихме в атмосферата на стария град. Спряхме пред Кралския театър, изключителна сграда в италиански ренесансов стил, построена през XVIII в. До входа, под златните куполи на балкона, седнал на един от пиедесталите посреща зрителите авторът на датския национален химн. Ценителите на театралното изкуство могат да си вземат билети за постановките от съседната сграда. Тъй като бяхме убедени, че датският език ще остане неразбираем за нас дори на театралната сцена, билети не купихме, но с възклицания оценихме красивата пищност на старият градски дом, където сега се намира билетния център.



    На този площад свършва най-старата пешеходна зона в света, включваща дългата 1,5 км. улица Стрьогет и няколко десетки пресичащи я улички. Според дъщеря ми, като изключим разходката по канала, не бяхме извървели повече от един километър. И като доказателство разгръщаше картата на града пред лицето ми, нанасяйки мащабната линийка върху мрежата от улици и площади. Повече от половин ден крачехме в радиус от половин километър! Аз ѝ вярвах, но краката ми упорито бяха на друго мнение! Кафенето в двореца Шарлотенборг беше идеално място за синхронизиране на разбиранията за разстояния и необходимо време за преодоляването им. В семплия вътрешен двор на тази бивша кралска резиденция, с прорасли от разлистващ се бръшлян тухлени стени, ниши и балкони от бял мрамор и високи входни арки, обонянието ми сякаш долавяше далечен мирис на бои. Всъщност това беше въображението ми, вече знаех, че тук е била Кралската художествена академия. Но ароматът на кафето беше истински.


    След половин час почивка сменихме тишината и спокойните фасади на малкия дворец с шумотевицата и многоцветието на островърхите къщи на пристанището Нюхавн.


    Топлите лъчи бяха поканили стотица хора в разположените по целия бряг кафенета. И нали в тази северна страна яркото слънце се приема като внезапен повод за всенародна радост, всички датчани бяха избрали силно огряната страна на канала. Ние без колебание тръгнахме по сенчестата противоположна страна. Над водата летяха чайки и дори успях да снимам в полет една от тях. Местните жители със сигурност биха недоволствали, ако знаеха, че една гостенка от южните краища на Европа си пожелава кратък дъжд. Просто си мислех, че ще стане страхотна снимка, ако цветна дъга короняса цветните къщи.
    Някога тук е кипяла оживена товарна и търговска дейност. Хилядите моряци са се прибирали при семействата си в бедните квартири, непропускайки да се отбият в долнопробните пристанищни кръчми  и бордеи. Всичко това се променя, когато през XVII в. на празните пространства около новопрокопания канал е построен дългият низ колоритни къщи с многобройни заведения в приземните етажи.


    Нюхавн се развива като оживен градски район, притегателна точка за художници, поети и артисти, място за денонощни срещи и пристан за красиви платноходки. Може би това е привлякло тук известният детски писател Ханс Кристиян Андерсен. Местейки се в няколко апартамента, той е живял на четири номера с адрес Нюхавн. И така е бил запленен от свободния дух на Новото пристанище, че още седи пред една от къщите и разказва приказки на минувачите.


    А в приказките често главни действащи лица са принцовете и принцесите. И обикновено в тези приказки красивото бедно девойче се омъжва за благородния богат принц и всички заживяват щастливо чак до дълбоки старини, мъдро управлявайки поданиците си. В днешно време в кралските фамилии принцесите и принцовете спокойно се влюбват и женят за любимите си с некралска кръв. Датското семейство не прави изключение - престолонаследникът е женен за австралийка, потомка на обикновени шотландски емигранти. С четирите си деца те живеят щастливо в кралския дворец и се радват на народната обич. Да, традициите на са това, което бяха. И може би и приказките вече не са това, което бяха. Може би все някога ще бъдем истински човеци и ще уважаваме мъдри водители. Дали приказките могат да бъдат действителност?
    Живописният градски квартал до канала беше в непосредствена близост до сегашния кралски дворец и ние се упътихме да видим как живеят монарсите в началото на XXI в. Обаче  закъсняхме и вратите на достъпните покои бяха затворени. Кралското семейство вечеряше, а ние бяхме пропуснали да проверим в пощенската кутия за покани със златни коронки. Затова се разходихме по кралския площад и разгледахме четирите еднакви сгради в стил рококо.


    Повече от 300 г. дворецът Амалиенборг е зимна кралска резиденция. В края на XVIII в. голям пожар изгорил тогавашния дворец и кралят се преместил тук, след като откупил внушителните сгради. В средата на площада се извисява статуята на възседналия коня си крал Фредерик V, по чиято поръчка е изграден комплекса.

 

    Но по онова време кралят е живеел в двореца Кристиянсборг, границите на града  значително се разширили и целта била свободните пространства да се оформят в хармонично единство от красиви постройки, даващи тон при изграждането на цялата бъдеща инфраструктура. Затова подарил четирите еднакви парцела на най-богатите датски фамилии, като ги задължил да построят и обзаведат дворците си по проект на придворния архитект. Срещу това значително капиталовложение те били освободени от данъци за цели 40 години. Но резултатът от тази политика бил повече от успешен. Копенхаген се разраствал, нужна била отговорна грижа за облика му. Улиците тук вече се планирали достатъчно широки, появили се богати градски домове, оформили се просторни площади и големи обществени сгради. 
    Точно тук по това време била изградена и най-голямата църква на Скандинавския полуостров - Мраморния събор, единствената кръгла църква в света. Поради недостиг на средства по време на строителството мраморът в събора е заменян с украсено дърво. А за да бъдат покрити с мед куполите на църквата, гражданите дарявали котли и медни съдове.


    Кралският дворец се намира почти до пристанището на Копенхаген. Пътят към него минава през модернистичния парк Амалиенхавен, изграден и дарен на града от фирмата, спонсорирала построяването на новата оперна сграда.


След парка крайбрежната алея ни отведе до стария кей.


    Морският вятър, мирисът на водорасли и спокойните чисти води на пристанището ни подействаха освежаващо в светлия вечерен час. Наближавахме най-известния символ на Копенхаген - статуята на Малката русалка.


    Изплувала от дълбините на Балтийско море върху скалата до брега, скътала невъзможната си любов в малкото метално тяло, с тъжен копнеж Андерсеновата Русалка очаква своя принц вече 90 години. Но упоритото момиче никога не е самотно. Постояхме заедно, после ние си тръгнахме, а тя остана, загърната в своята общочовешка надежда.

    Хората мечтаят за различни неща. Желанието на много датчани е да имат плавателен съд - лодка, яхта, дори корабче. И някои постигат мечтите си. След разходка сред морските вълни собствениците на скъпи яхти ги закотвят в това малко пристанище.


А други предпочитат да живеят на тях.


И този ден се гонехме със залеза. Настигна ни в невероятно красивия парк Чърчил.


    Върху отбранителни валове, осигурявали защитата на старата градска граница, е оформен един от многото зелени оазиси на Копенхаген. Паркът е получил името си като благодарствен жест към помощта на британската армия за освобождаването на Дания от немската окупация през Втората световна война. Тук се намира и англиканската църква. Потъналите в зеленина средновековна вятърна мелница и запазените укрепления, заобиколени от кристално чиста вода, в съчетание с всепроникващата тишина, придават на мястото усещане за приказна нереалност. 

    Вероятно това впечатление се подсилва и от факта, че както повечето гъсто населени още от Средновековието градове и в Копенхаген улиците са като коридори със стени от фасади, тесни тротоари и почти пълна липса на дървета, което донякъде се компенсира от пълзящите по стените храсти. Но преходът от парка към улицата в никакъв случай не е стресиращ. В Дания има изключително строги закони за ограничаване на замърсяването и осигуряващи максимално чист въздух дори в градовете. Кметството на Копенхаген работи по задачата до 2025 г. градът да бъде изцяло освободен от вредни въглеродни натрупвания. В тази посока е и законът за изграждането на зелени градини върху всички новопостроени сгради с плоски покриви. По улиците има безкрайна редица от паркирани коли, но движението им в града е сведено до възможния минимум. Автомобилният трафик е така спокоен и почти безшумен, че единственото нещо, което може да те докара до нервна криза, е, че няма какво да те докара до нервна криза. С изключение на хилядите велосипедисти. Или поне докато свикнеш, че между пешеходците и паркираните коли е велоалеята и не може да я възприемаш като продължение на тротоара. Няколко пъти чух зад себе си предупредителни звънци и стреснато отскачах настрани. Според статистиките над 40 % от жителите на града се придвижват с колела. На площадите и метростанциите има огромни велопаркинги, с рампи дори на два етажа.


    Именно опазването на околната среда като начин на живот, километрите велоалеи, зелените пространства са част от критериите, според които Копенхаген е град, в който се живее добре. Развиващата се инфраструктура, стриктно спазваните изисквания за новото строителство и за съхранението на старата градска част, благоприятните условия за развитие на малък и среден бизнес, високото качество на услугите, ангажираност към културното израстване и внимателното отношение към жителите и гостите на града оформят привлекателната атмосфера на този стар европейски център.


    Жителите на Копенхаген се грижат за красивия си град. Вместо безизразни жилищни кооперации се извисяват по-скоро семпли домове от преди 200 - 300 години, чийто фасади имат собствени физиономии. По никакъв начин те не могат да бъдат разкривени с олющена мазилка или кръпково саниране. Прозорците почти навсякъде са с еднокатна старовремска дървена дограма, застопоряваща се само с дълги метални кукички.


    Никому не хрумва да закачи знамена от чаршафи. Не знам къде опъват просторите и държат кофата за боклук, но единствената украса по малкото балкони са цветни саксии и масички със столчета.


    Разхождайки се по улиците, не ни гроеше опасност да хлътнем в търбуха на някой грандомански мол, защото тук такива просто няма. Те са извън града, а ежедневното пазаруване е от квартални малки магазинчета с големи витрини. На всеки площад или уличка може да се изпие на открито чаша кафе или бира, но е трудно, макар и не невъзъзможно, да се открие представител на скучните големи вериги за бързо хранене. И въобще нямахме шанс да минем покрай някой скрит зад солидна ограда и снабден с охрана жилищен комплекс, но надникнахме в приятно подредените зад ниски огради градинки на старите кооперации.
 


    Не си правя илюзии, че тук няма проблеми и нерешени въпроси. Високият жизнен стандарт не означава безметежно добруване, напротив, поставя сериозни изисквания. Но в краткия си престой ние видяхме приветливия и уютен Копенхаген, а за удоволствието да се разходим из кралските дворци и градини ще разкажа следващия път.

    Ще се видим пак ....






20 коментара:

  1. Така се размечтах, толкова красота си събрала... Искрено си пожелавам да мога да видя всичко това и лично един ден. Много благодаря за споделеното, Албенче, беше ми страшно приятно да се разходя с теб из Копенхаген.
    Слънчев и усмихнат ден ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, искрено ти пожелавам да се разходиш из уличките и парковете на Копенхаген! И за мен е приятна приятелска група за разходки!
      Поздрави и слънчев ден и на теб!

      Изтриване
  2. Потопих се в атмосферата, в живота на Копенхаген, толкова добре си го разказала и онагледила. Благодаря ти.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз ти благодаря, Таня! Атмосферата е наистина толкова зареждаща, че още я усещам :)
      Хубав и слънчев ден!

      Изтриване
  3. Албенче, благодаря ти за прекрасната разходка! Интересни факти, много красота!
    Поздрави и приятна съботна вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тили, с удоволствия разказвам впечатленията си. Радвам се, че ти е интересно и те каня и на следващия тур :)
      Поздрави и от мен и хубава седмица!

      Изтриване
  4. Да се докоснеш до тази красота и да я предадеш по този неповторим начин е прекрасно! Потопих се в приказната атмосфера, почуствах настроението на карнавала, разгледах невероятни сгради и живописни места! Благодаря ти за тази разходка, четях и разглеждах на един дъх, и се радвам че ще има продължение! Прекрасна нова седмица, Албенче!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мила Кате, толкова си мила с тези думи! Усещам хубавите впечатления, с които тази виртуална разходка е допълнила твоите, пълни с емоция, пътешествия! Човек може да се наслади на толкова невероятни места - понякога непосредствено да се потопи в тях, а друг път чрез преживяванията на други и се радвам, че видяното от мен е разпалило интереса ти към този гостоприемен град. :)
      Прекрасна емоционална седмица ти желая и сърдечни поздрави!

      Изтриване
  5. Прекрасен, информативен, емоционален и вдъхновяващ разказ за пореден път! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Калинче, благодаря ти за всичко!
      Прегръдки!

      Изтриване
  6. Албена,отново ни поднесе много подробен и всеобхватен пътепис,беше ми много занимателен и благодаря!Много труд си вложила да го подготвиш,моите адмирации!До следващия път,обичам дворци и градини и ще очаквам с голям интерес!
    Успешна нова седмица с повече усмивки!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, дворците много ми харесаха, но градините... ах, градините ...
      Много ми е приятно, че ти е интересен разказът ми, благодаря ти!
      Хубава седмица и на теб!

      Изтриване
  7. Ей, много истина има в това, че едните живеят добър живот, а другите мечтаят за такъв.
    Това с усмихнатите хора искам и тук да го видя, но се сещам за един случай: редя се на опашка, а точно зад мен една жена пъшка нещо и се оплаква, мърмори. Попитах я дали бърза и ако иска да мине преди мен. Изгледа ме намръщено, мина пред мен и едно благодаря не каза. Дъщеря ми ме попита защо съм го направила, а аз и казах, че лошото се убива с усмивка и добро (не, че вътрешно не ме беше яд, че съм го направила).
    Ако някой ден ми се отвори път към Копенхаген ще вляза отново да чета - много интересни неща споделяш. Посмях се на мечтата за дъжд и дъга - добре, че не си ги изговорила на глас :) И среща с Андерсен си имала. Сега вече знам защо пишеш така увлекателно :)
    Снимките ми доставиха истинско удоволствие! Ще се видим, Албенче и за мен пак ще е удоволствие! Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Снежи, тези ситуации като на опашката изобщо не са изключение, за съжаление. Но права си, ако отвръщаме на начумерените лица с намръщеност, няма да я докараме до нищо положително. И е вярно, че добрата дума не винаги е ведро посрещана, но дори и малко омъчнен, позитивният човек не може да бъде друг. Е, разбира се, всички имаме своите настроения ...
      Снежи, щом ти допада разказа ми, ще разбера като тръгнеш за Копенхаген (нали пак ще ми гостуваш за припомняне на маршрута :) и ще ти пожелая приятно прекарване :) А днес ти желая хубава отморяваща вечер и чудесен утрешен ден!

      Изтриване
  8. Изисква се огромен талант да напишеш нещо, което си преживял и видял лично, а този който го чете или гледа на снимка да го почувства като свое преживяване! Бени ти притежаваш такъв талант, след като успя да завладееш сетивата ни с този увлекателен разказ и великолепните снимки!! Сърдечни благодарности за разходката из Копенхаген!! Хубава седмица и горещи прегръдки!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Скъпа Руми, толкова си щедра в оценката си за мен, че току-виж съм започнала да се главозамайвам. ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ! Твоите думи са изключително вдъхновяващи! А впечатленията ми от това място са наистина хубави и няма скоро да ги забравя, но текстовете ми помагат да ги преживея отново. Радвам се на милата компанията, която е с мен в това завръщане :)
      Сърдечни прегръдки и прекрасна седмица!

      Изтриване
  9. Анонимен6 юли 2013 г., 1:17

    Поздравления за моята сестричка,която споделя по такъв прекрасен начин впечатленията си от пътуването до тази интересна държава,която придобива различно,лично възприятие с факта,че милата й, пораснала вече дъщеричка,живее там.Целувам те!

    ОтговорИзтриване
  10. Влюбих се в този град, в хората, зарадваха ме усмивките им, както и тази на авторката! Сърдечна благодарност за разходката!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Иглика, добре дошла! Радвам се, че ти е било приятно да се разходиш с мен и разгледаш малки кътчета от прекрасния Копенхаген. Заповядай отново, с удоволствие ще те посрещна!
      Хубава седмица!

      Изтриване

Вашият коментар ...