понеделник, 10 юни 2013 г.

Копенхаген - град на островърхи кули и павирани улици

    Копенхаген е учудващ град. Изключително оживен, център на държава с една от най-модерните икономики в света, той е съхранил уютната атмосфера на старинно провинциално градче. Тук всичко е наблизо и разстоянията са смущаващо кратки. Туристическите обиколки в буквалния смисъл са разходки. Всяка малка уличка отвежда до интересни места и няма как по една и съща да минеш два пъти. Оградени от цветни фасади, криволичейки, те се пресичат една друга, минават покрай исторически сгради и паметници и се събират в безброй площади, където кафенетата на открито заемат повечето пространство. А дали има уличка, която да не стига до някой площад, не знам. В датската столица известната фраза звучи така - Всички улици водят към площада!  
    Първият ден на престоя ни в Копенхаген започна съвсем като у дома - с чаша ароматно кафе и цигара (какво да се прави, всеки си има слабости!). Разликата беше, че седяхме в малко уютно вътрешно дворче и се радвахме, че с нас е долетяло и хубавото време. Малко по-късно, с провесен през врата ми фотоапарат и още един в чантата, поехме пешеходния си тур. Двамата ни гида вървяха напред и ни обясняваха какво има пред нас, какво отляво, какво отдясно, разбиращо спирайки през няколко крачки, за да снимам къща, врата, двор, църква, паметник ... Мислех, че не пропускам повечето интересни неща, но после се обръщах назад и пред погледа ми се разкриваше съвсем нова картина! Имах чувството, че това е друга улица, беше невъзможно да погледна от всички ъгли. Многоцветието на гладките фасади, разнообразени с десетки приземни магазинчета, масички и пълзящи рози, беше така голямо, сякаш се намираш в пъстър балон и както и да застанеш, багрите те заливат от всички страни. Намирахме се в Латинския квартал, който още от Средновековието е средище на учени и студенти, на бохеми и творчески натури.



    Тук е пълно с  книжарници, арт-магазинчета, галерии, кафенета, бирени барове. Все още действащи стари студентски общежития и сериозни сгради с табели подсказват, че университетският център е наблизо.
    Университетът на Копенхаген е основан през втората половина на XV в. С изключително богата си история, днес е най-голямата институция за изследователска работа и обучение на студенти в Дания. Тук учат над 37 000 студенти и работят около 3 500 преподаватели и изследователи  и близо 3 000 служители. В старото здание са разположени само няколко факултета, а по-голямата част са изнесени в съвременно студентско градче. Основна цел е поддържането на най-високо академично ниво на обучението и научните изследвания. И въпреки, че образованието е безплатно, Университетът няма държавни субсидии и се самоиздържа чрез публични фондове, чието финансиране се осигурява от изследователски програми, частни фондове, международни организации и компании.

    
    В бившия Зоологически музей се намира университетската администрация. Сградата от червени тухли, високи витражни прозорци и  фриз, украсен с изображения на животни, е паметник на културата. Пристъпих в атриума с особено вълнение. Сякаш времето се завъртя назад и аз имах чувството, че на пейката около старото дърво виждам въодушевени в разгорещен спор студенти, хванали под ръка книги в кожени подвързии и навити на рула пергаментови чертежи. Една врата се отвори и по стълбичките към групата забърза професор в университетска тога. Спорът утихна и ... се появи друга група млади хора - в дънки, с раници на гърба и колела. От миналото към бъдещето учебният процес просто следваше своя нормален ход.


    Минахме през тесните странични проходи на двора и се озовахме на малкия площад пред Университета. В центъра му се издигаше строга и внушителна катедрала.


    Църквата на Дева Мария е построена върху основите на храм от средата на XIII в., намиращ се на най-високата точка на древния град. След поредица разрушения и възстановявания, тя добива сегашния си неокласически вид в началото на XIX в. Фронтонът е изграден по модел на Пантеона в Рим. Зад изчистената фасада се простира обширна зала, която може да побере над 1000 души. Струящата естествена светлина създава усещане за въздушност, подсилено от искрящата белота на купола и високата колонада. Една от най-известните скулптури на възкръсналия Исус стои на олтара, а дванадесетте апостола са подредени от двете му страни. Така те се извисяват близо до посетителите и сякаш бдят над тях. Техният автор, големият датски скулптор Бертел Торвалсен, изваял и подарил на църквата кръщелния купел - мраморна фигура на коленичил ангел, държащ огромна мидена черупката. 


    В началото на 20 в. църквата е обявена за Катедрала на Копенхаген. Именно това място е избрано за венчавката на наследника на датската корона принц Фредерик с австалийката Мери Доналдсън. Освен традиционните църковни служби, тук се провеждат и много концерти.  Чрез това изпълнение може да се насладите на прекрасното звучене на органа на Катедралата.

    На излизане погледнахме часовника. Минаваше обяд, а ние бяхме едва в началото на дневната програма. След поредното напомняне да внимаваме за велосипедистите, тръгнахме. И внезапно пред нас се появи малък площад. В този град това се случва на всеки ъгъл. Тесните улички и плътно прилепналите сгради образуват живописни коридори, чиито страни привличат погледа с вратите, орнаментите, парапетите ....



  

  Спряхме пред един от символите на Копенхаген - Кръглата кула.

     
    Построена в средата на 17 в., кулата е част от комплекс, в който са включени библиотека и църква. На върха, на височина 35 м., е изградена най-старата обсерватория в Европа, с работещи съоръжения и до днес. Изправила се на малкия площад, тази внушителна сграда бе невъзможно да се побере в обектива на фотоапарата. Както и да заобикалях, нищо не помагаше. Оказа се, че вътре услужливо е изложен стар малък макет.


    В кулата няма стълби. Почти до върха изкачването е по уникална 209 метра дълга рампа със запазен оригинален паваж. Така кралят е можел да се изкачва до обсерваторията с целия си екипаж.  В днешно време всяка година се организира състезание по скоростно колоездене. Единствените 20-тина стъпала са най-горе и за да погледнеш отвисоко, трябва да ги изкачиш.
   

    В средата на пътя си направихме неочаквана почивка. В малка ниша светлината огряваше надпис "Пейка за целувки". Имаше нещо много символично на това място - дори по голия и еднообразен път, всеки може да открие кътчето, където близостта и топлината на любимия човек са достатъчни, за да види света с широко отворени очи. Само трябва да насртоим сетивата си и да не изпускаме мига.

    


    В началото на 20 в. на върха на кулата е изградена кръгла площадка, откъдето се разкрива прекрасна гледка към стария град и околността, а при ясно време погледът стига чак до Швеция. В далечината се виждаха няколко високи модерни сгради, но строителството на небостъргачи тук е непознато. Погледнат отгоре, Копенхаген е море от керемидени покриви, църковни куполи и островърхи кули, с пръснати между тях като острови зелени паркове. 


    Набелязали местата, на които ще отидем, заредени с наивна вяра във възможностите на ентусиазма си и успокоени от информацията, че слънцето залязва чак след 21.30 часа, се упътихме към църквата Света Тройца, прилежаща към Кръглата кула.


    Намираща се в непосредствена близост до университета, църквата е изградена като духовен център за преподавателите и студентите. Днес е енорийска църква, в която се организират концерти, някои доста неочаквани. На таванския етаж е разположена старата университетска библиотека, където се е съхранявала цялата научна литература, необходима за студентското обучение и изследванията на преподавателите. Сега е изложбена зала. Тази сграда, обединила църква, библиотека и обсерватория дава израз на единството на основни ценности на обществото - духовност, знание и нови открития.

   В късния следобед се озовахме в един от най-интересните квартали на града със интригуващото име "Картофените редове".


    Заобиколен от паркове и езера, това е квартал от близо 500 къщи, разположени на 11 тесни успоредни улички. Макар и само на 30 минути пеша до центъра, тук времето е почти спряло. Потънали в зеленина двуетажни къщи с малки дворчета, ниски огради и отворени портички, разкриват на минаващите начин на живот, който повечето от нас отдавна са забравили. Дървени маси с пейки под дървета, посадени в средата на платното, заобиколени от детски къщички за игра, превръщат улиците в открита дневна за всички съседи. Единствено паркираните до почти несъществуващите тротоари коли напомнят за XXI век.


    Къщите са построени в края на XIX в. в английски стил, изцяло от камък, с цел да бъдат максимално защитени от често разразяващите се пожари. Били са предназначени за работници, чиито семейства живеели при мирезни условия във вътрешността на града. Често по 6 - 8 човека се приютявали в една-единствена стая, която служела и за кухня, и за спалня. Преминалата епидемия от холера поставила въпроса за осигуряване на хигиенни и просторни жилища. И тъй като за бързо развиващата се икономика имало нужда от работна ръка, за да бъде защитена столицата от пренаселване, къщите били изградени на значително за времето си разстояние от центъра. Там някога били обширните картофени ниви. Така кварталът получил името си.


    Замислени като работнически жилища, днес тези къщи са изключително желано и доста скъпо място. Въпреки, че са на повече от 150 г., по-голямата част са в прекрасно състояние. Ако имате желание да намерите дом в спокоен и тих квартал почти в центъра на една от най-старите столици на Европа  и се чудите къде да инвестирате поне 700 000 евро, то "Картофените редове" е един наистина добър избор.


    Е, ние не си избрахме къща. Разходихме се по спокойните улички, подминахме две семейства, вечерящи на открито в дворчетата и побързахме да не изпуснем залязващото над езерата слънце.


    По крайбрежната алея почти нямаше хора. Лебедите достолепно плуваха в последна дневна обиколка и любопитно се скупчваха, ако някой спре на брега. За патиците явно беше късно, пресичаха алеята между минаващите и се сгушваха до тревата почти до тротоара. Нямаше за какво да се тревожат, нощта обичайно щеше да премине спокойно.



    Крайно време беше да спрем за вечеря. Препълнени с впечатления и със забавящ се от понатрупана умора ход, седнахме в едно кафе. Захладняваше и с удоволствие се загърнахме с оставените по столовете одеала.  


    Обяд или вечеря в такъв тип заведения са доста популярни. В повечето случаи тези малки кафенета предлагат бързо приготвена интернационална храна и много от жителите и гостите на града се отбиват да хапнат или просто да изпият чаша бира. И нали бяхме в Дания, където морската храна е задължителна част от менюто, нямаше как да не си поръчам риба. А щом има сьомга на скара, значи изборът е ясен. Поднесоха ми я натурално изпечена с пикантен топъл сос, салата от спанак, рукола и гриловани моркови и целина и талиятели, овкусени с босилеково песто и зехтин. Нищо неочаквано, но беше вкусно. Мъжът ми заложи на пикантен хамбургер, който, както се оказа, държал сериозна позиция в храненето навън. И, разбира се, голяма чаша бира "Карлсберг"!
    Когато си тръгнахме от кафето, часът минаваше девет, а беше съвсем светло. През май денят тук е цели 17 часа и това много ми хареса. Ако можеше и у нас да има толкова дълъг ден и евентуално в комбинация от 48-часово денонощие, може би времето щеше да ми стига за всички неща, които трябва или които бих искала да направя ... Сега, обаче, нямах никакви задължения. 
    На път за вкъщи минахме през прекрасен парк. Вървяхме покрай брега на красиво езеро. Клоните на очертаващите го дърветата почти опираха в спокойната кристално чиста водна повърхност.  Под тях за нощуване в гнездата си се прибираха патиците. 


    Причудливи сенки пробягваха в приглушената вечерна светлина. Приглушен беше и разговорът ни. В този час всичко бе потънало в тишина и ние пристъпвахме с усещането за особена нереалност. Зеленината на дървета ставаше все по-наситена, паметниците губеха очертанията си, звуците потъваха в светлия сумрак. Нощта сменяше деня. Сякаш времето бе изгубило измерение. Мигът беше прекрасен и дъщеря ми ни го подари в снимка.


     Алеята ни изведе до позеленял от времето паметник на датския физик Ханс Кристиян Орстед, чието име носеше самият парк. Около основата на монумента са разположени три женски фигури. Всяка от тях символизира ходът на времето - минало, настояще и бъдеще. Обикаляйки около паметника неволно се питаш всъщност кога е миналото и кога бъдещето, а сега дали е настоящето? А ученият отговаря - Зависи какъв си ти!


    Около нас беше настоящето. След пет минути си бяхме вкъщи. Сега трябваше да презаредим батериите - следващият ден ни чакаше.

Ще се видим пак ....


14 коментара:

  1. Чудесно продължава пътеписа ти,Албенче,прочетох и разгледах с голям интерес!Благодаря за всичко споделено с нас!Хубав вторник!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, радвам се, че ти е било интересно. Беше хубаво пътуване и имам още няколко места, които искам да покажа. Ще се радвам да ни придружиш :)
      И на теб хубав вторник, както и следващите дни!
      Поздрави!

      Изтриване
  2. Албенче, много зареждаща разходка и прекрасни снимки. Благодаря ти, че ме пресели в друг свят, който надявам се и аз да посетя. Прегръдки и усмихнат ден!

    ОтговорИзтриване
  3. Таня, наистина беше чудесно прекарване! Пожелавам ти да се разходиш на тези места скоро! И се надявам моите разкази да ти послужат като добър пътеводител :)
    Поздрави и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  4. Как се зарадвах на продължението, а разбрах, че ще има и още, което е прекрасно! Очарователно място, от тези, вдъхновяващите е! Спокойно, уютно и много красиво и сгради и природа и дори тези заведения, всичко ме впечатли! Прелестни снимки, Албенче и невероятна разходка! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кате, радвам се, че моите разкази са те заинтригували и че ще отделиш внимание на продълженията. В много отношения градът е вдъхновяващ, затова и толкова дълги са описанията на моите впечатления. Но, бъди сигурна, голяма част от него всъщност не видяхме, не е възможно за толкова кратък период. Оставихме и за някой друг път :)
      Сърдечни поздрави и приятен ден!

      Изтриване
  5. Спокойно, бавно и с широко отворени очи разгледах всичко, Албенче! Прекрасно място - толкова отпускащо, чисто, цветно и чак си има пейка за целувки, с ангелско прозорче :)Ето, че можело да има качествено безплатно обучение (все повече се убеждавам, че в платеното (в българските условия) има някакво опорочаване). Хубаво време сте уцелили и снимките са страхотни! Питам се какво ли е усещането да се разхождаш по тези улички, паркови алеи, градини..., там хората дали бързат за срещи... усмихнато или намръщено се гледат..., материалното или човешкото ценят...? "Зависи какъв си ти!" - много вярно, но има едно "но" дето ме навежда на дълги размисли :) Беше ми много приятно и от сърце ти благодаря, че показа лицето на този красив свят! Прегръдки, с пожелание за хубав утрешен ден!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Снежи, много, много ти благодаря, че с такова желание ме придружаваш в това пътешествие! Наистина е впечатляващо в много отношения! Искам да ти кажа, че въпросите, които си задаваш се въртяха и в моята глава :) И тъй като не мога да опиша всичко в един пост, съм разделила мислите си в няколко части. Сега подреждам моите наблюдения, надявам се да ти е интересно да ги прочетеш :)
      Сърдечни прегръдки и чудесен ден!

      Изтриване
  6. И аз като Снежи ... бавно и спокойно с широко отворени очи и препрочитайки по два и повече пъти някои текст се насладих и на снимки и на разказ :) Албенче , пишеш много увлекателно и красиво ! Всяко изречение и снимка са на точното място . Беше удоволствие за мен да те чета !
    Радвам се че ти е харесал престоят в Копенхаген ! Била съм там и зная че е приказно . Дания ми харесва много!
    Е ... аз нямах гид за да ме води и разказва, но и това което видях ме впечатляваше :) пък и за това сега ми е толкова интересен твоят разказ !
    Прегръдка от мен и приятен следобед !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, Дани, много мило, че заедно :) сме се разхождали в този впечатляващ град! И на мен много ми хареса Дания. А пък дано и другаде се срещнем :) - взаимно ще си бъдем гидове :)
      И много, много ти благодаря за хубавите думи за моя разказ! Преживяването беше страхотно и се радвам, че успявам да го предам с думи. Обещавам и занапред да се старая :)
      Приятелска прегръдка и хубава вечер!

      Изтриване
  7. Спокойно, очарователно...А с теб разходката е много приятна!Не съм била в Дания, и ми беше много интересно!
    Радвам се, че ще има продължение.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря ти, Бети, за компанията! Наистина е очарователно! Надявам се следващите ми впечатления също да те заинтригуват :)
    Поздрави и лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  9. Много красиви места има по планетата ни и е хубаво, когато човек наистина може да ги оцени. Показаното е такова. Благодаря, Албенче, за разходката! Беше ми много приятно в твоята компания.
    Слънчев и усмихнат ден ти желая! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И за мен е приятно да съм в компания, Гери!
      Поздрави и хубав ден!

      Изтриване

Вашият коментар ...