Имитация с гъби

    Нали знаете за онези малки рубрики по списанията от типа на "Знаете ли, че ..."? Любопитни статистики, които ни се струват чудновати, а понякога дори леко стряскащи. Та там може да прочетем колко часа средно в живота си човек спи, стои на един крак, прозява се, колко пъти става и сяда, колко време отделя, за да мие чинии, да гледа телевизия или пък нещо по-интелектуално - да чете художествена литература - и какво ли още не! Един ден и аз се включих в обогатяването на една такава статистика, макар че нямах никакъв шанс да изкарам цифров резултат!

    Обичам да готвя, харесва ми да си избирам точните продукти от магазина, но въобще не ме привлича прибирането вкъщи с торби в двете ръце! Обаче предпочитанията са едно, а ежедневието нещо съвсем друго! Разбира се, добре е да гледаме на нещата от положителната им страна - този тип фитнес, изразяващ се в пренасянето и вдигането на тежести с вариращ обем, поне ми излиза съвсем евтино, даже без пари. Но търсенето на добри практики никога не е за пренебрегване и една вечер се запитах дали ако в деня на сватбата ми бях измерила колко са дълги ръцете ми и отново ги премерех сега, ще има разлика?! Може от научна гледна точка това да е невъзможно, но от битова съм сигурна, че някой и друг сантиметър съм прибавила. Все пак изхранването на мъж и три деца си е трудоемка дейност, особено когато нито веднъж не се е появил у мен интерес към изучаването на шофьорското умение. Както се казва - сама съм си виновна! Но тази вечер, посветена от мен на битово-псевдонаучните статистики, беше знаменателна. Оказа се, че голямото пазаруване през съботните дни е скритото призвание на моя мъж! И, естествено, понякога носещо неочаквани изненади, въпреки преобяснителните списъци, които изготвям по време на сутрешното кафе.

    Миналата събота, прибирайки се с няколко торби и торбички, мъжът ми щастливо ме осведоми: "Купил съм продукти, да ми сготвиш шкембе-чорба!". Тъкмо се приготвих да затъмня слънчевия почивен ден с няколко буреносни облака и той побърза да уточни: "Ама не истинска, а фалшива". Лутайки се из дебрите на пазара, попаднал на полянка-сергия с непознати гъби. Продавачът-гъбар му обяснил, че това е кладница и от нея става чудесна имитация на популярната национална чорбичка. Набрал-купил мъжът ми половин килограм гъбки заедно със саксийката с калуна, до която били сгушени и доволно се отправил към къщи.

    Зачудих се как ли да сготвя тази супа. По въпроса за шкембе-чорбата у дома съм постановила абсолютна забрана! Само един-единствен път я наруших преди години. Беше студена зимна вечер с температура доста под нулата. Тогава имахме печка "Раховец", която настанихме на балкона, а върху нея херметическата тенджера. Горката печка трудно успя да загрее, но упорито правеше опит да затопли и околната атмосфера, и да свари шкембето. Докато се сготви съдържанието изиграхме няколко игри канаста, а всяка една от тях отнема доста време. Предварително изпеченото пиленце, предназначено за мен и мъжката половинка на гостуващото ни приятелско семейство, много ни се услади. Към четири часа през нощта мъжът ми и приятелката ми още си чакаха порциите ...

    Но сега си имахме гъби и се зарових да търся рецепта. Намерих я при Гисчо от Супичка - пътеводител на новака в кухнята. И макар да не съм новак, това си беше новост за мен.

ФАЛШИВА ШКЕМБЕ-ЧОРБА

               500 гр. гъби кладница
               1,5 чаени чаши прясно мляко
               3 чаени чаши топла вода
               2 супени лъжици брашно
               1 чаена лъжичка червен пипер
               60 гр. масло
               чесън
               оцет
               сол

    Отстраняваме жилавите пънчета на измитите и отцедени гъби. Нарязваме ги на средни парчета. Разтопяваме 2/3 от маслото и задушаваме гъбите в него докато пуснат сос. Добавяме брашното с непрекъснато бързо разбъркване. Сипваме последователно водата, прясното мляко, солта и продължаваме с разбъркването, за да се усвои равномерно гъстата брашнена каша от течността. Оставяме да ври 10 - 15 минути.

    В тиган разтопяваме останала част от маслото, добавяме червения пипер. За кратко запържваме и сипваме маслото в купичка. Счукваме няколко скилидки чесън, разбъркваме с оцета и сипваме в друга купичка. Сервираме супата от кладница, а всеки овкусява порцията си колкото прецени, че ще му допадне.

    Тази супена имитация на мен много ми допадна. Мъжът ми, обаче, все търсеше да усети вкуса на оригинала. Затова не остана впечатлен. Тогава дъщеря ми ни припомни, че човек или обича шкембе-чорба, или никога не я вкусва, междинно положение няма. И така стигнахме до единственото заключение, че от сега нататък мъжът ми ще хапва истинска шкембе-чорба (когато с голямо желание да зарадва зет си я приготви любезната му тъща!), аз фалшива от гъби кладница, а съдържанието на паничките ще си го делим. Сега остава да запозная майка ми с решението на въпроса, нали тя ще готви истинската чорба!

    Ще се видим пак ...