Копенхаген - урок по ботаника

    Копенхаген е привлекателен град. Неповторимата му атмосфера ни завладя още при пристигането, още с влизането в къщата, строена в края на XVIII в. и запазила почти изцяло автентичния си вид. Няколкото дни, прекарани в обикаляне, снимане, поглъщане на информация и гледки, срещи с непознати хора и привички, оставиха у нас изпълващото усещане за прекрасно прекарване. Много неща ме очароваха, други, меко казано, ме учудиха. Като например това, че в голяма част от старите жилища няма бани! Повечето от къщите са изградени преди 150 - 200 години, когато водопровод и канализация са липсвали и естествено такива помещения не са били нужни. Затова сега са поставени душ-кабини в спалните или дори в кухните. Оказа се, че дъщеря ми е късметлийка да живее в апартамент, където е направена истинска малка баня с плочки. Но, както се казва, всеки с особеностите си!

    Не бих степенувала какво най-много ме привлече в Копенхаген. Но изключително ме впечатли факта, че това наистина е един зелен град. Не допусках, че такова определение може така добре да подхожда на средновековен град с тесни улички и малки площади, притиснати от плътно прилепнали една до друга многовековни постройки. Като в типичните старинни градове, и тук пространствата между сградите приличат на проходи, затворени между вратите на къщите и витрините на магазините. Дървета в края на тротоарите рядко се срещат. Влачещи розови храсти тук-там правят опит да компенсират липсата им.  Но това е град, в който накъдето и да тръгнеш, неминуемо ще попаднеш сред зеления остров на парк или градина. А едно наистина уникално място е Ботаническата градина на Копенхаген.

    Когато влязохме в Ботаническата градина и минахме покрай малката стара постройка от червени тухли, преустроена в магазин, предлагащ семпъл избор от отглежданите тук растения, нямах никаква представа за невероятното изживяване, което ни очакваше.

 

Това място беше приказно!

    Отражението на дървета в огледалната повърхност на езерото, спокойно плуващите сред листа на водни лилии патици, ясното светло синьо небе бяха жива картина, сътворена от художник-импресионист. Хармонията на цветовете, слънчевите проблясъци, всеобхватната тишина създаваха чувство за нежност и подтикваха към съзерцателност, вълнуваха погледа, спиращ върху отделни детайли, а цялото сякаш се оформяше някъде дълбоко в душата.

     Някак трудно ни беше да приемем, че се намираме в центъра на милионен град. Шумоленето от разхождащото се патешко семейство и стрелкащата се на подскоци катерица ни извади от мимолетното потъване в приказната гледка.

    Бавно продължихме разходката си. В делничния ден имаше малко хора и повечето ни срещи бяха с древни гръцки и римски богове. Част от огромната колекция на Карлсберг, тези копия на прекрасни антични скулптори са дарени на градината в началото на ХХ в.

    Основана преди повече от 400 г. Ботаническата градина в Копенхаген е една от най-старите в Европа. Историята ѝ започва през 1600 г., когато сред преподавателите от Университета възниква идеята да се съхрани знанието за датските лечебни растения, съсредоточено до скоро в градините и килиите на манастирите. След реформаторското движение през XVI в. за официална религия в Дания било обявено лютеранството, земите на старите манастири били отнети и дейността им бързо западнала. Крал Кристиян IV дарил малко парче земя в непосредствена близост до Университета, на което естествоизпитателите засаждали и изучавали растения от целия Скандинавски полуостров. Активното научно развитие и растящата нужда от разширение довели до преместване два пъти на Градината на други места в града, където били построени няколко малки оранжерии, специализирана библиотека, музей, административни и жилищни сгради за персонала, а парковите пространства били отворени за разходка на гражданите още в средата на XVIII в. Сегашното местоположение на Ботаническата градина е установено през 1870 г. в тогавашните покрайнини на Копенхаген.

   

    Старите укрепителни валове изградили ландшафта на градината, а отбранителният ров послужил за оформянето на красивото сладководно езеро. Тук се преместват всички растения, отглеждани в старите градини, колекциите се обогатяват, материалите в ботаническата библиотека се увеличават, разширява се съдържанието на генната банка за растения от дивата природа. Сегашният облик на простиращата се на десет хектара площ Ботаническа градина се дължи на старателното поддържане на градините и сградите през годините, както и на цялостното ѝ реновиране през последните три години, осъществено благодарение мащабното финансиране от дарителската фондация на най-голямата датска логистична и корабопритежателна  фирма Маерск. Въпреки безплатния вход и ежедневния свободен достъп, Ботаническата градина като част от Университета на Копенхаген е място, функциониращо като поле за научни изследвания и практически занятия със студентите. 

     За разлика от всички други паркове в града, където на тревните пространства всички могат неограничено да се разхождат,  почиват, играят или дори да си организират пикник с барбекю, тук има места със специализирано предназначение. С цел опазването на растенията и осигуряване на най-добри условия за развитие, са оформени красиви и романтични места за отдих, а поляните, на които е разрешен свободен достъп, са обозначени с табелки, на които домакините са изписали, че любезно ви канят да се възползвате от мекия тревен килим и биха се радвали, ако седнете на това място. И тези правила се спазват с пълно разбиране от посетителите съвсем точно.

 

    Сбирката на Копенхагенската ботаническа градина включва над 13 000 растения. На открито са оформени прекрасни кътчета от всички растения, диворастящи сред природа на Дания, градински едногодишни и многогодишни видове, алпинеуми от планинските части на Централна и Южна Европа, иглолистни и широколистни дървета от различни краища на света. Освен изследователите в чисто научен план, всеки запален градинар може да открие тук любимо за него растение. Моят урок по ботаника премина основно в запознаване с различни видове прекрасно разцъфнали пеонии.

    Всъщност това е така добре познатият ни божур. Макар и да не видях типичния за българските дворове красив кичест божур, познах цветето. Новото за мен беше латинското му име, голямото разнообразие и фактът, че освен обикновения божур има и дървовиден.

   

    Когато се появят божурите на цветния пазар, не пропускам да отнеса в къщи букет от грейналите ярки цветове. Но, признавам, никога не съм се интересувала от отглеждането му. Този път се отдадох на "продължаващото образование" и като се прибрах в България се захванах на кратко учение. Оказа се, че това цвете има своя легенда. Пеон бил лекар в Древна Гърция. Когато един ден богът на подземното царство Аид бил ранен от Херакъл, Пеон използвал прах от корените на чудотворно растение и излекувал раните му.  Боговете възнаградили лечителя, като го превърнали в красиво лековито цвете, носещо името му. В превод "пеония" означава "необикновен".  

 


  
 Дървовидният божур произхожда от Китай, където преди хилядолетия можел да се отглежда само в императорските градини. През XVII в. бил пренесен в Европа, след като холандският посланик разказал за красиво цвете, приличащо на роза, но без бодли.

   В китайската медицина се използва цялото растение и се прилага при много болести. В нашата народната медицина се използва за лечение на стомашни проблеми, кашлица, треска, ревматизъм, безсъние, главоболие и като средство за повишение на работоспособността на човека. 

    Лечебните свойства на божура били известни още в древни времена, но според вярванията, той има и магическо влияние. Домът, в който се отглежда, е защитен от зли духове. Божурът е символ на просперитет и богатство.  А подареният божур носи послание за обич и уважение.

В Ботаническата градина най-любопитен и непознат за мен беше този вид,

 

 

а най-красивата пеония - великолепно разцъфналата бледа бяло-розова Paeonia rockii.

    Дори кратък престой в този зелен оазис в сърцето на оживения град дарява сетивата с покой и неповторимото усещане за хармония на духа. Тук човек може напълно да осмисли думите на мислителя Рабиндранат Тагор, че "Глупавият бърза, умният чака, а мъдрият влиза през вратата на градината"!

 

    Разходката в Ботаническата градина беше прекрасна, но успяхме да видим съвсем малка част. Нямаше как да не дойдем пак. И се върнахме в последния ден. Беше невъзможно да не разгледаме изключително красивата оранжерия, носеща името Къща на палмите.

    Благодарение на огромното дарение на бирения магнат Карлсберг през 1874 г. била открита великолепната постройка на централната оранжерия, изградена от стъкло и стомана по образец на Кристалния палат в Лондонската ботаническа градина. Преди да влезем разгледахме растенията около сградата, заемаща площ от 3 000 кв. м.

    Започна вторият час на урока ни по ботаника. Видяхме билката Златен корен (Rhodiola rosea), чийто качества са алтернатива на жен-шена. Използва се при настинки и инфекции, за ободряване на организма, счита се за афродизиак.

Между билките цъфтяха лилиуми и лалета.

 

    Денят бе доста студен и топлината, която ни посрещна в първата зала, беше като неочакван подарък. Тук бяха растенията, нуждаещи се от значителни температури и висока влажност. Беше трудно да се снима. Светлината слабо се процеждаше през мократа мъгла, обвиваше  растенията като бледа пелена и придаваше тайнствена загадъчност на стъкления купол. В малко кръгло басейнче открихме значително количество Водна леща (Wolffia globosa). Това са най-малките цъфтящи растения на Земята, размерът им не достига дори един милиметър. Те нямат корени и листа, свободно плуват в чисти водоеми. Хранителната им стойност е като на соята и в Азия и Южна Америка са предпочитана питателна храна. Тези мънички зелени точици определено предизвикват любопитство и човек дори носа си може да натопи, за да се запознае с този не толкова известен зеленчук.

    Следващата зала се оказа прекрасна градина! Буйна зеленина и прекрасно нацъфтяли храсти предизвикаха искреното ни възхищение. Преливащи над бордюрите покрай тесните плочници, растенията сякаш протягаха клонки, за да погалят посетителите.

    На плътния зелен фон се открояваха като ярки цветни петна големи бугенвилии. Тези екзотични храсти са сред любимите ми. Родината им е Бразилия и затова за отглеждането им са нужни много светлина и топлина. Интересното за бугенвилията е, че красивите ѝ цветове всъщност са листа, в чийто център се намира малкото истинско цветче.

    На входа на централната се извисяваха дръвчета, натежали от плодове - мандарини и помпелмуси. Не се наложи да ги опитваме - има ги и на нашия пазар. Пък и бяха на височко, така че се задоволихме да ги погледаме как изглеждат на дървото и продължихме. 

    Попаднахме в истинска джунгла - палмови дървета, прекършени стъбла, водни пространства с плуващи изсъхнали листа. Промушвайки се между огромните листа, имахме усещането, че вървим в тропическа гора.

    Старинната централна част на оранжерията, оформена във викториански стил, е класически пример за зимна градина. Основната алея следва овала на залата. Оформят я високи чугунени колони, подчертаващи ефирността на стъклената зала.

     Под високия 16 м. купол обикаля платформа, до която се изкачват елегантни вити стълби с ажурни парапети. Поставени тук преди 150 г., боядисани някога в бяло, периодично ремонтирани и частично подновявани, металните конструкции носят видимите отражения от високата влажност.  Следите от годините, оставящи ръждиви петна по полускритите в обилна зеленина тънки колони и спираловидни стълби,  засилват романтичната атмосфера на залата. Разположените на няколко места пейки гостоприемно предлагат възможност на посетителите да прекарат приятни минути сред екзотичните растения.

  

  В следващата зала удобно се бяха настанили познати цветя -  летен люляк, гардения, кралско мушкато,

еленови рога, зановец ... и непознати, като това червено-оранжеро прекрасно цвете, за което пишеше, че се казва Greyia и идва от Южна Африка.

    В края на помещението зърнах красиво дръвче. Това бе важно откритие - на хиляди километри от нашия апартамент, открих точното растение - Podocarpus. Справката в енциклопедията на цветята разкри, че това е японско иглолистно дръвче, което е най-известно като "будиски бор". Вечнозелено и добре чувстващо се в саксия. Не понася отопление, склонно е да търпи течение, не се полива често, само без светлина не може да остане. Почти не мога да се сетя за нещо по-подходящо за коридор! Дори се оказа, че го предлагат и на нашия пазар. Реших, че с будиския бор ще обединя теорията от урока по ботаника с практическите опити в отглеждането на нови растения. Засега, обаче, налице е само твърдото решение.

 

  

Разбира се, има и такива растения, които не ми минава и през ум да сложа вкъщи, макар и да изглеждат подходящи за летните месеци - хищните насекомоядни лакомници.

  

    Но за всеки има място под слънцето и за всяко място има подходящ обитател.

    За разлика от наситените с обилна растителност зали, терасата на оранжерията е съвсем изчистена. Подредените по парапета празни каменни саксии прекрасно контрастират на красивите гледки в откритото пространство на Ботаническата градина.

    Оставаше ни време само за още едно място - старата обсерватория, построена в средата на XIX в. като приемник на университетската обсерватория в Кръглата кула.

    Пред малката сграда е паметникът на Тихо Брахе, един от най-големите датски астрономи. Живял и работил в края на XVI в., Брахе прави най-точните наблюдения за местоположението на звездите и планетите с невъоръжено око, единствено на базата на измервания и изчисления. Макар и неприел напълно хелиоцентричната теория на Коперник, неговите изследвания за орбитите на планетите в Слънчевата система дават възможност на ученика му Йохан Кеплер да открие законите за движението им. С точност до една секунда определя продължителността на календарната година. Открива свръхнова звезда в съзвездието Касиопея, донесло му огромно признание в научния свят.

    Тихо Брахе е интересна личност. Роден в аристократично семейство, той отказва да постъпи на благородническа длъжност към двореца и едва 14-годишен открива призванието на живота си - астрономията. Изцяло отдаден на откривателския си ентусиазъм, традиционно за времето вярващ в астрологията, честолюбив, след спор по математически въпроси, на 20 години влиза в дуел със свой състудент, в резултат на който загубва носа си и цял живот носи метална протеза. Въпреки буйния си нрав, Брахе се съобразява с протоколните условности на обществото, в което живее и за смъртта му се носи слух, че е причинена от бъбречна инфекция в резултат на неприемливостта да напусне кралска вечеря.

    Стигнал до най-високата точка в Ботаническата градина, човек присяда на близката пейка. Може би ще поговори тихо с учения. А може би просто ще погледне към пътя, по който върви ...

Ще вдигне поглед и между клоните на дърветата ще се опита да открие пролука, 

за да види чистото небе ...

... ще се радва, че често пътят го води нагоре ....

... но ще осъзнае, че има моменти, когато го спуска надолу.

Ще направи равносметка, че понякога пътят е труден и неравен ...

а друг път е лек и удобен.

Би искал пътят му да е ясен и в правилната посока ...

... но знае, че всъщност често има завои и дори неочаквани отклонения.

Щастлив е, когато пътят му е обсипан с цветя!

Но където и да го отведе пътят му, той винаги търси своето място ...

... и ще намери бряг, който да нарече свой.

И е сигурен, че дори и когато нещо огромно и тежко го притисне,
винаги има надежда да се изправи и да се устреми отново напред.

Ботаническата градина  - едно привлекателно кътче от привлекателния Копенхаген, 

където със сигурност бих се върнала за следващ урок по ботаника!

    Ще се видим пак ...