петък, 6 октомври 2017 г.

Wrzesień - цветен и изобилен - септември / Wrzesień - colorful and plentiful - September

    Септември се изниза. Неусетно, подобно на всеки друг месец напоследък. Спомних си детските години. Като свършеше училището и настъпеше дългоочакваната лятна ваканция, времето сякаш се разтягаше. Понятието "безкрайност" беше обсебващо осезаемо, изпълнено с шум, вълнения, смях, идеали, мечтания. Не го осмисляхме, просто го изживявахме. Предстоящата учебна година имаше замъглените очертания на далечен мираж. И като всеки истински мираж, колкото повече се приближаваш до него, толкова повече се отдалечаваше. Определено се изискваха усилия, за да приемеш, че всъщност си е съвсем действителен и задълженията само за малко са отложени. Но кой ли пък от нас се стараеше да ги направи тези усилия! Естествено настъпваше септември и всичко отново тръгваше в познатия коловоз.

    С годините нещата станаха по-различни.  Постепенно приоритетите неусетно се преподредиха. Между зимата и лятото вече няма рязка граница. Сега вървя през сезоните и около мен, като в брауново движение, прелитат ангажименти, изисквания, условности,  преживявания, обич, тъга, мисли, мечти и, разбира се, миражи. Но мило тържество, кратко пътуване, разходка в топла лятна вечер ми напомнят, че безкрайност може да има във всяко късче време. Само трябва да го приемеш, усетиш и запомниш.

    И ето я извечната истина за преливането на дните, месеците, сезоните, годините ... еднакви и различни ... така както са ги разбирали и древните ни прадеди.

    Преди време един снежен януарски ден поведе мислите ми към минали времена. Спомних си как баба и дядо ни разказваха за Малък и Голям Сечко. Започнах да търся значението на някогашните имена на месеците. Знаех, че в полския език повечето месеци и до днес носят старите си славянски имена и като се прибави засиления ми интерес към Полша, реших да свържа всеки един от тях с някое ястие от традиционната кухня на тази страна. Разбира се, започнах с януари, после февруари, март, април, май, юни, юли ... след пауза продължих през август ... а след още по-голямо прекъсване отминаващия септември ми напомни, че вече е негов ред. Изборът ми беше Pączki z różą  - Понички със сладко от рози.




    В съответствие със старославянското разбиране за времето като определящо се от сезоните и този период от годината носи множество имена, свързани с природата и полската работа. По нашите земи най-широко разпространеното име на септември е руен. Счита се, че значението на думата включва  изобилен и червен и идва от цвета на пенливото младо и бистро червено вино, направено от обраното през месеца грозде. Има интересно тълкувание, че названието руен е дадено от цвета на есенните листа - червени и жълти. В един от материалите, които прочетох, се обясняваше, че с думата жълт (за разлика от днешното съдържание за точно определен цвят) хората са определяли най-общо ярък цвят, какъвто е и червеният. Според други името руен идва от обсипаната през есента предимно в червеникави цветни облачета билка руй, която познаваме като смрадлика. Изключително ценена заради многобройните лековити приложения, които има, тя е използвана и за оцветяване в жълт цвят.  Сега ни се струва малко объркващо, но за славяните съвсем разбираемо "желтите" есенни листа и жълтобагрещата смрадлика са дали името на месеца руен - червен.
     Хареса ми старото име на септември - руен заради богатото цветно съдържание. Но определено ме грабна полското му название wrzesień, въпреки трудното произношение. Кръстен е на цвете, което много харесвам и обикновено не пропускам да си набавя есенно време. На полски се нарича wrzosy, на български пирен, но ние днес го познаваме предимно като калуна и ерика.




     Калуната е чудно малко храстче! Преливащите от бяло до виолетово-червено цветчета-камбанки радват погледа в застудяващите дни, когато другите цветя вече са само спомен. Името на растението произлиза от гръцки и означава "добър". Освен прекрасните цветни килими, които постила на горските поляни, калуната има много лечебни свойства и се ползва в народната медицина още от древността. Тъй като има сънотворен ефект, едно от приложенията ѝ е за успокояване на душевното напрежение и нервната система. Вероятно затова калуната е едно от магическите растения на келтските друиди - поставяли я около главата на спящите хора, защото са вярвали, че сънищата им ще бъдат добри. Някогашните славяни се надявали на енергията ѝ да им донесе късмет и я скривали в дрехите си, когато бродели по друмищата. В ритуалите си я използвали да призовават духовете на предците си, да измолят благодатен дъжд за посевите и засаждайки я около нивите, заричали я да помогне за богата реколта през следващата година.
     Като декоративно растение в Европа започват да използват калуната едва около средата на 19-век. От няколко години и ние открихме красотата ѝ в прекрасни есенни композиции. В сандъчетата на балкона и по первазите тя съхранява слънчевите лъчи в багрите си дори през дългата студена зима.




     Цъфтящата до късна есен калуна е много привлекателна за пчелите. Събраният нектар пълни питите в кошерите с ароматен мед, който за древните славяни бил задължителен за трапезата. В чашите наливали вкусна медовина и е разбираемо, че  освен заради красотата на цветните поляни и лековитите качества, северните славяни високо оценявали калуната и като медоносно растение. Затова на нейното име кръстили септември - wrzesień.


                 худ. Jacek Siedlec - Калуна

                    худ. Jadwiga Barteczko - Виолетова калуна                                                                                      худ. Kowalik - Ливада с калуна
                                                                                                                                                                  худ. Patrycja Mikulska - Ливада с калуна

      За харесваните от всички ни понички, с които реших да свържа месец септември, се опитах да намеря мед от калуна. Оказа се, че у нас май въобще няма такъв и затова се спрях на най-традиционния полски вариант Pączki z różą.


Понички със сладко от рози




    Поничката е една от най-популярните сладки закуски в Полша. Някъде прочетох, че на Заговезни, когато задължително присъства на трапезата, се изяждат над 100 млн. броя! Всъщност това са около 3 понички на човек, което си е съвсем приемливо, особено на празник. Предполага се, че първообразът на поничките трябва да се търси в Древен Рим. Тогава се е приготвяла от хлебно тесто, пълнено със солен бекон. Сладкият вариант се появява едва през 16-ти век, който с различни пълнежи е много обичан в Италия и досега.



     В полските кулинарни блогове се предлагат огромен брой рецепти за понички. Продуктите на практика са еднакви, варират количествата им. Прецених захарта по моя вкус, избрах да включа масло и без да забравям задължителния алкохол, приготвих 20 големи понички.




               650 гр пшенично брашно
               200 гр кристална захар
               100 гр кисело мляко
               100 гр разтопено масло
               20 гр прясна мая
               200 мл. прясно мляко
               50 мл водка
               3 яйца
                щипка сол
                сладко от рози
                1 ванилия
                пудра захар за поръсване
                олио за пържене

     Смесваме прясното и киселото мляко. Разтваряме маята в две супени лъжици от смесените млека и една супена лъжици захар. Прибавяме две - три супени лъжици брашно и разбъркваме. Консистенцията на сместа трябва да е като на боза. Оставяме за около 15 мин. на топло.

     В дълбока купа разбиваме яйцата и захарта на пухкава смес. Последователно с разбъркване добавяме втасалия квас, сместа от млека и водката, солта. Замесваме тестото с пресятото брашно. Прибавяме малко по малко разтопеното масло. Месим до пухкаво меко тесто, което не лепне по ръцете. Изсипваме тестото в намазана и набрашнена купа, покрито с прозрачно фолио и го чакаме около час да удвои обема си. Когато е готово, го разточваме върху поръсена с брашно повърхност на кора с дебелина 1 - 1,5 см. Изрязваме кръгове и ги нареждаме върху хартия за печене. Оставяме повечко разстояние между кръгчетата, защото след като ги покрием и оставим да втасат повторно около 40 мин., те ще станат двойно по-големи. Загряваме олиото за пържене в широк и дълбок съд (използвах фритюрника). Последователно пускаме поничките да се изпържат от двете страни, като се стараем да плуват свободно. Температурата трябва да е около 180 градуса, за да се изпържат равномерно и да добият златисто кафеникав цвят. Готовите понички поставяме върху домакинска хартия, която попива излишната мазнина.




     С помощта на шприц с дълъг накрайник във всяка поничка поставяме от сладкото от рози. Накрая поръсваме със смесената с ванилия пудра захар.




     Рецептите за понички са много, но тази наистина се оказа много добра. Комбинацията от прясно и кисело мляко спомага за обогатяването на вкуса. С тестото се работи лесно и когато се пържат, поничките стават леки, пухкави и попиват минимално от мазнината. Всички бяхме много доволни от вкусния резултат.



     Септември - руен - wrzesień е много  важен в славянския календар и заради есенното равноденствие, което се свързва с порасналото и мъдро слънце. Лятото преминава в руйна есен и земята се подготвя за зимна почивка. Това са последните дни, в които се прибира реколтата, извършват се ритуали за здраве и късмет, с които хората благодарят на природата за богатите ѝ дарове.

     Поничките свършиха, но калуната е обагрила первазите на прозорците в изкрящо бяло и наситено пурпурно. Не съм била в Странджа планина, но бих искала да отида да видя полетата от пирен, който расте само там. Както и да открия мед от калуна. Описват го като леко желиран и с чевеникаво-кафяв цвят, ароматен и малко тръпчив. Тогава отново ще направя тези pączki, но вместо поръсени с пудра захар, ще ги глазирам с него.




     Ще се видим пак ...








6 коментара:

  1. Ммм колко вкусно и романтично :)

    ОтговорИзтриване
  2. Тези понички са необикновени....Усетих топлината на есенното слънце по лицето си,усетих благия есенен вятър в косите си,усетих уюта на есенните цветя и листа,усетих смисъла на пътя ни...усетих деликатния вкус на ароматните понички....Благодаря ти за споделените емоции!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мен е удоволствие да споделя всичко интересно и вълнуващо, което научавам за сезоните, цветята, кухнята ... за хората ... вярванията, традициите, вечната спирала на живота ...
      Благодаря за прекрасните думи!

      Изтриване

Вашият коментар ...