петък, 28 август 2015 г.

Sierpień - житен урожай - Август / Sierpień - wheat harvest - August

    Часът е седем сутринта. От мобилния телефон се носи мелодия. Понякога се питам дали в този звук авторът ѝ, писал я преди няколко века, би познал творбата си?! След десет минути ще се включи пак. Предпочитам да стана и да я изключа. Зареждам кафеварката и с доволство очаквам да чуя бълбукането на горещата течност. Ритуалът по пиенето на кафе за разсънване ми е най-приятен в летните сутрини. Слънцето вече е обходило стаята и още малко ще заличи следите на сутрешния хлад. Широко отворените един срещу друг прозорци канят въздушните течения на закачлива гонитба. В сандъчетата по прозорците и балкона, освежени от нощната почивка, цветята се надпреварват да разкрият багрите си. Ясно. Тихо. Спокойно. Августовска сутрин.

    Часът е осем и половина сутринта. Кафеварката е празна. Време е да тръгнем за работа. Шумът от близкия булевард е почти неуловим. Включваме се в слабото движение и за пореден път отбелязваме, че София е празна. Усещаме гъделичкането от приятното очакване на двата почивни дни, попремесено с примирението, че отпуската ни вече мина. Усещаме и обещанието на слънцето за горещ и задушен ден. Минаваме покрай пазара, където зеленчуково-плодовата търговия е вече в разгара си. Пред нас е спрял камион, пълен с бутилки с минерална вода. Докато чакаме да го разтоварят, погледите ни са привлечени от внушителна група на три майки и седем дребосъка с шарени шапки. Разпределена в колички, на колела или на собствените си крачета, прилежно натоварена с кофички и лопатки за пясък, детската орда вдига врява, достойна да се конкурира с пазарната глъч. Майките вече са леко изнервени, но това изобщо не смущава дечурлигата. Спомних си момент от преди доста години, в който и майките, и децата бяха точно същата бройка, само с малката разлика, че две бебета все още бяха на стартовата линия да се включат в детския калабалък. За нас времето е извадило острите шипчета на напрежението и картината е забавна и мила.  Светофарът подава зелен сигнал и бавно-бавно потегляме в тясна зигзагообразно движеща се колона. Отново уличното платно се разкопава и кърпи ту тук, ту там. Градска августовска сутрин.

    Месецът на отпуските. Свикнали на градския си начин на живот, отдавна сме забравили, че лятото векове наред е бил най-важният и тежък за прадедите ни период от годината. Под палещото слънце на полето се жъне и вършее житото. Наричали го зарев, жарев, орач, коловоз, вършен. А в запазените старославянски имена на месеците в полския език и днес август носи името sierpień - по името на сърпа, с който отрязвали класовете, увенчани със скъпоценни житни зърна. 


                      худ. Иван Ангелов - Жътварки


                       худ. Włodzimierz Tetmajer - Жътварки на полето

    От деня, в който засявали земята, мислите и молитвите на хората се отправяли към жарките летни дни, когато излизали на полето да приберат узрялото жито. Жътвата е кулминацията на целогодишния усилен труд за осигуряване на основната прехрана. Време на надежди за богат урожай и вяра в благосклонността на божествата. Затова в първия ден на жътвата отивали като на празник - с нови премени, с китки и с песни, а най-личната девойка зажънвала нивата.


                                                           худ. Владимир Димитров-Майстора - Жътварка


                                                               худ. Kanuty Rusiecki - Жътварка

    Неразривно свързани с цикъла на сезоните и зависими от капризите на природата, хората обвързвали труда си с ритуали, чрез които почитали незнайните сили, молили се и ги вричали да им помагат за прибирането на реколтата. Страхът от наводнения, суши, градушки и пожари ги съпътствал непрестанно. И когато дойдело време да се приберат пълните със зърно класове бързали, въпреки жегата, с която знойното слънце заливало нажежената земя. 


                    худ. Димитър Гюдженов - Жътва


                   худ. Stanisław Kaczor-Batowski - Жътва

   По жътва селото почти опустявало. Всички, от малки до големи, се събирали на нивата.

                       худ. Марин Георгиев Устагенов - Жътва


                       худ. Włodzimierz Tetmajer - Жътва

    За славянския календар е характерно кръговото разбиране за хода на времето. Сезоните се преливат един в друг, месеците нямат ясно изразено начало или край. Живеенето е пряко свързано със стопанската работа и особеностите на климата. Затова на север, по полските земи, sierpień наричали август, а на юг, по българските земи, месец юли познавали като сърпен или жътвар. През август у нас житото вече било овършано и откарано към мелниците. За да не се вгорчи брашното и да се запази чисто през цялата зима, обичаят повелявал да се опече пита, да се украси с китка цвете и като се разчупи, да се раздаде за здраве и берекет и през следващата година.
    Sierpień, жътвар, зарев, орач, коловоз, гумник, вършен, житаро ... Както и да назовавали славяните и старите българи времето по прибирането на житото, по всички краища това било време трудно, жарко, морно... Точно сега мислите за плодородие и вярата за по-добри дни от надежда ставали реалност. Затова по всички краища с песен отивали на нивата, прегъвали се над сърпа и прегръщали пълните снопи. Затова по всички краища изпичали пресен хляб и го обричали за хранител и закрилник. Затова по всички краища хората се събирали заедно и с веселба и танци отправяли благодарност за добрия житен урожай.

Хлебни купички



    Но преди да усетим аромата на тези красиви питчици, трябва да свършим куп задължителни дейности.

    Първо - да си нахлупим шапките и да отидем да си изработим хляба. В моя случай това става в компанията на климатик и пред компютъра ...


        Второ - да овършеем и да съберем добра житна реколта. В действителност - да поразровим из рафтовете на близкия магазин.


    После, като се върнем от мелницата (в съвременен вариант - супермаркета), да отсипем необходимото ни количество фино смляно брашно.


    Всъщност, за да си направим четири купички, ще ни трябват следните неща:

          500 гр. бяло брашно
          300 мл. вода
          2 супени лъжици зехтин
          1 чаена лъжичка захар
          2 чаени лъжички сол
          20 гр. прясна мая
          1 белтък за намазване

     Вече може да замесим тестото, да го оставим да втаса около един час и да оформим хлебните купички.


    Бухналите от повторното втасване питчици намазваме с леко разбития белтък и ги пъхваме в предварително загрятата до 200 градуса фурна. След като се опекат, ги оставяме да изстинат.




    Внимателно отхлупваме капачето на хлебните панички. Меката сърцевина се отделя съвсем лесно. Не е нужно да се чудим къде да я приберем, защото тези пухкави залъчета бързо изчезват и дори няма време да се прибави парченце сирене, например.


Може да се използва почти всяка рецепта за хляб, стига да води до пухкав резултат.


    Поднасянето на супа в хлебни купички вече не е изненада и у нас. Но в полската кухня този вариант е широко разпространен, като простичко се нарича zupa w chlebie . За хлебните купички избрах простичка и добре позната рецепта за замесване на вкусна питка, а при оформянето им добавих капачета от малко отделено тесто, които залепих към питчиците с вода. Напълних ги с картофена крем-супа, гарнирана за свежест със стръкче тученица.




    Ще се видим пак ...



11 коментара:

  1. Уникална публикация,Игличе,каква прекрасна смесица от история,изкуство и кулинария!Кадрите са фантастични,както и тези сладки купички,прилични на дървени солнички.Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Роси, благодаря ти! Докато подготвях публикацията за мен беше изключително интересно да открия малка част от връзките между бита и изкуството, както и развитието им във времето, но най-вече близостта на обичаите и обредите на хората от различни, но в някаква степен близки, народи. Радвам се, че ти е харесало :) Желая ти много хубава седмица!

      Изтриване
  2. Бени, така се бях затъжила за теб и твоите разкази!! Липсваха ми интересните истории и прекрасния начин по който представяш всичко!! С голямо удоволствие се потопих в лятната картина, описана толкова колоритно!!
    Много симпатични, а сигурна съм и вкусни купички за супата си измайсторила!!
    Радвам се и ти изпращам гореща прегръдка!!
    Хубава и спорна седмица!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добра среща, Руми! Много ми е приятно да срещна отново приятел като теб във виртуалното пространство :) И аз се бях потопила в тази картина! И то толкова, че още не съм излязла и си мисля за продължение :) А питчиците са вкуснички, нали са класическа рецепта ...
      Чудесна седмица и на теб от мен, Руми! Поздрави!

      Изтриване
  3. Албенче, Албенче... Ах ти омайно изворче от думи! :)
    Благодаря и аз за тази публикация! И макар и малко късно, ми донесе още повече емоция. За хубавите моменти всяко време е подходящо, нали?
    И да, права си... Някога най-тежко, днес - за почивка. Такова е лятото... Но всичко има причина.
    А питчиците... Ами, какви са симпатяги само, какви са красиви и вкусни! Изобщо... Напълни ми душата!
    Прегръдки и до скоро (надявам се! :))!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Гери, за твоите хубави думи :)
      А пък питчиците, уверявам те, наяве са още по-симпатични и вкусни :)
      Поздрави и за теб от мен! И до скоро надявам се и аз :)

      Изтриване
  4. Най-прекрасната майка на света! Всичко което приготвяш е с толкова любов и желание, че това си личи и се усеща по вкуса. Обичам те, мила моя мамо!

    ОтговорИзтриване
  5. Прекрасна си, Албенче! Напълни душата ми с красота, с думи, с вкус. Каква публикация само, удоволствие е човек да гостува тук! Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, благодаря ти, Кате! Винаги си добре дошла!
      Прегръдка и от мен! Хубава вечер!

      Изтриване
  6. Албенче, привет!
    Неоткриваема си, момиче! :)
    Мога ли да те помоля за един e-mail за връзка? Може да ми го напишеш тук или направо да ми изпратиш писъмце на мейла в моя профил, както ти е по-удобно. Предварително ти благодаря за което! :)
    Сърдечни поздрави от мен и прекрасни пролетни дни! :)

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ...