Пиле с ориз, гъби и спанак

    Вечерите, в които нямам никакво желание за готвене и в хладилника не се намира нищо за директна консумация, мъжът ми отзивчиво казва: "Ще направя яйца". Готварският му ентусиазъм, като изключим още две-три блюда, общо взето се изчерпва с този продукт. Да, обичаме яйцата под всякаква форма и холестеролът още си стои където му е мястото, но омръзва всеки път те да са спасението от сън на гладно . Така, че се налага аз да си вляза в кухнята. В такива моменти предложенията от раздел "готово след минута" са особено ценни. Днешното ястие е точно такова - бързо и вкусно. А за нас още по-вкусно, защото го научих от дъщеря ми. Една вечер, докато аз свалях стотиците снимки от дневната разходка по улиците на Копенхаген, пълните чинии бързичко се появиха на масата.

 Ето и моята версия.

    Приготвям това пиле с ориз вече два пъти. Вторият път добавих моркови, чесън и сметана. И защото бързо се готви и е подходящо за закъснели вечери, фотографирането всеки път беше по тъмно. Снимките не дават големи обещания, но ако решите да си направите това "готово след минута" пиле с ориз, няма да съжалявате.

Пиле с ориз, гъби и спанак

500 гр. бяло пилешко месо
150 гр. гъби печурки
2 суп. лъжици заквасена сметана
1 ч. чаша ориз
1 морков
1 скилидка чесън
300 гр. спанак
1 щипка джоджен
сол
черен пипер
олио

    В тендежера с дебело дъно запържваме скилидката чесън докато покафенее и я отстраняваме. Сипваме нарязания на тънки лентички морков и прибавяме ориза. Заливаме с две чаши топла подсолена вода, разбъркваме, намаляваме котлона на най-ниска степен и плътно похлупен го оставяме до готовност. Ако е необходимо, доливаме малко вода без разбъркване.

    В отделен съд задушаваме ситно нарязания спанак, като му прибавяме щипка сух джоджен и сол на вкус.

  Нарязаното на хапки пилешко месо запържваме в дълбок тиган докато побелее, прибавяме гъбите, сметаната, сол и черен пипер на вкус. Задушаваме докато сосът се сгъсти. Когато е готово, прибавяме спанака. 

    От готовата смес сипваме върху пласт ориз и поднасяме.

   Основната рецепта търпи вариации и като добавка за следващия пък си мисля за кашкавал и любимите яйца.

    Ще се видим пак ...

Копенхаген - град за хората

    Копенхаген е човечен град. Място, където вниманието първостепенно е насочено към хората -  да живеят удобно, осигурено, спокойно и с перспектива за личностно развитие.  През 2008 г. датската столица бе обявена за най-добър град за живеене в света. Критериите, по които му бе отредено първото място, не са изненадващи. Общоприети условия за нормален живот. Но осъществени в градове с милионно население. Разликата между включените в класацията и останалите е, че в първите хората ги живеят, а във вторите ги мечтаят.

    Едно от първите неща, които ме впечатлиха, беше движението по улиците. Поради плътното застрояване и тесните улички на стария град, гъсто паркираните коли и наредените маси със столчета на приземните кафенета, тръгналите по своя работа местни жители и реещите се туристи, бързо преминаващите хиляди велосипедисти и многото щъкащи навсякъде малки човечета, веднага те завладява усещането за  пълна пренаситеност на пространството. Тръгваш, но още на втората крачка спираш за снимка.  Почти е невъзможно фокусирания обект да остане без хорско присъствие.  Въпреки това си осигуряваш чудесни фотоспомени. Просто минувачите спират, изчакват щракването на апарата и кимвайки с глава, продължават по пътя си. Трябва да си призная, че в началото бях леко объркана. Но неподправената учтивост е заразителна и аз бързо започнах да отговарям също с усмихнато кимване. Не е нужно да се умориш от обикаляне, за да разбереш, че вървиш в това многолюдие без да да се блъскаш и можеш да спреш, без някой да те упрекне, че нарушаваш траекторията му. И в този многоезичен водовъртеж няма дразнещ шум. Въздухът е изпълнен с приглушена глъч, в която прелива собственият ти глас и ти носи удоволствието да се чувстваш част от общността.

    Любезността и внимателното отношение на датчаните са известни, а ние имахме възможността непосредствено да ги усетим. При едно от сутрешните ни събуждания с чаша кафе, в малкото дворче се срещнахме със съсед от отсрещната къща. Този ден ръмеше и ние стояхме прави под един навес. Човекът ни поздрави и попита търсим ли някого и може ли с нещо да ни помогне. Отговорихме, че сме на гости при дъщеря ни и в този момент сме навън за по цигара. Лицето на непознатия грейна в усмивка и той ни каза: "О, това е чудесно и аз съм щастлив за тази ваша среща!". Пожела ни приятен престой, качи се на колелото си и пое към задачите си. Не бързахме да изпием кафето си. Този двор вече не беше чужд. А следващия път, когато се срещнахме отново със съседа, не бяхме непознати.

    

    Престоят ни бе наистина приятен. Вторият ден започна с музика и латиноамерикански ритми - попаднахме във вихъра на ежегодния Бразилски карнавал. Лъскави костюми, пайети, огромни пера, извиващи се полуголи тела в такт със завладяващата латино-музика, ярко слънце - танцуващият Копенхаген преливаше от цветове и настроение.

    Всъщност бразилци не видяхме, но датчаните се веселяха не по-малко свободно, включително и бъдещите майки.

    Придружавани от звуците на самбата се отправихме към чакащото ни корабче, с което направихме прекрасна разходка.  Но преди това спряхме за малко на мястото, от където започва писаната история на Копенхаген.  Епископ Абсалон, считан за основател на града, изградил своята крепост тук през XII в. Пет века по-късно върху руините му е построен дворецът Кристиянсборг, в който някога е живяло кралското семейство. Днес в него е разположен Парламентът на Дания.

    В Ранното Средновековие тук се намирало селцето Хавн. Кралят го дарил на епископ Абсалон за изключителните му военни заслуги за опазване границите на монархията и той му дал новото име Копенхаген, което на датски означава Пристанище на търговци. Благодарение на кръстопътното си разположение и доброто управление градът се превръща в най-силния икономически център на кралството. Започнал развитието си от малко рибарско поселище, с течение на времето той изцяло променил облика си и през XV в. е обявен от крал Кристиян IV за столица на Дания.  Съхранил миналото, запечатано в завладяващото излъчване на улици, сгради, водни и зелени пространства, съвременният Копенхаген е модерен и жизнен, осигуряващ неповторима атмосфера за жителите и гостите си.

    От площада зад двореца Кристиянсборг се качихме на корабчето за обиколка по най-стария канал, прокопан през втората половина на ХVII в., за да свързва Балтийско море с Новия Кралски площад. Бреговете на канала са плътно застроени и може би тук най-ясно се вижда доброто съжителство между старите сгради и съвременните архитектурни проекти.

    На двата бряга, един срещу друг, почти докосвайки водата, са разположени новите сгради на Театъра и Операта. Изградени в познатата, максимално изчистена и дори строга линия на модерната скандинавска архитектура, двата центъра за изкуство оставят незабравимо впечатление. Съвременните футуристични гиганти някак ненатрапчиво допълват дисциплинираните редове на старинните сгради. Копенхаген получава Операта като дарение. Една от най-големите датски фирми, осигурява терена и финансовото реализиране на проекта. Архитектурната разработка на Театъра е безвъзмездно предоставена на града от водещо дизайнерско бюро.

    Лодката ни върна на Новия Кралски площад. Отново се потопихме в атмосферата на стария град. Спряхме пред Кралския театър, изключителна сграда в италиански ренесансов стил, построена през XVIII в. До входа, под златните куполи на балкона, седнал на един от пиедесталите посреща зрителите авторът на датския национален химн. Ценителите на театралното изкуство могат да си вземат билети за постановките от съседната сграда. Тъй като бяхме убедени, че датският език ще остане неразбираем за нас дори на театралната сцена, билети не купихме, но с възклицания оценихме красивата пищност на старият градски дом, където сега се намира билетния център.

    На този площад свършва най-старата пешеходна зона в света, включваща дългата 1,5 км. улица Стрьогет и няколко десетки пресичащи я улички. Според дъщеря ми, като изключим разходката по канала, не бяхме извървели повече от един километър. И като доказателство разгръщаше картата на града пред лицето ми, нанасяйки мащабната линийка върху мрежата от улици и площади. Повече от половин ден крачехме в радиус от половин километър! Аз ѝ вярвах, но краката ми упорито бяха на друго мнение! Кафенето в двореца Шарлотенборг беше идеално място за синхронизиране на разбиранията за разстояния и необходимо време за преодоляването им. В семплия вътрешен двор на тази бивша кралска резиденция, с прорасли от разлистващ се бръшлян тухлени стени, ниши и балкони от бял мрамор и високи входни арки, обонянието ми сякаш долавяше далечен мирис на бои. Всъщност това беше въображението ми, вече знаех, че тук е била Кралската художествена академия. Но ароматът на кафето беше истински.

    След половин час почивка сменихме тишината и спокойните фасади на малкия дворец с шумотевицата и многоцветието на островърхите къщи на пристанището Нюхавн.

    Топлите лъчи бяха поканили стотица хора в разположените по целия бряг кафенета. И нали в тази северна страна яркото слънце се приема като внезапен повод за всенародна радост, всички датчани бяха избрали силно огряната страна на канала. Ние без колебание тръгнахме по сенчестата противоположна страна. Над водата летяха чайки и дори успях да снимам в полет една от тях. Местните жители със сигурност биха недоволствали, ако знаеха, че една гостенка от южните краища на Европа си пожелава кратък дъжд. Просто си мислех, че ще стане страхотна снимка, ако цветна дъга короняса цветните къщи.

    Някога тук е кипяла оживена товарна и търговска дейност. Хилядите моряци са се прибирали при семействата си в бедните квартири, непропускайки да се отбият в долнопробните пристанищни кръчми  и бордеи. Всичко това се променя, когато през XVII в. на празните пространства около новопрокопания канал е построен дългият низ колоритни къщи с многобройни заведения в приземните етажи.

    Нюхавн се развива като оживен градски район, притегателна точка за художници, поети и артисти, място за денонощни срещи и пристан за красиви платноходки. Може би това е привлякло тук известният детски писател Ханс Кристиян Андерсен. Местейки се в няколко апартамента, той е живял на четири номера с адрес Нюхавн. И така е бил запленен от свободния дух на Новото пристанище, че още седи пред една от къщите и разказва приказки на минувачите.

    А в приказките често главни действащи лица са принцовете и принцесите. И обикновено в тези приказки красивото бедно девойче се омъжва за благородния богат принц и всички заживяват щастливо чак до дълбоки старини, мъдро управлявайки поданиците си. В днешно време в кралските фамилии принцесите и принцовете спокойно се влюбват и женят за любимите си с некралска кръв. Датското семейство не прави изключение - престолонаследникът е женен за австралийка, потомка на обикновени шотландски емигранти. С четирите си деца те живеят щастливо в кралския дворец и се радват на народната обич. Да, традициите на са това, което бяха. И може би и приказките вече не са това, което бяха. Може би все някога ще бъдем истински човеци и ще уважаваме мъдри водители. Дали приказките могат да бъдат действителност?

    Живописният градски квартал до канала беше в непосредствена близост до сегашния кралски дворец и ние се упътихме да видим как живеят монарсите в началото на XXI в. Обаче  закъсняхме и вратите на достъпните покои бяха затворени. Кралското семейство вечеряше, а ние бяхме пропуснали да проверим в пощенската кутия за покани със златни коронки. Затова се разходихме по кралския площад и разгледахме четирите еднакви сгради в стил рококо.

    Повече от 300 г. дворецът Амалиенборг е зимна кралска резиденция. В края на XVIII в. голям пожар изгорил тогавашния дворец и кралят се преместил тук, след като откупил внушителните сгради. В средата на площада се извисява статуята на възседналия коня си крал Фредерик V, по чиято поръчка е изграден комплекса.

 

    Но по онова време кралят е живеел в двореца Кристиянсборг, границите на града  значително се разширили и целта била свободните пространства да се оформят в хармонично единство от красиви постройки, даващи тон при изграждането на цялата бъдеща инфраструктура. Затова подарил четирите еднакви парцела на най-богатите датски фамилии, като ги задължил да построят и обзаведат дворците си по проект на придворния архитект. Срещу това значително капиталовложение те били освободени от данъци за цели 40 години. Но резултатът от тази политика бил повече от успешен. Копенхаген се разраствал, нужна била отговорна грижа за облика му. Улиците тук вече се планирали достатъчно широки, появили се богати градски домове, оформили се просторни площади и големи обществени сгради. 

    Точно тук по това време била изградена и най-голямата църква на Скандинавския полуостров - Мраморния събор, единствената кръгла църква в света. Поради недостиг на средства по време на строителството мраморът в събора е заменян с украсено дърво. А за да бъдат покрити с мед куполите на църквата, гражданите дарявали котли и медни съдове.

    Кралският дворец се намира почти до пристанището на Копенхаген. Пътят към него минава през модернистичния парк Амалиенхавен, изграден и дарен на града от фирмата, спонсорирала построяването на новата оперна сграда.

След парка крайбрежната алея ни отведе до стария кей.

    Морският вятър, мирисът на водорасли и спокойните чисти води на пристанището ни подействаха освежаващо в светлия вечерен час. Наближавахме най-известния символ на Копенхаген - статуята на Малката русалка.

    Изплувала от дълбините на Балтийско море върху скалата до брега, скътала невъзможната си любов в малкото метално тяло, с тъжен копнеж Андерсеновата Русалка очаква своя принц вече 90 години. Но упоритото момиче никога не е самотно. Постояхме заедно, после ние си тръгнахме, а тя остана, загърната в своята общочовешка надежда.

    Хората мечтаят за различни неща. Желанието на много датчани е да имат плавателен съд - лодка, яхта, дори корабче. И някои постигат мечтите си. След разходка сред морските вълни собствениците на скъпи яхти ги закотвят в това малко пристанище.

А други предпочитат да живеят на тях.

И този ден се гонехме със залеза. Настигна ни в невероятно красивия парк Чърчил.

    Върху отбранителни валове, осигурявали защитата на старата градска граница, е оформен един от многото зелени оазиси на Копенхаген. Паркът е получил името си като благодарствен жест към помощта на британската армия за освобождаването на Дания от немската окупация през Втората световна война. Тук се намира и англиканската църква. Потъналите в зеленина средновековна вятърна мелница и запазените укрепления, заобиколени от кристално чиста вода, в съчетание с всепроникващата тишина, придават на мястото усещане за приказна нереалност. 

    Вероятно това впечатление се подсилва и от факта, че както повечето гъсто населени още от Средновековието градове и в Копенхаген улиците са като коридори със стени от фасади, тесни тротоари и почти пълна липса на дървета, което донякъде се компенсира от пълзящите по стените храсти. Но преходът от парка към улицата в никакъв случай не е стресиращ. В Дания има изключително строги закони за ограничаване на замърсяването и осигуряващи максимално чист въздух дори в градовете. Кметството на Копенхаген работи по задачата до 2025 г. градът да бъде изцяло освободен от вредни въглеродни натрупвания. В тази посока е и законът за изграждането на зелени градини върху всички новопостроени сгради с плоски покриви. По улиците има безкрайна редица от паркирани коли, но движението им в града е сведено до възможния минимум. Автомобилният трафик е така спокоен и почти безшумен, че единственото нещо, което може да те докара до нервна криза, е, че няма какво да те докара до нервна криза. С изключение на хилядите велосипедисти. Или поне докато свикнеш, че между пешеходците и паркираните коли е велоалеята и не може да я възприемаш като продължение на тротоара. Няколко пъти чух зад себе си предупредителни звънци и стреснато отскачах настрани. Според статистиките над 40 % от жителите на града се придвижват с колела. На площадите и метростанциите има огромни велопаркинги, с рампи дори на два етажа.

    Именно опазването на околната среда като начин на живот, километрите велоалеи, зелените пространства са част от критериите, според които Копенхаген е град, в който се живее добре. Развиващата се инфраструктура, стриктно спазваните изисквания за новото строителство и за съхранението на старата градска част, благоприятните условия за развитие на малък и среден бизнес, високото качество на услугите, ангажираност към културното израстване и внимателното отношение към жителите и гостите на града оформят привлекателната атмосфера на този стар европейски център.

    Жителите на Копенхаген се грижат за красивия си град. Вместо безизразни жилищни кооперации се извисяват по-скоро семпли домове от преди 200 - 300 години, чийто фасади имат собствени физиономии. По никакъв начин те не могат да бъдат разкривени с олющена мазилка или кръпково саниране. Прозорците почти навсякъде са с еднокатна старовремска дървена дограма, застопоряваща се само с дълги метални кукички.

    Никому не хрумва да закачи знамена от чаршафи. Не знам къде опъват просторите и държат кофата за боклук, но единствената украса по малкото балкони са цветни саксии и масички със столчета.

    Разхождайки се по улиците, не ни гроеше опасност да хлътнем в търбуха на някой грандомански мол, защото тук такива просто няма. Те са извън града, а ежедневното пазаруване е от квартални малки магазинчета с големи витрини. На всеки площад или уличка може да се изпие на открито чаша кафе или бира, но е трудно, макар и не невъзъзможно, да се открие представител на скучните големи вериги за бързо хранене. И въобще нямахме шанс да минем покрай някой скрит зад солидна ограда и снабден с охрана жилищен комплекс, но надникнахме в приятно подредените зад ниски огради градинки на старите кооперации.

 

    Не си правя илюзии, че тук няма проблеми и нерешени въпроси. Високият жизнен стандарт не означава безметежно добруване, напротив, поставя сериозни изисквания. Но в краткия си престой ние видяхме приветливия и уютен Копенхаген, а за удоволствието да се разходим из кралските дворци и градини ще разкажа следващия път.

    Ще се видим пак ....

Копенхаген - град на островърхи кули и павирани улици

    Копенхаген е учудващ град. Изключително оживен, център на държава с една от най-модерните икономики в света, той е съхранил уютната атмосфера на старинно провинциално градче. Тук всичко е наблизо и разстоянията са смущаващо кратки. Туристическите обиколки в буквалния смисъл са разходки. Всяка малка уличка отвежда до интересни места и няма как по една и съща да минеш два пъти. Оградени от цветни фасади, криволичейки, те се пресичат една друга, минават покрай исторически сгради и паметници и се събират в безброй площади, където кафенетата на открито заемат повечето пространство. А дали има уличка, която да не стига до някой площад, не знам. В датската столица известната фраза звучи така - Всички улици водят към площада!  

    Първият ден на престоя ни в Копенхаген започна съвсем като у дома - с чаша ароматно кафе и цигара (какво да се прави, всеки си има слабости!). Разликата беше, че седяхме в малко уютно вътрешно дворче и се радвахме, че с нас е долетяло и хубавото време. Малко по-късно, с провесен през врата ми фотоапарат и още един в чантата, поехме пешеходния си тур. Двамата ни гида вървяха напред и ни обясняваха какво има пред нас, какво отляво, какво отдясно, разбиращо спирайки през няколко крачки, за да снимам къща, врата, двор, църква, паметник ... Мислех, че не пропускам повечето интересни неща, но после се обръщах назад и пред погледа ми се разкриваше съвсем нова картина! Имах чувството, че това е друга улица, беше невъзможно да погледна от всички ъгли. Многоцветието на гладките фасади, разнообразени с десетки приземни магазинчета, масички и пълзящи рози, беше така голямо, сякаш се намираш в пъстър балон и както и да застанеш, багрите те заливат от всички страни. Намирахме се в Латинския квартал, който още от Средновековието е средище на учени и студенти, на бохеми и творчески натури.

    Тук е пълно с  книжарници, арт-магазинчета, галерии, кафенета, бирени барове. Все още действащи стари студентски общежития и сериозни сгради с табели подсказват, че университетският център е наблизо.

    Университетът на Копенхаген е основан през втората половина на XV в. С изключително богата си история, днес е най-голямата институция за изследователска работа и обучение на студенти в Дания. Тук учат над 37 000 студенти и работят около 3 500 преподаватели и изследователи  и близо 3 000 служители. В старото здание са разположени само няколко факултета, а по-голямата част са изнесени в съвременно студентско градче. Основна цел е поддържането на най-високо академично ниво на обучението и научните изследвания. И въпреки, че образованието е безплатно, Университетът няма държавни субсидии и се самоиздържа чрез публични фондове, чието финансиране се осигурява от изследователски програми, частни фондове, международни организации и компании.

    

    В бившия Зоологически музей се намира университетската администрация. Сградата от червени тухли, високи витражни прозорци и  фриз, украсен с изображения на животни, е паметник на културата. Пристъпих в атриума с особено вълнение. Сякаш времето се завъртя назад и аз имах чувството, че на пейката около старото дърво виждам въодушевени в разгорещен спор студенти, хванали под ръка книги в кожени подвързии и навити на рула пергаментови чертежи. Една врата се отвори и по стълбичките към групата забърза професор в университетска тога. Спорът утихна и ... се появи друга група млади хора - в дънки, с раници на гърба и колела. От миналото към бъдещето учебният процес просто следваше своя нормален ход.

    Минахме през тесните странични проходи на двора и се озовахме на малкия площад пред Университета. В центъра му се издигаше строга и внушителна катедрала.

    Църквата на Дева Мария е построена върху основите на храм от средата на XIII в., намиращ се на най-високата точка на древния град. След поредица разрушения и възстановявания, тя добива сегашния си неокласически вид в началото на XIX в. Фронтонът е изграден по модел на Пантеона в Рим. Зад изчистената фасада се простира обширна зала, която може да побере над 1000 души. Струящата естествена светлина създава усещане за въздушност, подсилено от искрящата белота на купола и високата колонада. Една от най-известните скулптури на възкръсналия Исус стои на олтара, а дванадесетте апостола са подредени от двете му страни. Така те се извисяват близо до посетителите и сякаш бдят над тях. Техният автор, големият датски скулптор Бертел Торвалсен, изваял и подарил на църквата кръщелния купел - мраморна фигура на коленичил ангел, държащ огромна мидена черупката. 

    В началото на 20 в. църквата е обявена за Катедрала на Копенхаген. Именно това място е избрано за венчавката на наследника на датската корона принц Фредерик с австалийката Мери Доналдсън. Освен традиционните църковни служби, тук се провеждат и много концерти.  Чрез това изпълнение може да се насладите на прекрасното звучене на органа на Катедралата.

    На излизане погледнахме часовника. Минаваше обяд, а ние бяхме едва в началото на дневната програма. След поредното напомняне да внимаваме за велосипедистите, тръгнахме. И внезапно пред нас се появи малък площад. В този град това се случва на всеки ъгъл. Тесните улички и плътно прилепналите сгради образуват живописни коридори, чиито страни привличат погледа с вратите, орнаментите, парапетите ....

  

  Спряхме пред един от символите на Копенхаген - Кръглата кула.

     

    Построена в средата на 17 в., кулата е част от комплекс, в който са включени библиотека и църква. На върха, на височина 35 м., е изградена най-старата обсерватория в Европа, с работещи съоръжения и до днес. Изправила се на малкия площад, тази внушителна сграда бе невъзможно да се побере в обектива на фотоапарата. Както и да заобикалях, нищо не помагаше. Оказа се, че вътре услужливо е изложен стар малък макет.

    В кулата няма стълби. Почти до върха изкачването е по уникална 209 метра дълга рампа със запазен оригинален паваж. Така кралят е можел да се изкачва до обсерваторията с целия си екипаж.  В днешно време всяка година се организира състезание по скоростно колоездене. Единствените 20-тина стъпала са най-горе и за да погледнеш отвисоко, трябва да ги изкачиш.
   

    В средата на пътя си направихме неочаквана почивка. В малка ниша светлината огряваше надпис "Пейка за целувки". Имаше нещо много символично на това място - дори по голия и еднообразен път, всеки може да открие кътчето, където близостта и топлината на любимия човек са достатъчни, за да види света с широко отворени очи. Само трябва да насртоим сетивата си и да не изпускаме мига.

    

    В началото на 20 в. на върха на кулата е изградена кръгла площадка, откъдето се разкрива прекрасна гледка към стария град и околността, а при ясно време погледът стига чак до Швеция. В далечината се виждаха няколко високи модерни сгради, но строителството на небостъргачи тук е непознато. Погледнат отгоре, Копенхаген е море от керемидени покриви, църковни куполи и островърхи кули, с пръснати между тях като острови зелени паркове. 

    Набелязали местата, на които ще отидем, заредени с наивна вяра във възможностите на ентусиазма си и успокоени от информацията, че слънцето залязва чак след 21.30 часа, се упътихме към църквата Света Тройца, прилежаща към Кръглата кула.

    Намираща се в непосредствена близост до университета, църквата е изградена като духовен център за преподавателите и студентите. Днес е енорийска църква, в която се организират концерти, някои доста неочаквани. На таванския етаж е разположена старата университетска библиотека, където се е съхранявала цялата научна литература, необходима за студентското обучение и изследванията на преподавателите. Сега е изложбена зала. Тази сграда, обединила църква, библиотека и обсерватория дава израз на единството на основни ценности на обществото - духовност, знание и нови открития.

   В късния следобед се озовахме в един от най-интересните квартали на града със интригуващото име "Картофените редове".

    Заобиколен от паркове и езера, това е квартал от близо 500 къщи, разположени на 11 тесни успоредни улички. Макар и само на 30 минути пеша до центъра, тук времето е почти спряло. Потънали в зеленина двуетажни къщи с малки дворчета, ниски огради и отворени портички, разкриват на минаващите начин на живот, който повечето от нас отдавна са забравили. Дървени маси с пейки под дървета, посадени в средата на платното, заобиколени от детски къщички за игра, превръщат улиците в открита дневна за всички съседи. Единствено паркираните до почти несъществуващите тротоари коли напомнят за XXI век.

    Къщите са построени в края на XIX в. в английски стил, изцяло от камък, с цел да бъдат максимално защитени от често разразяващите се пожари. Били са предназначени за работници, чиито семейства живеели при мирезни условия във вътрешността на града. Често по 6 - 8 човека се приютявали в една-единствена стая, която служела и за кухня, и за спалня. Преминалата епидемия от холера поставила въпроса за осигуряване на хигиенни и просторни жилища. И тъй като за бързо развиващата се икономика имало нужда от работна ръка, за да бъде защитена столицата от пренаселване, къщите били изградени на значително за времето си разстояние от центъра. Там някога били обширните картофени ниви. Така кварталът получил името си.

    Замислени като работнически жилища, днес тези къщи са изключително желано и доста скъпо място. Въпреки, че са на повече от 150 г., по-голямата част са в прекрасно състояние. Ако имате желание да намерите дом в спокоен и тих квартал почти в центъра на една от най-старите столици на Европа  и се чудите къде да инвестирате поне 700 000 евро, то "Картофените редове" е един наистина добър избор.

    Е, ние не си избрахме къща. Разходихме се по спокойните улички, подминахме две семейства, вечерящи на открито в дворчетата и побързахме да не изпуснем залязващото над езерата слънце.

    По крайбрежната алея почти нямаше хора. Лебедите достолепно плуваха в последна дневна обиколка и любопитно се скупчваха, ако някой спре на брега. За патиците явно беше късно, пресичаха алеята между минаващите и се сгушваха до тревата почти до тротоара. Нямаше за какво да се тревожат, нощта обичайно щеше да премине спокойно.

    Крайно време беше да спрем за вечеря. Препълнени с впечатления и със забавящ се от понатрупана умора ход, седнахме в едно кафе. Захладняваше и с удоволствие се загърнахме с оставените по столовете одеала.  

    Обяд или вечеря в такъв тип заведения са доста популярни. В повечето случаи тези малки кафенета предлагат бързо приготвена интернационална храна и много от жителите и гостите на града се отбиват да хапнат или просто да изпият чаша бира. И нали бяхме в Дания, където морската храна е задължителна част от менюто, нямаше как да не си поръчам риба. А щом има сьомга на скара, значи изборът е ясен. Поднесоха ми я натурално изпечена с пикантен топъл сос, салата от спанак, рукола и гриловани моркови и целина и талиятели, овкусени с босилеково песто и зехтин. Нищо неочаквано, но беше вкусно. Мъжът ми заложи на пикантен хамбургер, който, както се оказа, държал сериозна позиция в храненето навън. И, разбира се, голяма чаша бира "Карлсберг"!

    Когато си тръгнахме от кафето, часът минаваше девет, а беше съвсем светло. През май денят тук е цели 17 часа и това много ми хареса. Ако можеше и у нас да има толкова дълъг ден и евентуално в комбинация от 48-часово денонощие, може би времето щеше да ми стига за всички неща, които трябва или които бих искала да направя ... Сега, обаче, нямах никакви задължения. 

    На път за вкъщи минахме през прекрасен парк. Вървяхме покрай брега на красиво езеро. Клоните на очертаващите го дърветата почти опираха в спокойната кристално чиста водна повърхност.  Под тях за нощуване в гнездата си се прибираха патиците. 

    Причудливи сенки пробягваха в приглушената вечерна светлина. Приглушен беше и разговорът ни. В този час всичко бе потънало в тишина и ние пристъпвахме с усещането за особена нереалност. Зеленината на дървета ставаше все по-наситена, паметниците губеха очертанията си, звуците потъваха в светлия сумрак. Нощта сменяше деня. Сякаш времето бе изгубило измерение. Мигът беше прекрасен и дъщеря ми ни го подари в снимка.

     Алеята ни изведе до позеленял от времето паметник на датския физик Ханс Кристиян Орстед, чието име носеше самият парк. Около основата на монумента са разположени три женски фигури. Всяка от тях символизира ходът на времето - минало, настояще и бъдеще. Обикаляйки около паметника неволно се питаш всъщност кога е миналото и кога бъдещето, а сега дали е настоящето? А ученият отговаря - Зависи какъв си ти!

    Около нас беше настоящето. След пет минути си бяхме вкъщи. Сега трябваше да презаредим батериите - следващият ден ни чакаше.

Ще се видим пак ....