Днес е Великден!

    

    

    Тази година имаме щастието в нашия дом да празнуваме Великден два пъти. На 31 март, когато католическият свят чества възкръсването на Христос, и на 5 май, когато православните християни ще се поздравят с "Христос Воскресе - Воистина Воскресе". Така вълненията ни около този празник се удвоиха.

    Всеки голям празник е свързан с определени символи. От древни времена събуждащият се след зимния сън живот се свързва с надеждата за плодородие. През пролетта кокошките снасят най-много яйца, агънца блеят в кошарите, зайците се множат, появяват се първите пъпки по дръвчетата, а ранните цветенца започват да радват с нежните си бели, жълти, розови цветове. 

    Главната роля в първото ни Великденско тържество беше отредена на заека. Все пак неговото присъствие е значително в католическите великденски традиции. 

     В ранна пролет хората се събирали за ритуален лов на зайци, които принасяли в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. Тази богиня дала името си на големия християнски празник - Easter, Великден. Първите разкази за Великденския заек са от XV-и век. В немски приказки се разказва, че Великденският заек в началото бил голяма красива птица, любима на богинята Еостре. Но един ден тя я превърнала в див заек. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца. Затова децата вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. 

И така на първия ни Великденски празник десетки зайчета се запрескачаха из цялата ни къща!

   

     Всеки гост беше посрещнат от Майка Зайка. Добре облечена, защото все още е хладно, тя бе тръгнала да полее морковите и зелето в градината, но се спря да каже "Добре дошли!".

  Нейните пъргави и работливи деца тичаха около всички в очакване на веселбата с шарените яйца.

    

    Великденският обяд, разбира се, започна с яйцата. И познайте кой излезе абсолютен победител при традиционното чукане с боядисани яйца - аз! Както отбеляза мъжът ми: "Шефът пак си каза думата!".

    Основното ястие не беше агнешко. Следвах начертаната линия и приготвих заешко задушено. Няколкото издирени рецепти, консултирани с една колежка и една съседка, се обединиха в една изключително вкусна и ароматна гозба. Дори скептично настроената ми малка дъщеря го одобри и резервното пилешко печено остана за другия ден. Ако обичате заешко или имате намерение да пробвате,  горешо ви препоръчвам да опитате този вариант. Нескромно мога да кажа, че няма да съжалявате. Снимките бяха направени съвсем прибързано, но вкусът е страхотен и затова съвсем бързо преминете покрай тях и просто изтичайте да си приготвите тавата и да освободите фурната.

    А това е прекрасната майсторска погача на моята майка. Не си спомням някога да не е ставала и красива, и вкусна. За Великден в нея беше вплела пожелания за здраве, любов и късмет.

    В къщи приготвянето на домашен козунак е задължително при подготовка за Великден. Замесването на това златисто и сякаш живо тесто, сладкият аромат, носещ се из целия въздух, нетърпението да си отчупиш парченце, изпълват часовете преди празника с весела суматоха и активно даване на съвети. Като деца майка все ни се караше, че отваряме вратите и топлото бяга, криеше обелените бадеми и не ни пускаше в стаята при покритите парещи козунаци. Уморени от дългото чакане, суматохата и упойващото благоухание, заспивахме. На сутринта ни очакваше подредената пролетна маса. И до сега всяка година част от разговора се състои в това, че козунаците не станаха като друг път, а ние всички упорито заставаме точно на обратната позиция. Майка обикновено замесва по три килограма тесто, но за два-три дни и козунаците, и рулата са съвсем изчезнали. Рецептата, по която ги приготвя, е за класически козунак, наследена от свекърва й. Години се опитвах да я копирам, но така и не се научих. Обаче се появиха хлебопекарните и замесването стана най-лесното нещо. А вариантът със заквасена сметана, който открих в чудесния блог Кулинарен елексир , най-сетне погали слуха ми с думите: "Мамо, този козунак е прекрасен!" Благодаря, Роси, за страхотния вкус и аромат! Благодаря и на Ева Тонева ! Моето произведение няма претенция да се съревновава с тях, пък и поръчението за по-изпечена коричка май изпълних в повече, но следващия път ще опитам да ги догоня.

    По празниците не пропускаме да си приготвим и курабийки. Това са десетките подскачащи зайчета - бели, кафяви, пъстри.  И те сладки и бързо изчезващи.

    Празнуването на католическия Великден беше свързано с единствената възможност тази пролет голямата ми дъщеря и нейният приятел да бъдат с нас точно през тези дни. Той е поляк и затова заех малка част от техните обичаи. В Полша по традиция се приготвят кошници, пълни с козунак "бабка", яйца, фигурка на агне, изработена от масло и захар, и други лакомства. Тези кошници се носят в църквата да се осветят на утринната Великденска меса и след това заемат мястото си на празничния обяд. Замених агънцето с козуначено зайче.

    А къде живее Великденският заек? 

    Сериозен въпрос с труден отговор! 

   Според легендите е известно само, че заешката дупка е скрита дълбоко в земята и никой не може да я открие. Там са прибрани  неговите съкровища от шарени яйца, шоколадови лакомства и сладки бонбони. Но в упоритите си търсения ние имахме късмета да попаднем на точното място! Великденският заек подскочи върху празничната ни торта! 

Великден на 31 март беше на един истински пролетен ден - топъл, слънчев, светъл!

Сега сме в очакване на 5 май - Великден!

 

    И тъй като Великденската подготовка тепърва предстои, рецептите за заешкото задушено и курабийките-зайчета ще напиша при следващото включване.

 Ще се видим пак ...