събота, 6 април 2013 г.

Заешко задушено и курабийки-зайчета

    Както бях обещала, днес ще ви предложа рецептите за заешкото задушено и курабийките-зайчета. Уверявам ви, че и двете се оказа много вкусни. Добре, че заекът беше големичък, а и тавата е от тези, които са почти с размерите на фурната! Свекър ми беше ловец и диви зайци периодично се появяваха в кухнята на свекърва ми. Тя правеше изключително вкусно задушено, но в онези дни аз просто си хапвах и никак не се интересувах от процедурата по приготвянето му. Сега рецептата беше експериментална за мен, но както често се случва първият път се увенчава с успех. Със сигурност ще намеря повод да я повторя и ще се надявам, че готварският късмет пак ще е с мен.

Заешко задушено



Продукти:

1 заек (моят беше 2,200 кг.)
10 стръка зелен лук
5 средно големи моркова
500 гр. гъби печурки
1 голяма глава чесън
1 връзка магданоз
2 стръка целина
10 листенца джоджен
2 листенца дафинов лист
4 супени лъжици брашно
3 препълнени чаени лъжички червен пипер
1 чаена лъжичка черен пипер на зърна
1/2 чаена лъжичка чубрица
сол на вкус
100 гр. олио
200 гр. заквасена сметана

Приготовление:

    Знам, че питомните зайци не е нужно да се накисват в марината, но моят беше голям и за сигурност го потопих в смес от 3 части вода и 1 част оцет. Почистен от всякакви вътрешности и ципи, престоял 24 часа в разредения оцет, го измиваме, нарязваме на порции и подсушаваме. От брашното, червения пипер, чубрицата и около 1 чаена чаша вода приготвяме средно гъста кашица. Посолените парчета заешко овалваме в сместа и подреждаме в намазаната с олио тава. В сместа, която остане, прибавяме сметана и изсипваме върху месото. Отгоре разпределяме нарязаният лук, морковите на кръгчета, гъбите, скилидките чесън и всички други подправки. Заливаме с олиото, посоляваме, покриваме тавата плътно с домакинско фолио и я пъхваме в студена фурна. Оставяме ястието да си се пече два часа и половина на 180 градуса. И след като ароматът е довел до крайно нетърпение всички в къщи, сервираме по възможност в леко затоплени чинии. 

    Ако имате достатъчно голям гювеч, пригответе заешкото в него. Аз използвах дълбока керамична тава. Почти всичко вече пека в керамични съдове. Вкусовите качества на яденето са значително по-добри, запазва се топло дълго след като е извадено от фурната и не на последно място - измиването е лесно като в телевизионна реклама!

 
  

    Рецептата за курабийките-зайчета преди много време намерих в едно списание, посветено на Коледната подготовка. Там се казваше, че тези сладки са от готварска книга от 30-те години на ХХ век. Да ги направя ме подтикна оригиналното заглавие - "Печени бисквити за държане в кутия"! Приготвянето на сладкишите за Коледа винаги започва рано и съответно трябва да са издържливи, а наистина се оказа, че тези колкото повече престояват, толкова по-вкусни и меки стават. Правила съм ги доста пъти, но сега за Великденския вариант замених канелата с ванилия и добавих какао в половината тесто. Ако обичате хрупкави и много сладки курабийки, препоръчвам ви ги.

Печени бисквити за държане в кутия


Продукти:

250 гр. меко масло
350 гр. кристална захар
600 гр. пресято брашно 
2 супени лъжици какао
1 яйце
1 бакпулвер 
1 ванилия

Продукти:

    Разбъркваме омекналото на стайна температура масло със захарта. Прибавяме яйцето, ванилията, бакпулвера и брашно, колкото поеме. Тестото трябва да е гладко и меко. Разделяме на две части и в едната прибавяме какаото. Завито с фреш-фолио престоява около час и половина в хладилника. Може да го използваме и на следващия ден, като го изчакаме около 15 мин. да се отпусне на стайна температура. Изрязваме търпеливо с формичките, пренасяме внимателно върху хартия за печене и поставяме тавата в загрята до 170 -180 градуса температура. Печем около 15 мин. до порозовяване. За тъмните сладки се доверяваме на усета си! Необходимо е да изстинат преди да ги пренесем в "кутията за държане".
    
    В оригиналния вариант от 30-те години в тестото се добавя и белтъка от второ яйце, с чийто жълтък се намазват сладките. Но преди това съветват "с точилка на фигури или по друг маниер" да се направи релефна украса на бисквитките, после се поръсват със захар и канела. Когато ги замесих за първи път, направих релефа точно "по друг маниер" - с вилица.  Украсявала съм ги също с ледена глазура и фондан. Надявам се да ви харесат.

Ще се видим пак ...

2 коментара:

  1. Задушеното заешко е чудесно, а приготвено в керамичен съд е още по-вкусно!
    Бисквитите - зайчета са прекрасно допълнение! Още веднъж се уверявам, че старите изпитани рецепти винаги ще намират място на трапезата ни!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Права си, Тили. Традициите не се губят, просто импровизираме и ги обогатяваме.
    Благодаря ти за милите думи!
    Поздрави и лека нощ.

    ОтговорИзтриване

Вашият коментар ...