Както бях обещала, днес ще ви предложа рецептите за заешкото задушено и курабийките-зайчета. Уверявам ви, че и двете се оказа много вкусни. Добре, че заекът беше големичък, а и тавата е от тези, които са почти с размерите на фурната! Свекър ми беше ловец и диви зайци периодично се появяваха в кухнята на свекърва ми. Тя правеше изключително вкусно задушено, но в онези дни аз просто си хапвах и никак не се интересувах от процедурата по приготвянето му. Сега рецептата беше експериментална за мен, но както често се случва първият път се увенчава с успех. Със сигурност ще намеря повод да я повторя и ще се надявам, че готварският късмет пак ще е с мен.
Заешко задушено
Продукти:
1 заек (моят беше 2,200 кг.)
10 стръка зелен лук
5 средно големи моркова
500 гр. гъби печурки
1 голяма глава чесън
1 връзка магданоз
2 стръка целина
10 листенца джоджен
2 листенца дафинов лист
4 супени лъжици брашно
3 препълнени чаени лъжички червен пипер
1 чаена лъжичка черен пипер на зърна
1/2 чаена лъжичка чубрица
сол на вкус
100 гр. олио
200 гр. заквасена сметана
Приготовление:
Знам, че питомните зайци не е нужно да се накисват в марината, но моят беше голям и за сигурност го потопих в смес от 3 части вода и 1 част оцет. Почистен от всякакви вътрешности и ципи, престоял 24 часа в разредения оцет, го измиваме, нарязваме на порции и подсушаваме. От брашното, червения пипер, чубрицата и около 1 чаена чаша вода приготвяме средно гъста кашица. Посолените парчета заешко овалваме в сместа и подреждаме в намазаната с олио тава. В сместа, която остане, прибавяме сметана и изсипваме върху месото. Отгоре разпределяме нарязаният лук, морковите на кръгчета, гъбите, скилидките чесън и всички други подправки. Заливаме с олиото, посоляваме, покриваме тавата плътно с домакинско фолио и я пъхваме в студена фурна. Оставяме ястието да си се пече два часа и половина на 180 градуса. И след като ароматът е довел до крайно нетърпение всички в къщи, сервираме по възможност в леко затоплени чинии.
Ако имате достатъчно голям гювеч, пригответе заешкото в него. Аз използвах дълбока керамична тава. Почти всичко вече пека в керамични съдове. Вкусовите качества на яденето са значително по-добри, запазва се топло дълго след като е извадено от фурната и не на последно място - измиването е лесно като в телевизионна реклама!
Рецептата за курабийките-зайчета преди много време намерих в едно списание, посветено на Коледната подготовка. Там се казваше, че тези сладки са от готварска книга от 30-те години на ХХ век. Да ги направя ме подтикна оригиналното заглавие - "Печени бисквити за държане в кутия"! Приготвянето на сладкишите за Коледа винаги започва рано и съответно трябва да са издържливи, а наистина се оказа, че тези колкото повече престояват, толкова по-вкусни и меки стават. Правила съм ги доста пъти, но сега за Великденския вариант замених канелата с ванилия и добавих какао в половината тесто. Ако обичате хрупкави и много сладки курабийки, препоръчвам ви ги.
Печени бисквити за държане в кутия
Продукти:
250 гр. меко масло
350 гр. кристална захар
600 гр. пресято брашно
2 супени лъжици какао
1 яйце
1 бакпулвер
1 ванилия
Продукти:
Разбъркваме омекналото на стайна температура масло със захарта. Прибавяме яйцето, ванилията, бакпулвера и брашно, колкото поеме. Тестото трябва да е гладко и меко. Разделяме на две части и в едната прибавяме какаото. Завито с фреш-фолио престоява около час и половина в хладилника. Може да го използваме и на следващия ден, като го изчакаме около 15 мин. да се отпусне на стайна температура. Изрязваме търпеливо с формичките, пренасяме внимателно върху хартия за печене и поставяме тавата в загрята до 170 -180 градуса температура. Печем около 15 мин. до порозовяване. За тъмните сладки се доверяваме на усета си! Необходимо е да изстинат преди да ги пренесем в "кутията за държане".
В оригиналния вариант от 30-те години в тестото се добавя и белтъка от второ яйце, с чийто жълтък се намазват сладките. Но преди това съветват "с точилка на фигури или по друг маниер" да се направи релефна украса на бисквитките, после се поръсват със захар и канела. Когато ги замесих за първи път, направих релефа точно "по друг маниер" - с вилица. Украсявала съм ги също с ледена глазура и фондан. Надявам се да ви харесат.
Ще се видим пак ...
Задушеното заешко е чудесно, а приготвено в керамичен съд е още по-вкусно!
ОтговорИзтриванеБисквитите - зайчета са прекрасно допълнение! Още веднъж се уверявам, че старите изпитани рецепти винаги ще намират място на трапезата ни!
Поздрави!
Права си, Тили. Традициите не се губят, просто импровизираме и ги обогатяваме.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за милите думи!
Поздрави и лека нощ.