Великденска подготовка - дантелени черупки

    

   Великденската подготовка продължава. Зайчето тича напред-назад, упорито дърпайки каручката с товара. В нея освен празничното яйце са се натоварили какви ли не прозаични задачки. Част от тях съвестно изпълнени, други попретупани, трети изоставени - и денят минал. Делници.

    Вечерите все още са дълги.. Мога да отделя време на подготовката на разни украси. Из мислите ми се въртят какви ли не идеи, но съм съвсем наясно, че повечето ще останат в чекмеджето с надпис "Това ще направя догодина".

    Спомням си, че като деца с нетърпение чакахме да настъпи момента на боядисването на яйцата. Баба изваждаше една огромна тенджера и специално приготвени платнени торби. С измитите яйца напълваше торбите и плътно ги подреждаше в тенджерата. Така предпазваше черупките да не се удрят една в друга, когато водата закипи. Боядисвахме по 60 - 80, понякога и по 100 яйца.  Около 20-тина при оцветяването се завързваха с различни листенца в мрежичка и ние се надпреварвахме чие яйце ще се получи с най-чиста флорална украса. Пръстите ни така попиваха боя, че няколко дни ходехме като къносани индийчета. Основната бройка бяха едноцветните яйца, най-много червени. След това почти целодневно багрене, на следващия ден започваше рисуването. Точки, бордюри, цветенца, пиленца, зайчета ... Общо взето нашите детски ръчички достигаха върховите си изобразителни умения точно с бордюрите и цветенцата. Но майка рисуваше смешни личица и мили животинки, а най-хубави бяха изпъстрените с картинки от приказки. Може да си представите с каква гордост ги подарявахме на приятели и близки! Но тогава нямаше цифрови апарати, с които да направиш десетки снимки на всичко, което ти хрумне...

    Сега боядисвам само 30-тина яйца. Декорирането се прехвърли върху яйчените черупки. Напоследък най-много са декупираните, но от миналата година ме обхвана тръпката по дантелените черупки. Тази декорация не е част от нашите традиции, тя е характерна за Централна Европа, но за мен беше чудно откритие.

    Красотата на рязаната бродерия, наситена със сантимента на минали времена, разказваща спомени за живота и вълненията на баби и прабаби, сега се пренесе върху крехките бели черупки.

 

     Изработването на тези нежни ажури е свързано с много търпение и отнема значително време. 

    Като начало в семейното вечерно меню през ден - два сериозно са застъпени яйцата. Това продължава до момента, когато ежедневното сутрешно обикаляне на стаите стане излишно и всички (освен теб) са се "излюпили" от леглата. Тогава се прокрадва съмнението, че може да захвърчи перушина и яйчената серия приключва.

    През втория етап с молив в едната ръка и черупка в другата започваш да се чудиш къде да отбележиш местата за изрязване. След като се примириш, че тази работа не е за теб, търсиш помощ. В моя случай мъжът ми. Е, не всички можем да рисуваме или с точно око да определяме равномерното разпределение на дупчиците по овалната повърхност, но нали затова са ни мъжете - да се притекат на помощ в нужния момент ...

Идеен проект ... графичен рисунък ... размазана снимка ... нетърпение ...

Включваме гравиращата машинка, успокояваме околните, че не сме отворили стоматологичен кабинет и първите ажурни дупчици се появяват.

Така изглежда черупката след като приключим с машинката. Трябва да призная, че тази манипулация задължително се извършва преди голямото пролетно чистене. Иначе има опасност радостта от успеха да изчезне под кърпата на повторното миене, защото липсващите части от черупката са се разлетели под формата на прашинки по блестящите ни повърхности,  покривайки ги с фина паяжина - нали в природата нищо не се губи ...

    Следва почистване на люспиците по ръбчетата с малка кръгла пиличка. Трябва да се работи много внимателно - и най-малкия излишен натиск може да се окаже фатален. Знам го от опит! След няколко часа и почти схванати пръсти се сдобиваме с пълна купа надупчени черупки!

    Около дупчиците нанасяме релефния контур. Бихме могли да изрисуваме и част от повърхността с подходящи орнаменти. Дантелените черупки, вдъхновени от рязаната бродерия, са готови!

    Сега слагаме панделките и украсяваме великденските клонки. За тези като мен, които отново не са успели да ги осигурят, има и други варианти. Например екзотично цвете, на което не знам името, но можем да го използваме като цъфнало в ярки цветове дръвче ...

... или саксия със здравец. Кадифената мекота на свежите му листенца прекрасно хармонира с деликатната ажурна повърхност на яйчените черупки.

А може да ги оставим и така. 

    Идва ред и на съществената част - какво ще хапнем на празника. Но това още не съм го измислила ...

    Ще се видим пак ...