Копенхаген - пътуване във времето

    Копенхаген е очарователен град. Обикаляйки по живописните улички, преминавайки покрай фасадите на старинните сгради, изненадвайки се от ненатрапчиво появяващите се модерни постройки, гостите на града със сигурност добиват упоритото усещане, че това място е създадено за разходки. Многото паркове и следващите едно след друго туристически корабчета по плавателните канали засилват това убеждение. Всъщност тук живеят един милион души, които имат своето ежедневие като всички хора по света. Те обичат и се грижат за своя град, внимателни са към индивидуалността му и са загрижени за бъдещето му.

    Събуждането ни на трета сутрин бе съпроводено от странен глух шум. Погледнах през прозореца и видях стотици тичащи хора. Оказа се, че този ден има голям маратон. В хладната сутрин ние едва се измъквахме от леглата, а ранобудните маратонци вече бяха минали по няколко километра. Колоната се движеше покрай къщата и аз с интерес ги наблюдавах. Участниците бяха шарени - жени, мъже, млади, стари, някои с раници или дори бутащи колички с малки състезатели в тях. Гледах ги около 20 минути, а бягащите не свършваха - после научих, че са участвали близо 10 000 души от различни държави.

   Надбягващите се по улиците на Копенхаген трябваше да преодолеят класическите 42 км. маратонско бягане. Нашият маршрут беше няколко пъти по-семпъл. Този ден се очертаваше дъждовен и решихме да го посветим на музеите и дворците, а това определено си беше маратон.

    На един от най-големите площади се намира Кметството. Внушителната сграда е открита през 1905 г. Архитектурният ѝ облик е вдъхновен от Кметството в Сиена, Италия. Високо над дървената врата, стои позлатената статуя на епископ Абсалон, изпитателно взиращ се в хорското множество. Кулата на сградата е най-високата в Стария град. Намиращият се на нея астрономически часовник, конструиран от датския астроном Йенс Олсен, започва да отчита времето през 1955 г. Механизмът му е толкова съвършен, че разлика в точността се допуска едва в рамките на половин секунда за 300 години. За почти 60 години няма никакво отклонение!

 
     На този площад има един интересен фонтан, чиято скулптурна фигура изобразява „Бик, разкъсващ дракон” и постамент с двама викинги с лури, древни бронзови музикални инструменти. Не разбрах историята на фонтана, но научих за градските легенди, които разказват, че музикантите тържествено ще затръбят, когато покрай тях мине невинна девойка. Интересно, но до сега търпението им не се е увенчало с успех, никой не си спомня да е чул какъвто и да било звук. И ние минахме покрай тях и не чухме нищо ...

 

    А може би погледите на викингите са прекалено съсредоточени върху красивото златисто момиче, качило се чак на върха на кулата на отсрещната сграда, за да провери какво е времето и да прецени как да се появи на площада. Когато е топло и слънчево, тя прави своята разходка с колело, но когато вали дъжд, излиза да поразтъпче кученцето си задължително скрита под чадър. Когато ние бяхме на площада, все още не беше взела своето решение - термометърът показваше 13 градуса и беше облачно, а в такова време тя е доста колеблива и дълго стои на входа.

    Всъщност жителите на Копенхаген не проявяват колебание да карат колелата си и на дъждовно време. И при слънце, и при дъжд те твърдо устояват на принципите си да ползват велосипедите си  като основно средство за придвижване. Затова не е учудващо, че през този мрачен предиобед оттук вече бяха минали почти 2 500 колоездачи.

    Скрити под чадърите, ние се отправихме към намиращата се наблизо внушителна сграда, богато орнаментирана и с нетипичен за местната архитектура купол - Новата Карлсберг Глиптотека.

    Биреният магнат Карл Якобсен, собственик на пивоварните Карлсберг, притежавал изумителна колекция от антични скулптури. В края на XIX в. той построява сградата на Глиптотеката (музей за скулптури) и заедно с цялата безценна сбирка я дарява на датската държава. Основната експозиция е представена от прекрасни скулптури от древен Египет, Близкия Изток, Гърция, Рим.

 

    През 1906 г. към сградата е построена прекрасната Зимна градина, увенчана с красив стъклен купол.

 

    Точно 100 години по-късно, през 2006 г., е завършена последната модернистична пристройка, свързваща произведенията от миналото и съвремието.

    Минавайки от зала в зала, запленен от изяществото на загърнатите в меките дипли на студения мрамор скулптури,  срещнал стотиците втренчени погледи на отдавна затворени очи, човек тихо присяда в големия атриум. И ако има късмет, би могъл да се наслади на някой от организираните тук концерти

    Следващата спирка в нашия културно-исторически маратон в Копенхаген беше Националният музей на Дания. Разположен в кралско имение от XVII в. музеят съхранява уникални експонати, разказващи историята на страната от Ледниковата епоха до наши дни.

    Пред входа ни очакваше огромна изненада. Бяхме прелетели хиляди километри, за да открием тук частица от българската история!

    В Датския национален музей за първи път пред световната публика беше подредена експозиция на Тракийското златно съкровище от с. Свещари.

    Уникалната находка е открита от екип археолози с ръководител проф. д-р Диана Гергова през ноември 2012 г. в резервата Сборяново. 

    Експозицията беше разположена в малка зала съвсем в началото на музея. Чудесно подредена, придружена с обяснителен текст на датски и английски и филм, разказващ за древните траки и откриването на самото съкровище. Трудно се справих със снимките. Вълнението ми беше огромно! Стоях пред витрините и наблюдавах хората, доближаващи глави до стъклата, взиращи се в красивите накити и запечатващи ги в поредици от снимки. Виждах възхищението им и се радвах, че по този начин се запознават с България. С надеждата отново да видим тези изящни украси на родна територия продължихме към другите зали на музея.

    Не е възможно да се обходят всички експозиции за едно посещение. Разгледахме само първия етаж, посветен основно на викингските времена. Повечето находки са открити в блатисти месности, които са изключително благоприятни за доброто им съхранение през вековете. Стотици предмети разказваха за живота на местното население, за бита, религиозните вярвания, традициите, културните достижения, уменията  и модните тенденции. Грубовата въжена пола на древната скандинавка би могла днес да се преобрази във впечатляваща артистична дреха, а изящните накити с удоволствие биха носили доста съвременни дами.

    В последната зала една малка женска статуя привлече погледа ни. Поставена високо, тя изпращаше посетителите и обещаваше да ги приветства когато отново минат покрай нея. Хм, дали това е първообразът на една друга, огромна, статуя, стояща на входа на един друг, огромен,  град?!...

    Не попитахме, може би следващия път ...

    Сега ни очакваха други, по-близки и познати епохи.

    От Националния музей се отправихме към двореца Кристиянсборг, разположен в  историческото сърце на Копенхаген. Намирахме се на мястото, където от малкото селце Хавн бе започнала да расте столицата на Дания. Тук кралското семейство е живяло до края на ХVIII в. Стояхме пред парадния вход, до който се стига по внушителния Мраморен мост, свързващ града с Дворцовия остров.

    На входа срещнахме една непозната щастлива принцеса в бяло, която бе намерила своя принц.

    Дворецът е разположен в края обширен двор, посипан с неравна песъчливата настилка. Някога тук е бил кралският манеж, по който и сега жокеите разхождат кралските коне. Не ги видяхме, но конната статуя на един от кралете на Дания - Кристиян IХ, ни даде ясна представа за красивата гледка. Често бушуващите през Средновековието пожари са изпепелили някогашните сгради. Няколко пъти издиган из основи, днешният дворец е от 1918 г.  Сега част от него е превърната в музей и в кабинети за държавната администрация и Върховния съд. Тук се провеждат и заседанията на Датския парламент.

    Малък очарователен парк отделя дворецът от Кралската библиотека, построена в началото на миналия век.

    Като институция Библиотеката е създадена в средата на XVII в. Със специален кралски указ книгоиздателите в страната били задължени да предоставят екземпляр от всички издания. От този момент всяка отпечатана в Дания книга намира място на библиотечните рафтове. Архивите предлагали огромен обем от книжни страници, а тих и уютен, паркът осигурявал възможност за осмисляне на прочетеното, задълбочени разговори и глътка свеж въздух.

    Упоритата работа по събирането и съхранението на знание довело до блестящи резултати. Чрез задължителното начално обучение, въведено със закон още в началото на XIX в., неграмотността била ликвидирана. Високото ниво на университетското образование и  огромната за времето си информационна база, дала възможност на любознателните студенти и талантливите учени да достигнат едни от най-значимите върхове в световната наука.  Властниците в тази страна отдавна осъзнали, че силата на една държава е пряко свързана с доброто образование на гражданите ѝ, а бъдещето ѝ в голяма степен се определя от научните достижения и иновативното мислене.

    Парковете на Копенхаген ни привличаха толкова, че почти една трета от престоя ни премина в тях. Всеки един беше като кът от рая. Свежа зеленина, спокойни водни пространства, красиво оформени алеи, тишина. След напрежението по подготовката и пътуването, това беше награда - бягство от всепоглъщащия ни стрес в релаксиращото усамотение на възраждащата се природа. Усещането беше прекрасно, но и малко необичайно. Този значим европейски град очаквано ни възхити със съхраненото си историческо минало и уверения ход в бъдещето, но неочаквано ни поднесе възможност за истинска отморяваща почивка сред красивите си зелени пространства.  

    В късния следобед прекрачихме входа на следващия парк - Кралската градина. Тук е разположен един от най-впечатляващите дворци на кралската фамилия - Дворецът Розенборг.    Построен през 30-те години на XVII в., замъкът е основната резиденция на Кристиян IV и неговите наследници чак до края на миналия век.

    Изграден в ренесансов стил, това беше истински замък от приказките. Стени от червени тухли, високи витражни прозорци, каменни статуи, зелени покриви, многоетажни кули с дълги пилони, докосващи небето. Можех да си представя как всеки момент ще се появи каляска с шест пъстри коня. Но алеята остана тиха и продължихме с разходката около двореца. Лявата страна се оказа доста любопитна. Тук между прозорците бяха разположени бюстовете на велики личности от античната епоха. Сред тях централно място заемаше самият крал Кристиян IV. И колко любопитно - само той носеше лавров венец. Може и да си крал, но е по-галещо да си пръв сред първи. Човешки слабости, никому не са чужди...

    Отправихме се към залите на двореца. На информацията ни осведомиха, че разполагаме едва с половин час. Маратонът по улиците на града беше приключил, но нашият навлизаше в най-скоростната си отсечка в посока от избите към тронната зала. В подземията на двореца е разположен Музеят на датските крале, блестяща сбирка от съкровищата на кралското семейство. Дори и само притичали покрай витрините, бяхме впечатлени от великолепните предмети. Съжалявахме, че нямаме възможност да останем по-дълго. Безценната колекция от бижута, изящни украшения, богато инкрустирани оръжия и прекрасни творби от цял свят бяха подредени във витрини, до които можеш плътно да се доближиш, почти да залепиш нос в стъклата и необезпокоявано да снимаш.  А за да не бъде изпуснат да се види нито един фин детайл по задължителния символ на всяка монархия - короната - удобно е поставена малка стълбичка, където всеки посетител с още три стъпала се доближава до кралското величие.

    Великолепието на залите бе поразително. Разбира се, не успяхме да преминем през всички помещения, но тронната зала не пропуснахме.

    За вглеждане в детайли от обстановката нямаше време. Успях да направя малко снимки, но достатъчно, за да запазя спомена от това възхитително място.

    Бързахме по коридорите, но примамващият изглед от прозорците ни обещаваше компенсация за разочарованието, че толкова кратко време гостувахме в кралския дворец.

 

    Преди четири века крал Кристиян IV избира това място за изграждането на малка градина с павилион за почивка, който скоро прераства във великолепна дворцова сграда. Още тогава започва оформянето на обширния Кралски парк. Малката градина със старинни сортове рози дава името на целия дворцов комплекс.

    Любимо място за уединение на кралските особи, порталът на парка се отворя за посещения от всички жители и гости на Копенхаген през 1700 г.  Алеите с липи стават предпочитано място за разходки, а изрядно поддържаните тревни пространства осигуряват мек кимим за пикник в центъра на големия град.

   Седнахме за кратка почивка на една от уютните пейки, подредени в зелените ниши.  Споделихме впечатленията си от наситения с преживявания ден. Беше време да се прибираме. Заобиколен от зеленина, приказният дворец Розенбог ни увери, че няма скоро да го забравим и ни покани да дойдем отново когато розите цъфтят. Вечерта неусетно бе дошла, но до запалването на фенерите оставаше доста време. Настъпващите бели нощи прогонваха тъмнината за по-късен час и ни подаряваха възможност, бавно крачейки по малките улички, по-лесно да понесем умората. 

    Копенхаген е очарователен град. Град, вплел миналото и бъдещето по изумителен начин. Немалко от прекрасно орнаментираните старини постройки се разширяват с футуристични сгради в изненадващи и впечатляващи съчетания.

    Новата част на Кралската библиотека, получила името "Черният диамант" заради  гранита, с който е облечена фасадата, е една от съвременните емблеми на датската столица.

    Строгата линия, характерна за модерната скандинавска архитекгура, умело разширява пространството на  старата сграда на Националната галерия.

    Безпроблемно и обмислено е съжителството на изградени често преди два-три века постройки и големите нови комплекси.

    Старото и новото строителство, решено във височина, се превръща във впечатляваща архитектурна скулптура.

    Но има нещо, което не се е променило в Копенхаген. Тук вместо пердета поставят на прозорците лампи. Тяхната светлина прелива пространствата и пази връзката между хората. Стара легенда гласи, че в дългите тъмни и студени зимни нощи, на прозореца на всяка къща трябва да има запалена свещ, за да знае умореният пътник къде ще намери топла супа и мека постеля.

  

Почти стигнали до нашата гостоприемна къща,
чухме мекия звън от камбанарията на Кметството.
На всеки четвърт час камбаната уверява жителите на града,
че мирно и уверено преминава и този ден.

    Ще се видим пак...