петък, 26 април 2013 г.

Сладки дантелени яйца

    Няколко вечери изработването на дантелените черупки ме беше обзело изцяло. Дупчица след дупчица, контур след контур, сатенени панделки, снимки ... Тази доста дълга работа приключи. Но, както е известно, когато нещо се загнезди в ума, няма покой. И реших да продължа с ажурните мотиви. Направих сладки. 
 


Сладки дантелени яйца
 

 Продукти

200 гр. чиста мас
200 гр. захар
500 - 600 гр. брашно
3 яйца
1 пакетче амонячна сода
настърганата кора на 1 лимон

Приготвяне

    Разбиваме захарта с разтопената, но не гореща мас. Прибавяме едно по едно яйцата, разтворената в малко топла вода амонячна сода и ситно настърганата лимонова кора. Постепенно добавяме пресятото брашно. Количеството му е ориентировъчно. Тестото трябва да е гладко и меко. Изрязваме сладките и печем в загрята до 180 градуса фурна докато порозовеят.
    Приготвям сладки по тази рецепта много често. Особено когато декорацията е от фондан или ледена глазура. От амонячната сода набухването им е равномерно и повърхността е гладка. Сладките за Свети Валентин са от това тесто.

    За дантелените яйца използвах бял фондан, изрязан с резеца яйце, с който са направени и самите сладки. Ажурите по него постигнах с резец за английска дантела. Сладките намазвам с разреден с малко вода мед и полагам фондановата украса. За изящен блясък и в съответствие със сатенените панделки на дантелените черупки напудрих повърхността с перлен прахов дъст.
 
 
За разнообразие малко количество от белия фондан разточих с шоколадово кафяв.


 

    Знам, че яйчените черупки ще оцелеят. Но имам известни притеснения за сладките.  Купчинката намалява и не е сигурно, че ще дочакат Великден.


    Успокоителното е, че от използваните продукти в тази рецепта излизат около 60 - 70 броя сладки, което е напълно достатъчно за различни експерименти при украсата, както и за междувременното изяждане на известно количество.
 


Крехките и нежни ажурни черупки красиво се допълват със сладките дантелени яйца. 

 

    Ще се видим пак ...

сряда, 24 април 2013 г.

Великденска подготовка - дантелени черупки

    




   Великденската подготовка продължава. Зайчето тича напред-назад, упорито дърпайки каручката с товара. В нея освен празничното яйце са се натоварили какви ли не прозаични задачки. Част от тях съвестно изпълнени, други попретупани, трети изоставени - и денят минал. Делници.


    Вечерите все още са дълги.. Мога да отделя време на подготовката на разни украси. Из мислите ми се въртят какви ли не идеи, но съм съвсем наясно, че повечето ще останат в чекмеджето с надпис "Това ще направя догодина".
    Спомням си, че като деца с нетърпение чакахме да настъпи момента на боядисването на яйцата. Баба изваждаше една огромна тенджера и специално приготвени платнени торби. С измитите яйца напълваше торбите и плътно ги подреждаше в тенджерата. Така предпазваше черупките да не се удрят една в друга, когато водата закипи. Боядисвахме по 60 - 80, понякога и по 100 яйца.  Около 20-тина при оцветяването се завързваха с различни листенца в мрежичка и ние се надпреварвахме чие яйце ще се получи с най-чиста флорална украса. Пръстите ни така попиваха боя, че няколко дни ходехме като къносани индийчета. Основната бройка бяха едноцветните яйца, най-много червени. След това почти целодневно багрене, на следващия ден започваше рисуването. Точки, бордюри, цветенца, пиленца, зайчета ... Общо взето нашите детски ръчички достигаха върховите си изобразителни умения точно с бордюрите и цветенцата. Но майка рисуваше смешни личица и мили животинки, а най-хубави бяха изпъстрените с картинки от приказки. Може да си представите с каква гордост ги подарявахме на приятели и близки! Но тогава нямаше цифрови апарати, с които да направиш десетки снимки на всичко, което ти хрумне...
    Сега боядисвам само 30-тина яйца. Декорирането се прехвърли върху яйчените черупки. Напоследък най-много са декупираните, но от миналата година ме обхвана тръпката по дантелените черупки. Тази декорация не е част от нашите традиции, тя е характерна за Централна Европа, но за мен беше чудно откритие.


    Красотата на рязаната бродерия, наситена със сантимента на минали времена, разказваща спомени за живота и вълненията на баби и прабаби, сега се пренесе върху крехките бели черупки.
 

     Изработването на тези нежни ажури е свързано с много търпение и отнема значително време. 
    Като начало в семейното вечерно меню през ден - два сериозно са застъпени яйцата. Това продължава до момента, когато ежедневното сутрешно обикаляне на стаите стане излишно и всички (освен теб) са се "излюпили" от леглата. Тогава се прокрадва съмнението, че може да захвърчи перушина и яйчената серия приключва.
    През втория етап с молив в едната ръка и черупка в другата започваш да се чудиш къде да отбележиш местата за изрязване. След като се примириш, че тази работа не е за теб, търсиш помощ. В моя случай мъжът ми. Е, не всички можем да рисуваме или с точно око да определяме равномерното разпределение на дупчиците по овалната повърхност, но нали затова са ни мъжете - да се притекат на помощ в нужния момент ...


Идеен проект ... графичен рисунък ... размазана снимка ... нетърпение ...












Включваме гравиращата машинка, успокояваме околните, че не сме отворили стоматологичен кабинет и първите ажурни дупчици се появяват.










Така изглежда черупката след като приключим с машинката. Трябва да призная, че тази манипулация задължително се извършва преди голямото пролетно чистене. Иначе има опасност радостта от успеха да изчезне под кърпата на повторното миене, защото липсващите части от черупката са се разлетели под формата на прашинки по блестящите ни повърхности,  покривайки ги с фина паяжина - нали в природата нищо не се губи ...




    Следва почистване на люспиците по ръбчетата с малка кръгла пиличка. Трябва да се работи много внимателно - и най-малкия излишен натиск може да се окаже фатален. Знам го от опит! След няколко часа и почти схванати пръсти се сдобиваме с пълна купа надупчени черупки!

    Около дупчиците нанасяме релефния контур. Бихме могли да изрисуваме и част от повърхността с подходящи орнаменти. Дантелените черупки, вдъхновени от рязаната бродерия, са готови!


    Сега слагаме панделките и украсяваме великденските клонки. За тези като мен, които отново не са успели да ги осигурят, има и други варианти. Например екзотично цвете, на което не знам името, но можем да го използваме като цъфнало в ярки цветове дръвче ...


... или саксия със здравец. Кадифената мекота на свежите му листенца прекрасно хармонира с деликатната ажурна повърхност на яйчените черупки.


А може да ги оставим и така. 


    Идва ред и на съществената част - какво ще хапнем на празника. Но това още не съм го измислила ...

    Ще се видим пак ...

четвъртък, 18 април 2013 г.

Пролетни кексчета

   Тези цветни букетчета бяха подарък за рожден ден. Правих ги с голямо желание. Харесвам си много кексчетата! Подредени в красивото плато излъчваха толкова настроение! Подходящо опаковани и поднесени с добри пожелания зарадваха нашата колежка.
  
Честит рожден ден, Роси!


    Снимките правих сутринта преди работа. Тъй като полянката разцъфтя в полунощ, това беше единствената възможност да си осигуря дневна светлина. Бързах, разбира се, искахме нашият подарък да е първи. Нямаше време да организирам кексчетата в артистични пози и просто ги фотографирах. За да ги покажа, "посадих" творенията си сред истинските цветя, леко полюлявани от пролетния ветрец.

Свежа зелена полянка, 
изпъстрена с малки нежни цветенца в пролетни цветове!



Тези красиви полски картини бяха моето вдъхновение.


    Ще се видим пак ...


понеделник, 15 април 2013 г.

Великденска подготовка - декупирани черупки


    



    
    Натоварило рисуването си яйчице, нашето зайче върви устремено напред. И след освежаването на яйчените домове, сега е ред на самите обитатели. В новата си украса няма да се върнат там - ще им бъде малко тясно. Но  място за тях винаги ще се намери.

     Тези яйца, украсени чрез техниката на декупажа, всъщност са от втората серия. Исках да покажа декупираните черупки по реда на изработването им, но след като загубих значително време да търся част от снимките на първата серия, реших да обърна подредбата. Разликата е в основата под картинките. В случая се използват два  цвята боя и медиум за напукване. Просто заигравката е повече. 

   
    След няколко вечери стоене до малките часове и разхвърляни на разни места из кухнята салфетки, бои, четки и панделки, колекцията е събрана в купата и готова за подредба. Не успях да си осигуря клонки, както ми се искаше и затова нарцисите спасително предложи услугите си. 


    Но тежестта на яйчените черупки се оказа значителна за тях. За да станат по-стабилни, в кухите им стеблата промуших цветарска тел. Закачих по една черупка на всяко цвете. Не сполучих със снимките, но в действителност се получи красива цветна великденска картина.


    Едно от яйцата направих с една от любимите си салфетки. Просто защото с нея направих първия си декупаж-предмет с напукана основа. Това е една метална кутия от сухо мляко, а мотивите от салфетки са изключително сложни. Представете си нарисувани тревички, всяка самостоятелно изрязана ... Кутията стана красива, особено коронясана с дървения капак, за който се погрижи мъжът ми. Направих я преди три години, но за разлика от други, тази запазих. Сега яйцето и кутията се допълниха чудесно.




    Разбира се, не всички бели черупки станаха цветни. Идеите за следващите са вдъхновени от рязаната бродерия, но работата все още продължава ...


Ще се видим пак ...

петък, 12 април 2013 г.

Великденска подготовка - дом за яйчени черупки


    Да, знам, че "не всеки ден е Великден"! Но моментите на празнична подготовка са малки частички от самия Великден. Затова яйчицето с табелката на полянката, рисувано от голямата ни дъщеря преди доста години и грижливо запазено от мен, ще ни прави компания и ще ни казва, че "Днес е Великден!"

   






    Още преди да е дошъл денят на празника в дома ни започват да се появяват местенца, където тържествено се настаняват малки и големи украси, променящи ежедневния му облик и настоятелно напомнящи, че поредната суматоха предстои. Централна роля играе основния символ - яйцето. Или по-точно - яйчените черупки. Както знаете белите яйца не са много срещани по нашите магазини, затова не пропускам да купя кутия-две щом ги мерна на щанда.  Месеци наред всяко яйце се продупчва с губерка, продухва се, измива се старателно с препарат и топла вода и се прибира в един панер. 


     Когато кухите черупки увеличиха броя си и се чудех къде да ги побера без да станат на малки парченца, просто ги върнах обратно в кутиите.



    Но обикновените картонени кутии се нуждаеха от премяна. Декупажната техника свърши чудесна работа. Самите кутии боядисах с акрилна боя в свежи пролетни цветове. Стандартно минах две ръце. След като боята изсъхна, залепих картинки от тематични салфетки. Използвам течно лепило с тампон. Намазвам избрания участък, като се старая лепилото да нанасям само върху мястото, което е определено за картинката. По правило, когато изсъхне, лепилото става невидимо, но понякога повърхността трудно попива. Затова излишното отстранявам с парченце салфетка или мека кърпа. От изрязаната картинка се отделя горния цветен слой и се полага върху намазаното пространство. Картинката се залепва върху предмета с леко притискане от центъра към периферията. Следва изсъхване, лакиране с акрилен безцветен лак, изсъхване, изравняване на повърхността с твърдата част на дунапренова домакинска гъба, пак лак, изсъхване. Ако се наложи процедурата се повтаря още един път. Звучи дълго, но удоволствието от сътворяването и крайният резултат си заслужават.
 

    Така за ценните ми бели черупки беше осигурен пъстър дом.


Първи етаж

Втори етаж


Трети етаж


    Разбира се, имаше и такива, които не намериха място в шарените кутии. 

Някои си останата в панерчето в компанията на венчета от нарциси ...

... или просто вързани с панделка.

Други, скупчени около цветната саксия, останаха да чакат следващи творчески импулси.


Ще се видим пак ...

неделя, 7 април 2013 г.

Тортена награда за изследователя на българските награди

    Тортата, която искам днес да покажа, е правена точно преди една година. Поводът беше рожденият ден на чичото на моя съпруг. Без претенции за особено майсторство, тъй като все още прохождах в правенето на този тип торти, но сътворен с много желание и ясна цел за визията, този сладък подарък беше приятна изненада за виновника и гостите на тържеството. Но преди да ви покажа самата торта, искам да кажа няколко думи за томовете книги, към които се присъедини и моят труд.

    Това са пет книги-албуми, обединени под общото заглавие "История на наградната система на България" с автор проф. д-р Петко Павлов и обхващат периода от 1878 г. до днес. Изграждането на системата от ордени и медали започва още със създаването на Третата българска държава.  Макар и една от най-младите в Европа, българската наградна система има сериозно развитие през годините, успява да преодолее липсата на приемственост и притежава изключително красиви постижения. Те са част от политическата, социална, културна и родова памет на България. Отличителните знаци и целите, за които са били учредявани, условията, при които са получавани, хората, които са удостоявани с тях и не на последно място художествената им изработка, са извор на информация за историческото развитие на новата българска държава. Ако попаднете на тези албуми, прелистете ги. Ще откриете истински произведения на ювелирното изкуство, ще намерите информация за учредителите, интересни справки за значими личности от нашата недалечна история.

    Ето няколко снимки от изданията, които, надявам се, ще провокират любопитството ви и ще засилят чувство ви за национална гордост.


 


    Албумите са резултат на дългогодишен изследователски труд, свързан с издирването и проучването на стотици наградни знаци и документацията към тях. Само за пример ще посоча, че в първия том има близо 900 снимки на ордени, медали, миниатюри, кутии, укази, грамоти и т.н. Въпреки, че има издания на тази тема, по огромния си мащаб и пълнота това изследване е първо и за момента единствено в българската специализирана литература.  Към тази изключителна документална сбирка сериозен интерес се проявява и извън страната. Многотомника притежават напр. Кралската библиотека в Норвегия, Кралската библиотека в Швеция и др., колекционери от Германия, Гърция, Франция, Русия и т.н. Престижното издателство Burke's Peerage & Gentry, Англия сътрудничи при разпространяването ѝ.

    Четвъртият том беше излязъл малко преди датата на тържеството. Очакваше се отпечатването и на петия. Така дойде идеята тортата да е част от тази поредица. През годините бяхме съпричастни и с огромно уважение към изключителния труд на чичо Петко. Пожелаваме му дълги години здраве, упоритост, заслужено удовлетворение и радост с близки и приятели.


Тортена награда за изследователя на българските награди



    За модел на тортата избрах книгата, на чиято корица беше "най-лесната" огърлица. Нямах за цел да я повтарям, нямаше и да мога, но успях да се справя с общия изглед. Импровизирах по украсата на пластинките, беше забавно. Буквите от шаблона, с който разполагах, бяха значително по-големи и затова съкратих надписите. Като цяло и отдалеч моята книга доста напомня за оригинала. Пък и важен беше замисълът, с който искахме да почетем рожденика и да изразим адмирациите си към ценния му принос в изследването на част от българската история.


Ще се видим пак ...