Lipiec - Медена сладост - Юли

    Жарки - едно от имената, с които прадедите ни назовавали времето на припичащото слънце и големите жеги. В средата на това жарко време са и най-горещите дни, наричани от стари времена Горещници. Но тази година горещината ни пожали и лятото най-деликатно може да определим като хладно. Но надали това е някакво огромно изключение, след като по тези три дни гадаели какво ще е времето през предстоящите зимни месеци. Всеки горещник от 15 до 17 юли отговарял на един от първите три месеца на годината и в зависимост от това дали е горещ или хладен, предвещавали за всеки от тях меко и тихо време или пък носещо студ и вихрушки.

    Но зимата все още е далеч. Сега е лято, когато жътвата е в разгара си и затова месец юли е наричан по нашите земи жътвар. Това е един от най-важните периоди през годината, когато хората подсигурявали основната си храна - хляба. Освен това юли е и най-сладкият месец, защото след празника на Свети Прокопи Пчелар започва ваденето на новия мед.

    Рано сутринта на 8-ми юли, преди изгрев слънце, жените изпичали хляб, отнасяли го до пчелните кошери, прекадявайки ги с тамян. Вадели от новия мед, освещавали го и като намазвали с него хляба, раздавали на съседи и близки.Така обричали пчелите да събират много мед. Част запазвали за лекарство през годината, тъй като точно медът от първото вадене вярвали, че е най-лековит.

    Предпочитан още от древността бил липовият мед. Ценен с лечебните си свойства при простудни, сърдечни и храносмилателни заболявания, той има свойството да действа тонизиращо за организма, засилвайки имунитета и успокоително за нервната система, намалявайки стреса, безсънието и дневното напрежение.

    Считан за един от най-луксозните видове, светложълт до кехлибарен на цвят, липовият мед има наситен, плътен вкус и невероятен аромат на свежа липа. За него пчелите събират нектар от цъфналите букетчета на сребролистната липа, наричана Царица на медоносните дървета. Само от един декар липова гора се събират около 100 кг. прекрасен мед. Представете си сред какъв благоуханен рай попада човек в сърцето на такава горичка! Ако си откъснем няколко шепи от тези жълто-зелени цветчета и ги изсушим, не само ще си осигурим прекрасен чай за зимата, но и малки ароматни торбички, които да пръснем в стаите или сред дрехите в гардероба.

    Периодът в края на пролетта и началото на лятото в старославянския келендар бил именуван точно на тях - липен. Когато цъфтли липите, упоителен аромат се носел навред. В старобългарския календар това е едно от имената на месец юни. На север липите цъфтят малко по-късно и затова, запазен и в съвременния език, на старополски така означавали месец юли - lipiec.  Ценният дар на тези красиви дървета пази здравето ни, осигурявайки ни чрез трудолюбивите пчелици единствения хранителен продукт, който не подлежи на разваляне - златистият лековит и сладък мед.

    Определено предпочитам липовия мед. Заради невероятния вкус и сладкия аромат. Определено много харесвам и един забравен продукт, произвеждан от мед. Също заради превъзходния вкус и неподражаемия аромат. 

МЕДОВИНА!

    За медовината казват, че е най-старата алкохолна напитка. Известна е на повечето континенти още от древността. Археологически данни за напитки с мед са открити в Китай, датирани около 7000 г. пр. н. е. В Европа са намерени керамични съдове, съхранявали медени напитки вероятно около 2000 г. пр. н. е.  Това сладко питие е било широко разпространено сред народите, обитавали земите на Великобритания, Германия, Скандинавия, Балканите. За разлика от производството на вино, за което е било нужно специалното отглеждане на грозде, намирането на пчелен мед е било значително по-лесно и достъпно. В античната и средновековна литература има немалко описания за производството и консумацията на медовината. Най-старата рецепта за приготвяне на медовина е известна от римски източници в началото на новата ера.

  

    Когато в ученическите си години четях книги за Средновековието, за първи път научих за това питие. Единственото, което разбрах, бе, че е алкохолна напитка от мед. Не можех да си представя каква е всъщност и я оприличавах на плодовите ликьори. По-късно от исторически извори натрупах повечко информация за разпространението на медовина по българските земи в Средновековието. Но винаги съм считала, че отдавна е забравена и днес вече не се произвежда. Докато преди няколко години не видях бутилки с кехлибарена течност сред бурканите мед върху малка сергийка на софийския пазар "Димитър Петков". Беше интересно да опитаме питието, за което бях чела повече в романите и по-малко в историческите източници. Казах си, че си заслужава покупката на една бутилка. Определено се оказах права.

    Преди няколко дни, отправяйки се по пътя до познатата сергийка на пазара, попитах в няколко магазина имат ли медовина и категоричният отговор беше "Не!". В единия продавачката се престраши да ме попита какво е това и беше доста учудена от обяснението ми. Но все пак има места, където не е загубила популярност и едно от тях е Полша. Там тя се нарича  miód pitny - мед за пиене. Като популярна напитка се споменава през Средновековието, когато доброто вино не е било масово разпространено и затова е заменяно с по-достъпен алкохол - бира и медовина. С течение на времето, медената напитка отстъпва и  нейното място се заема от по-евтиното и по-лесно производство на водка. Но за разлика от нас, поляците не губят спомен за сладкото пиво и от няколко години полската медовина е регистрирана в Европейската комисия по храните като питие с традиционно специфичен полски характер.

 

     Медовината се получава от смесването на мед и вода с добавка на дрожди за ферментация. В зависимост от алкохолното съдържание силата ѝ варира от тази на бирата до силно вино. Сладка, полусладка или суха, тя може да бъде обикновена, газирана или пенлива. В зависимост от местните традиции и личните предпочитания към медовината се добавят плодове, билки и подправки. Според количеството вода, с което се смесва медът, медовината традиционно се дели на  półtorak, dwójniak, trójniak и czwórniak. Колкото повече е съдържанието на мед, толкова по-дълго отлежава напитката. Понякога са нужни осем-десет години преди да стане готова за консумация. За разнообразяване вкуса на медовината са използват съчетания от различни видове мед и задължително подправки - хмел, канела, карамфил, джинджифил, черен пипер, хвойна, ванилия, листа от роза, листа от мента, лимонови и портокалови кори. Добавянето на плодови сокове придава различна нотка на вкуса на медовината и увеличава броя на имената ѝ според съответния плод. Интересно ми е какъв е ароматът и вкусът на "малиняка" - медовината със сок от малини. Надявам се като отида в Полша да опитам. Все пак на софийския пазар за мой късмет открих напитка, за която се счита, че принадлежи към по-високите класове медовина.

         

    Според описанието на производителя "МЕДОВИНА ДОМИНИКАНСКИ" е двойняк и за получаването на един литър са необходими 610 гр. чист мед. Добавени са сокове от плодове, които осигуряват специфичен вкус и аромат. Отлежава три години в дъбова бъчва.

    Медовината може да се поднесе охладена или като греяно вино с подправки. Най-много ми допада с лед и лимоново резенче.

КОКТЕЙЛ С МЕДОВИНА

          80 мл медовина
          60 мл минерална вода
          10 мл лимонов сок

          резенче лимон
          стръкче мента

    Смесваме и разбъркваме медовината, водата и лимоновият сок. Ако съставките са със стайна температура, трябва да охладим коктейла около 20 мин. в хладилника. Украсяваме с резенче лимон и стръкче мента. Поднасяме. 

    Медено-плодовият вкус на медовината е и прекрасна алкохолна добавка към комбинация от различни плодове.

ПЛОДОВА САЛАТА С МЕДОВИНА

          1 малък пъпеш
          4 дребни кайсии
          1 праскова
          10 къпини
          2 ментови стръкчета
          100 мл медовина

    Разрязваме пъпеша на две части. Почистваме от семките, изрязваме месеста част от кората така, че да получим купички от кората. Пъпеша нарязваме на малки парченца и връщаме в купичките. Разполовяваме кайсиите, нарязваме прасковата на полумесци и ги прибавяме. Заливаме плодовете с медовината и прибавяме къпините. Охлаждаме. Преди поднасяне украсяваме с ментово стръкче.

    През вековете описват медовината като "подарена направо от небето". Казват, че е "напитка за крале и рицари", че "във виното е истината, а в медовината е здравето", че е "изворът на младостта и енергията", че "вкусът ѝ е поезия" ... Определят я като "еликсирът на любовта". И дори, че точно тя е дала името на най-опияняващия месец - медения. Аз просто харесвам вкуса на медовината - плътен, ароматен, топъл, мек и сладък.

    Ще се видим пак ...

Маковете на Прованс

    Ако кажа, че за всеки рожден ден в семейството ни правя торта, съвсем няма да е вярно. Поради различни причини. Но най-вече заради отсъствието на рожденника. Сега си давам сметка, че най-малко торти съм подарила на най-голямата си дъщеря. Затова тази година за мен бе огромно щастие, че имам такава възможност. Разбира се, на 14-ти юни винаги се свързваме по телефона и изпращаме пожелания, прегръдки и целувки. Този път ги поднесохме наяве. Заедно с торта, направена специално за нея. Пандишпанови блатове, крем от маскарпоне, сметана и ягоди, поръска от шам-фъстък, захарни червени макове.

    Мога да се наслаждавам с часове на зелените полета, обсипани с ярко червени макове. Почти невидимо полюлявани в надвисналата тишина, галени от нежния полъх на лек ветрец, те поднасят прекрасното усещане на пълен душевен релакс. Беше вълнуващо точно за тази торта да моделирам захарните макове и да ги "посадя" върху импровизираната домашна полянка докато чакат да заемат мястото си върху тортата.

 

И между маковете буквичката, с която започва името на дъщеря ми

КАЛИНА

Една любима снимка беше моето вдъхновение!

    Подаръкът бе най-доброто ми попадение! Бижуто, което бях намислила да купя не успях да намеря, въпреки, че обиколих доста ювелирни магазини. Почти примирено влязох за последна обиколка в Софийските хали без да знам, че там е най-подходящият за мен щанд. Когато търсиш - откриваш! Подредени под стъклото, бижутата на Shrieking Violet образуваха миниатюрни разноцветни букети. Веднага избрах моя от истински прекрасни мини макове.

    Обичам да посрещам празниците вкъщи. Подреждам всичко така, както го виждам най-подходящо за случая. И, разбира се, влагам много мисли, време и енергия, които понякога ме довеждат до значителна умора. Калина реши, че точно заради това ще ни почерпи в заведение. Но не можах да устоя на предизвикателството и пак стоях почти цяла нощ да "бера" захарните макове. Но пък беше така увлекателно!

Тортата със захарни макове и бижуто с мини-макове бяха подарък за дъщеря ми. 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КАЛИНКА!

А снимката на едно усмихнато момиче в рокля на бели точки сред маковете някъде в полетата на Прованс бе подарък за приятеля ѝ, който празнува рожден ден само два дни по-късно.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РАДЕК!

 Вярно, той е фото-авторът, но пък ние проявявихме снимката, 

сложихме я в рамка и с обич му я подарихме!

    Снимах тортата преди да "набера" всички макове. Кой да се сети за още снимки и след като всичките двадесет и девет сладки цветя бяха подредени върху нея...

Тортата изядохме, а най-големите макове събрах в прекрасен букет.

        Ще се видим пак ...

Сzerwiec - Изок - Изненадващите имена на юни

    Месец юни е месецът на насекомите. Никога не ми е хрумвала подобна идея. Свързвам юни с началото на лятото, горещите дни, преливането на цветове, отрупаните със свежи зеленчуци сергии на пазара, тънките дрехи и предстоящата отпуска. Разбира се, малките твари се натрапват пред погледа и слуха значително често, а понякога изненадано виждаш някой пъргаво да подскача и безразборно да ръкомаха, вероятно "наричайки тези си пластични движения танци". Но чак пък да свържеш цели тридесет дни основно с насекомите!

    Всъщност трябва да отчета факта, че през месец юни ходя по асфалт между тухли и бетон, защото си стоя в града. Царството на пълзящите и хвъркащи живинки са ливадите и горите. Там, където най-вече е протичал животът на предците ни. Старобългарското име на месец юни е изок. Така наричали насекомото, което масово се появявало по това време на годината, нападайки посевите и което ние знаем като "скакалец". В Полша и до днес месецът носи името, наследено от старополския език -  сzerwiec. Предполага се, че малки червени житни червейчета са именували юнския месец. Може би звучи далечно и неразбираемо свързването на част от годишния календар точно с насекоми, но тези теории вероятно са правдоподобни, като знаем силната естествена свързаност на прадедите ни със земята и населяващото я многообразие. Живот природосъобразен.

    Търсейки информация за старите названия на месец юни, попаднах на една полска студена супа, носеща чудесното име CHLODNIK. Име, точно изразяващо приятното усещане, което доставя в горещите летни дни - хлад.

    Да направя хлодник ме подтикна прекрасно нацъфтялото калибрахое от висящите саксии на балкона ми. Поливайки го една сутрин в тазгодишния хладен юни, цветето ми заприлича на голяма купа със салата, което пък ми напомни за цвета на хладната полска супа.

ХЛОДНИК С ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО

          1 голяма глава червено цвекло
          1 голяма краставица
          1 връзка копър
          1/2 връзка киселец
          2 - 3 скилидки чесън
          1 кофичка кисело мляко
          2 яйца
          2 стръка пресен лук
          3 супени лъжици лимонов сок
          сол

    Обелваме червеното цвекло и го нарязваме на много малки кубчета. Добавяме лимоновия сок, който помага да се запази наситения му червено-цикламен цвят. Заливаме с две чаени чаши вода и варим около 30 минути. Оставяме го да се охлади. В купа разбиваме киселото мляко, към което прибавяме краставицата на малки кубчета, ситно нарязания копър и киселец, счукания чесън и солта. Сипваме червеното цвекло, заедно с останала от варенето му вода. Разбъркваме и оставяме в хладилника поне за половин час.

    Хладният хлодник поднасяме с половинки сварени яйца. Нарязаните листа от пресен зелен лук са по желание, но великолепно подчертават изумителния цвят на хлодника.

    В Полша хлоникът е точно толкова популярен и обичан, както в България тараторът. И както установих от прегледаните рецепти, приготвянето му винаги е с точно определени продукти, като нашият таратор. Все пак следвах инструкциите от тук. Разликата се наложи от факта, че не можах да намеря млади стъбла на червено цвекло и див лук. Използвах глава червено цвекло, а дивият лук по съвет от източника заместих с киселец. Следващия път ще настържа цвеклото и отново внимателно ще измия всички зелени съставки, за да не добавя в чинията никакви буболечки, въпреки вниманието, посветено им в стари времена през целия месец юни. Свежият и богат вкус на хлодника (или казано съвсем разбираемо за нас - хладник) ни хареса много и със сигурност вече често ще се сещаме за него в горещите летни дни, които все пак се надявам да има и през тази година.

    Ще се видим пак ...

Тръвен - Цветен - Бухнали рози през май

  Тръвен наричали някога прадедите ни месец май. Тогава свежа трева избуявала и покривала с плътен мек килим поляните. Слънцето леко галело и нежните тревици стремглаво се устремявали да го докоснат. Не можели да го достигнат, но дали името си на месеца, в който зеленият цвят придобивал плътност и обвивал земята с ярко наметало.

    Цветен наричали някога прадедите ни месец май. Тогава на зеления фон грейвали безброй цветови съчетания. Цветни острови изниквали сред буйната трева. Дърветата обличали нова премяна, изпъстрена с цветовете на растящите плодове. Храсти преливали от цвят и ухание. Тревно, цветно, слънчево било времето през месеците април, май, юни и имената им се преплитали, а обещаващото пролетното затопляне понякога наричали летник.

    Притихнал в очакване позната ръка да отвори портата, дворът на селската ни вила разказва цветната приказка на пролетните месеци. Обзети от несломимо очакване да се потопим във вълшебния му тръвен и цветен свят сме и ние. Налага се да потърпим. Отбила се за кратко, сестра ми ни изпрати за утеха набързо направени снимки.

    Розовият храст ме омагьоса. Запечатани в снимката, цветовете му сякаш преливат от екрана и се разпиляват в стаята.  Дори усещам аромата. Май е месецът на розовите водопади.

    Отдавна са забравени старите имена на май. Дори в полския език, пазещ някогашните названия на месеците. Но пък вечните майски рози са преобразени в тези сладки бухнали рози.

    В полската кухня една от най-обичаните рецепти е за бухтите, наричани "фаворки". В основни линии продуктите са същите като за нашите бухти. Основната разлика е, че в Полша задължително се приготвят със заквасена сметана и вместо познатите ни кръгчета, от тестото се оформят промушени през средата правоъгълници. От същото тесто се приготвят и празничните

КАРНАВАЛНИ РОЗИ

          300 гр. брашно
          2 яйца
          2 жълтъка
          20 гр. масло
          20 гр. пудра захар
          40 гр. сметана
          1 суп. лъжица алкохол
          1 пакетче ванилова захар
          щипка сол
          олио

          пудра захар за поръсване
          плодове от сладко

    В купа смесваме пресятото брашно, пудрата захар, ваниловата захар и солта. Прибавяме яйцата, жълтъците, мекото масло, сметаната и алкохола (аз използвах водка). Замесваме тесто, което трябва да стане меко и гъвкаво. Увиваме го в найлонов плик и го поставяме в хладилника за около 30 минути.

    Разточваме тънка кора, която заради значителната еластичност трябва да оставим минута-две да се свие свободно. Изрязваме три размера кръгчета, на които правим малки разрези, за да се оформят листенцата на розите. Подреждаме за бухтичка по три кръгчета едно върху друго, като разминаваме разрезите им. Притискаме ги в средата, за да слепнат.

    Загряваме в дълбок тиган олиото за пържене. Пускаме в него фигурките с най-малкото кръгче надолу и после обръщаме. Изпържените бухтички прехвърляме върху кухненска хартия, за да се отцеди излишната мазнина. Подреждаме в чиния, поръсваме с пудра захар и поставяме в средата сладко по избор. Аз избрах черешки.

 

Не седяхме под розовия храст на двора.

Но пък имахме пълна купа със сладки бухнали рози на масата.

    За тези бухти, наричани в Полша "карнавални рози", научих съвсем скоро. За приготвянето им следвах инструкциите тук.

Но от много години обичам тези бухти, наричани в Пиринския край "кукурини"!

    Основната кулинарна книга, която майка ми ползва, е "Съвременна домашна кухня" на Пенка Чолчева. По чудесните рецепти от тук на много ястия с удоволствие сме се наслаждавали. Но когато като дете я разглеждах, най-много ми харесваше снимката с тези пържени розички. Още повече ги харесвах, когато бухтичките се появяваха на закуска.

Полските "карнавални рози" бяха изключително вкусни.

Както и българските "кукурини".

    Ще се видим пак ...

Палачинки с теменужени апликации

    Тази пролет превес в моята балконска градинка има трицветната теменуга. Толкова много са нацъфтели, сякаш за да ми докажат, че изборът ми е съвсем правилен и занапред никога не трябва да им отделям само малко местенце, както досега.

    От миналата година се каня да декорирам палачинки с теменужки. След Великденската торта ярките цветенца отново ме поканиха да им обърна внимание.

    Не правя често палачинки. Разбира се, всички много ги обичаме и когато се появят на закуска денят се отчита почти като празничен. Обаче за тази констатация една доза съвсем не стига, тъй като количеството им трябва да е повече от прилично. А за това или аз трябва да стана в съвсем ранни зори, или да сервирам обяд от палачинки! Този път не само имахме палачинки, имахме впечатляващо изненадващи палачинки!

    За апликирането на палачинките следвах инструкциите тук.

ПАЛАЧИНКИ С ТЕМЕНУЖЕНИ АПЛИКАЦИИ

          6 яйца
          10 - 12 супени лъжици брашно
          1 литър прясно мляко
          щипка сол
          олио

    Разбиваме яйцата с щипката сол. Прибавяме половината мляко и половината брашно. Разбъркваме енергично, за да не се получат бучици. После постепенно добавяме останалото брашно и мляко. Може да променим количеството на брашното, важно е да се получи средно гъсто палачинково тесто. Оставяме сместа да почине 15 - 20 минути.

Сега трябва да приготвим теменужените апликации.

    След като приключим с брането на теменужки, разбира се без да оставяме сандъчето само на гола зеленина, трябва да измием цветовете. Поставяме ги в купичка с вода и внимателно ги изплакваме. За да се подсушат, ги подреждаме върху домакинска хартия с лицето надолу. Така, ако има извити краища на листенцата, лесно можем да изправим.

 

    В нагорещен тиган сипваме съвсем малко олио, колкото да се намасли цялото дъно. Според предпочитанията за дебелината на палачинките сипваме съответното количество тесто и бързо го разпределяме в кръг. Върху сгъстяващата се смес "апликираме" цветовете от теменужки и леко ги натискаме да потънат. Когато палачинката започне свободно да се движи в тигана, я обръщаме. За минута оставяме да се запържи и прехвърляме в чиния.

Подредени за сервиране, теменужените палачинки определено изглеждаха чудесно!

    Първите хапки бяха малко плахи, но след заключението "Ами те са си като обикновени палачинки!", много бързо изчезнаха. Всъщност, както винаги става с палачинките - един стърчи с часове до котлона, а после цял отбор чакащи ги изяждат за минути! Нещо май много Косе-Босета са се появили напоследък ...

    Апликираните с трицветна теменуга палачинки действително са като тези, които си познаваме. Цветовете, украсили полянката върху великденската торта, опитах в свежо състояние и мога да кажа, че са малко сипкави, без изразен вкус и по мъжки определено "Все едно дъвчеш треволяк!". Но пък са весели и е забавно да поднесеш в чинията цветя за хапване!

    Ще се видим пак ...