Когато един ден преди да отпътуваме с мъжа ми за Копенхаген, попитах дъщеря ни последно какви дрехи да вземем, тя каза: "По-топли. Имайте предвид, че миналата вечер бях дори с ръкавици. Тук си е доста студено." Макар и да знаех за датския климат, този съвет изобщо не ми се понрави. Пак проверих прогнозата за времето и с дълбока съпротива набутах в куфара дрехи, които за моите представи са напълно подходящи за началото на април. Но в мен тлееше слаба надежда за грешки на недоспали метеоролози, основно подтиквана от блестящото софийско слънце, и реших да заложа на вътрешния си глас. Все пак става дума за средата на месец май!
Пристигнахме късно вечерта. Подкрепени от топли прегръдки, поехме по улиците на града. Нощният Копенхаген ни посрещна мокър, студен и ужасяващо ветровит! Беше минало полунощ, умората си казваше думата и решихме, че разговорите и плановете за разходки ще оставим за следващия ден. Дневният Копенхаген ни събуди с проблясващите лъчи на изгрялото слънце и топлото обещание за прекрасен ден!
От три години голямата ми дъщеря живее в Дания. Почти наблизо. Четири часа път и сме заедно. Е, не е като да ти хрумне да скочиш в колата и да организираш бърз оглед на положението. Добре, че тя си идва общо взето често, защото за нас това беше първо гостуване в далечния ѝ дом. А в такъв случай се носи подарък. Никаква идея не ми харесваше. Исках да е нещо единствено, нещо, което може да се намери само тук, да не е обемно и да е лесно за пренасяне. В крайна сметка спазих само първото условие.
Една вечер, при редовното пазаруване в супермаркета, видях кухненски комплект. Знаете ги - кърпа, ръкавица и квадратна ръкохватка. Картинката беше очарователна и аз просто го купих. След два дена в магазин за домашен текстил между топовете зърнах плат с познат десен. Беше си късмет! Кажете как да не си купи човек, та кухненският комплект и този плат бяха един за друг!
Купих сатенена панделка и малко парче бял плат, преговорих наум какво имам вкъщи и вече знаех какъв ще бъде подаръкът. Имах метална кутия от сухо мляко. Дръжка, неодобрена някога за скрина на който беше сложена и прибрана за по-подходящи цели, оформи дървения капак. Сетих се за точната салфетка. Една от декоративните дървени къщички за птици, чакащи идеи за разкрасяване, така добре допълни комплекта, сякаш беше по поръчка. От Великденските декорации бяха останали мини пластмасови яйчица и малки венчета от клончета.
Въодушевено разказах на мъжа ми цялата история и му показах събрания материал. Одобрението дойде веднага, както и предложението да ги подредя в дървена кутия. Да, ама чак пък и кутия нямах. Пресметнахме какъв материал ще трябва, казах си, че няма да мисля за последствията от временното превръщане на кухнята ни в дърводелска работилница и забързахме към магазина, а там - каква радост - ни чакаше готова точно нашата кутия. Беше супер попадение. Подредих кутията с платовете и предметите. Оказа се, че ще има достатъчно място и за панерче за хляб. Намерих едно малко плитко, не помня от какво беше, но щеше да свърши работа. Бях готова за действие. И тогава мъжът ми пак се включи: "Ако сложиш и тъмно-зелени чинии, нещата ще бъдат завършени". Къде да търся сега и такива чинии?! Обаче предния ден бях купила четири и вече си представях прекрасни кулинарни снимки ... Сложих ги върху плата и установих, че тяхното място е тук. И ето как бързичко всички части за осъществяването на внезапно появилата се идея услужливо се появиха една след друга - и прибраните преди много време, и откритите сега ... Наистина всяко нещо си чака другарчето, просто трябва да настъпи подходящият момент.
Беше крайно време наистина да се захвана за работа. След три почти будни нощи на боядисване, лепене и шиене бях готова!
Подаръкът включваше декупирана метална кутия с дървен капак, декоративна дървена къщичка за птици, малко гнездо с птичи яйчица, ратаново панерче за хляб, четири порцеланови чинии, две правоъгълни покривки, салфетки с пръстени, салфетка за хляб, кърпа, ръкавица и ръкохватка.
И, разбира се, кутията. За малко да остане без капак. Успях да го направя точно половин час преди да тръгнем за летището.
Бях напълно доволна от резултата. Декорирани в стил рустик, всички елементи се допълваха идеално, текстилният десен ги обединяваше и всичко искреше в бяло и свежо зелено.
Подредена и опакована, не изпуснах от ръце ценната си кутия през целия път. На летището много се забавляваха с нас.Служителят на скенера изненадано възкликна: "Я, къщичка за птици и гнездо с яйца! А кутията защо е празна? Да не сте забравили птичето у вас?" Казах му, че двете птичета са там, където отиваме. Сега оставаше подредбата.
Значителна част от старите сгради в Копенхаген са обвити с бръшлян. Като Кралската библиотека. Усмихнахме се на съвпадението - подаръкът ми беше кралски!
Направих всичко с огромно желание, вложих вдъхновение, старание и любов. Кухнята е най-уютното кътче в къщата. Мястото, където се събират всички. Исках символично да обединя нашия и техния дом. Така винаги ще бъдем заедно. Мисля, че успях, защото между къщичка и салфетките веднага се появи пълна чаша златиста лимонада!
Свежа лимонада
Освежаваща, ароматна, с чудесно балансиран сладко-кисел вкус. При програмата за престоя ни, която ни бяха организирали дъщеря ми и приятелят ѝ, имахме нужда от точно това студено, зареждащо с енергия, питие!
сокът на 1 среден лимон
1-2 чаени лъжички кафява захар
1 чаша газирана вода
2-3 листенца прясна мента
Съставките се разбъркват добре и здравословната ни напитка е готова. А цветът, който придава кафявата захар, е прекрасен!
Късно вечер, върнали се препълнени с гледки и впечатления, първо изпивахме по чаша лимонада. Вдишвахме аромата на пресен лимон, подчертан от лекия ментов нюанс на прясното зелено стръкче и усещахме разливаща се лекота в изнурените ни тела.
За пет дни е трудно да видиш дори малка част от Копенхаген. Обикаляхме по павираните му улички, надничахме в подредените дворчета, прехласвахме се от фасадите на старите сгради, разхождахме се в красивите паркове и се радвахме, че белите нощи са започнали.
Направих стотици снимки. Сега се опитвам да ги подредя. Къде бяхме и какво видяхме от Дания ще ви покажа следващия път.
Ще се видим пак ...
