Много, много отдавна нашите прадеди наричали месец март с името брезен. След студените сечень и люти, земята се пробуждала от зимен сън. Дните започвали да растат, дървета се покривали със свежи пъпки,
пролетни цветя надничали сред останалите миналогодишни листа. Топъл
вятър изсушавал земята и затова често на месеца казвали сухи. Плахи, но нетърпеливи да се покажат, слънчевите лъчи се промъквали сред цъфтящите клони на красивите бели
брези и семплите им съцветия като дъжд надвисвали над земята.
Брезите били вестоносци на наближаващата пролет, символ на прераждането и месецът на пролетното равноденствие бил кръстен с тяхното име.
Едно от значенията на името на брезата е "ясен, блестящ" и олицетворява не само изящния ѝ външен вид, но и излъчването от вътрешността на дървото. Според славянските вярвания брезата е пазителка на дома и защитава от зли духове. Върху нея при буря не пада гръм и затова във всеки двор трябва да има посадено дърво. Красивата бреза е дърво със силно енергийно въздействие и помага за душевното равновесие и бързо възстановяване след боледуване. Брезовият сок се пие без обработка и пречиства организма от вреди вещества. Чаят от брезови листа се ползва при простудни и бъбречни заболявания, различни тинктури от брезови пъпки помагат при лечение на рани, кожни заболявания, артрити. А брезовата кора славяните използували като бял лист, за да рисуват върху него. Цветът на кората се дължи на вещество, което е единственото бяло багрило, съществуващо в природата. Кората на брезата отразява слънчевите лъчи и през лятото не се нагорещява. Като белите дрехи на славяните.
Отдавна наричали времето на пролетното равноденствие с името брезен и отдавна първият от месеците, чийто славянски названия били забравени, бил март. В полския език, основно съхранил старите им имена, от XVI в. месеца изписват подобно на името му от Римския календар - marzec.
През marzec - март избрах да представя един познат в полската кухня сладкиш. Нарязан на пастички, макар и да няма нищо общо с брезите, ми напомня за брезен и брезовата кора.
СЛАДКИШ С МАКОВО СЕМЕ
Продукти за тестото:
3 кафени чаши брашно
2 кафени чаши прясно мляко
2 кафени чаши захар
1 кафена чаша маково семе
1 кафена чаша олио
1 бакпулвер
Продукти за глазурата:
6 супени лъжици захар
5 супени лъжици прясно мляко
2 супени лъжици какао
1/2 малко пакетче масло
Смесваме захарта, маковото семе, прясното мляко и олиото. Прибавяме пресятото брашно с бакпулвера и разбъркваме до получаването на гъсто кексово тесто. Изсипваме в намазана с масло и поръсена с брашно тавичка с размер приблизително 25 см. на 40 см. Печем в загрята до 180 градуса фурна около 20 мин. или до зачервяване на сладкиша.
Смесваме продуктите за глазурата върху топъл котлон, разбъркваме до хомогенност, като внимаваме сместа да не завира.
Върху изстиналият сладкиш равномерно разпределяме леко охладената глазура. Оставяме сладкиша да почине за половин час и нарязваме на пастички.
Често в Полша в тестото се слагат сушени плодове, ядки или парченца ябълки. Но без добавки повече ни харесва. Познавам този вкус от детството си. Майка ми правеше маков сладкиш всеки пък, когато успееше да се снабди с маково семе, което липсваше по нашите магазини. Сега може да се купи във всеки хипермаркет и често го приготвям. Но когато ме почерпи майка, пак е най-вкусен. Може би заради буркана, в който пази черните семенца? Или пък заради твърдото ми убеждение, че това е една от нейните специални рецепти ...
Ще се видим пак ...
