На Сирни Заговезни

    Отминалият неделен ден беше истински представител на месец март. Макар и за малко да показа благата си страна, през последните дни Бабата се беше поразлютила и се постара да ни напомни, че зимата все още не е свършила. Но в неделя размисли и разреши на слънцето да ни сгрее в празничния ден - Сирни Заговезни, Ден за прошка. В народните вярвания от този момент светлината надделява над тъмнината, сковаващата зима си отива и настъпва възраждащата пролет. 

    По традиция на масата се подреждат ястия, приготвени със сирене, яйца, мляко. Направих салата, в която яйцата имаха централна позиция. Към тях се присъедини и едно печено пиле. Ясно, няма нищо общо с разрешената риба, но нали пък е причината за наличието на яйцата! Ролята на вита баница изигра топла погача със сирене. И накрая вместо с халва се почерпихме с торта, в която кремът беше от маскарпоне и крема сирене. Доста осъвременен вариант, но се успокоих с мисълта, че спазих изискването за основните продукти. 

    Беше весело и вкусно и всички от сърце ми простиха, казвайки, че традициите не са това, което бяха. И аз им простих, че понякога си позволяват семпли забележки и деликатни препоръки за моето готвене. Домочадието отдавна знае, че изобщо не е здравословно да си разваляме настроението с дребни неща!

    А сега да подредя трапезата:

Салата "В мекото гнездо"

около 1/2 кг. картофи
2 яйца
200 гр. майонеза
2 - 3 супени лъжици кисело мляко
4 - 5 кисели краставички
черен пипер на вкус
сол

1 зелена салатка
1 връзка пресен лук
зехтин
оцет
сол

около 100 гр. стерилизирани  печурки
10 пъдпъдъчи яйчица

    Сварените и обелени картофи се настъргват на едрата страна на рендето. По същия начин процедираме и с твърдо сварените яйца. Краставичките се нарязват на ситни кубчета и се прибавят към сместа. Добавяме майонезата, киселото мляко, черния пипер, солта. Разбъркваме внимателно и прибираме в хладилника.

    Нарязваме салатката и пресния лук, като отделяме няколко пера за украсата на гнездото. Овкусяваме със зехтина, оцета и солта.

    От картофената смес оформяме гнездото. По края му подреждаме нарязаните на тънки лентички гъби сякаш са малки пръчици. В центъра постиламе тревичка от перата лук и скътаваме на мекичко яйчицата. Около гнездото разпределяме зелената салатка като свежа пролетна полянка. 

Медено пиле

    Рецептата за това печено пиле видях преди няколко дни при Елти.Така примамливо изглеждаше, че още тогава реших да го приготвя в неделя. Наложи се да направя малка промяна, тъй като в списъка с покупки бях пропуснала соев сос. Почудих се какво да сложа и се сетих за балсамов оцет. Една супена лъжица замести соса изключително успешно. Препоръчвам ви го горещо, много е сочно и вкусно! 

Баница - тутманик

    Това пак е една почти повторена рецепта - Пухкавият тутманик от Слънце и слънчоглед. Ние го наричаме го с малко странното име баница-тутманик, но така го знам от дете. Майка ми е истински майстор на погачите. Опитвам се да я повтарям. Беше ми изключително приятно да усетя познатия аромат при Дани! Надявам се и моят да е пухкав, топличък и вкусен като нейния.

Торта "Каприз"

    Има ли нужда да казвам, че и тази рецепта е прочетена в кулинарен блог? Пак в Слънце и слънчоглед! И нали сме минали ученическата възраст, мисля, че "минуси" за преписване няма да ми бъдат написани. Напротив, надявам се на "плюсове"! Как да устоиш на такива вкусотии! Обаче се наложи да сменя плодовете. Не се намират горски ягоди в средата на март. На пазара предлагат киви и банани, затова плодовата шапка направих с тях. Получи се добра реплика на оригинала. Със сигурност ще направя тази торта и в сезона на ягодите и малините.

    Такава беше нашата вечеря на Сирни Заговезни. Благодаря на добрите кулинарки, които споделиха рецептите.

    Ще се видим пак ...

Циганска баница по италиански

    Когато казах в къщи какво ще вечеряме, последва спонтанната реакция "Какво пък е това?!". Интересно. И светкавично бързо. И изненадващо вкусно. А името си го измислих аз, защото ...

    Спомняте си за циганската баница, нали? Поне "порасналите". Като деца лятно време тичахме по цял ден из уличките и дворчетата и като прегладнеехме търсехме нещо, което да налапаме и пак да хукнем. От време на време баба ни спасяваше положението с циганска баница. Ама беше вкусна! Нищо, че това си е филия хляб, намазана с олио, червен пипер и малко сол. Пък и като се прибави за разкош парче сирене, поръсено с чубрица, е, тогава си готов за всякакви приключения като гоненица, криеница, дама, народна топка и какви ли не още енергоизтискващи игри. 

    Това беше преди. Сега почти не се сещаме за такива филийки. Затова бях заинтригувана, когато една от съседките ми каза за това италианско ястие. Вайках се, че нямам време за вечерно готвене и тя се появи на помощ. Така практикували нейни роднини, които от години живеят в Италия. Значи, може да се каже, че рецептата е оригинална. И не само като кулинарна география, а и защото е вкусна, въпреки сериозната липса на продукти, пък и е от поредицата "Ще стене готово само след минута!".

    Ето така наречената "рецепта":

    Сваряваме в подсолена вода пастата, прецеждаме и обливаме със студена вода. В дълбок тиган загряваме повечко зехтин, пускаме две едри скилидки обелен чесън и внимаваме да не се препържат. Прибавяме червен пипер  (на един пакет спагети сложих 2 препълнени  чаени лъжички). Изсипваме пастата и енергично разбъркваме около 2 - 3 минути. Украсяваме с листенца босилек (може и замразен, както в моя случай) и сервираме. Е, позволихме си и малко "разкош". Пък и как може мъж да се нахрани, като в чинията му липсва месо?! Затова запържих около 100 гр. пушен бекон за неговата порция и духовете бяха успокоени.  

 

    С чаша червено вино тези спагети се оказаха супер попадение.

    А името Циганска баница по италиански си дойде съвсем естествено. Сигурно в родината им си имат истинско име, но така и не го разбрах. Покрай беконовата добавка се сетихме за бабата от приказката, която направила супа от камъчета. Или май беше сложила и нещо друго? Е, важното е, че баба знае как да готви! Опитайте, може и да ви хареса ...

Ще се видим пак ...

Брачен обет

    От 1 март 2013 г. Ася и Георги са семейство Атанасови. Вероятно датата на брачния обет не е била избрана случайно - празничен ден, символ на зараждащо се начало и силна връзка. Пожелавам съвместният им живот да е като мартеницата - бял конец за светло бъдеще и червен конец за страстни преживявания.

    Не познавам младоженците. Но точно една седмица преди сватбената дата,  т.е. в събота в 9ч.сутринта, лелята на Георги ми се обади на пожар, че има нужда от спешна консултация. Все още несъбудила се изтичах при нея. И там ме очакваше изненада - лелята и майката на младоженеца ме посрещнаха с думите: "Много те молим да направиш тортата за подписването!" И аз, поласкана от хубавите думи за сладките ми произведения, се съгласих. Само един час по-късно напълно се събудих. Те казали 1 март, а аз съм разбрала 1 май! Ами сега?! Няма никакво време, няма никаква яснота за дизайна, не познавам интересите на младите, а освен това имам да правя торта за рождения ден на собствената ми дъщеря за 28 февруари! Е, нещо все пак бях чула - винтидж, бяло, рокля в цвят горчица, ще бъдат само 20 човека, сватбеното  тържество ще е  в друг ден, сега само подписването... и "Сигурни сме, че ще измислиш точно каквото трябва!". Това наистина е мила оценка, но се чувстваш като пълен с въздух балон. Като се поуспокоих, установих, че информацията не е малко. Нахвърлих няколко скици и реших, че тортата ще има бяла основа, стара кутия за бижута, дантела в цвят горчица и много нежни рози. Напълно във винтидж стил. Но исках истинска дантела, т.е. захарна, но ефирна и плетена на една кука, а нямах необходимото оборудване. Добре, че Аromashouse работят в събота. Обадих се по телефона, казаха, че имат каквото ми трябва и ме чакат. Както всеки път бяха много отзивчиви и аз сърдечно им благодаря за съдействието. Но докато бях в магазина, вниманието ми беше привлечено от едни резци за пеперуди. Реших, че може би ще е добре да включа и тези елементи и ги взех. В неделя сутринта лелята пак се обади и каза, че има страхотна идея за дизайна на тортата - дантела и пеперуди. Розите окончателно отпаднаха. И ако това не е синхрон!

    Процедурата по тортоправенето започна точно с пеперудите. Отказах се от стандартния фонданов вариант и се спрях на експеримент с принтирана фонданова хартия. Изработката им изискваше търпение, изразяващо се в изразване, залепване, дорисуване и 60 часа сушене. И след сто пъти зададен въпрос "Дали ще стане нещо?" около нас полетяха леки, нежни, красиви пеперуди! Междувременно, благодарение на наученото в часовете по керамика от преди няколко години, направих прекрасна малка винтидж бижутерка. А изплитането на захарната дантела се оказа истинско сладко удоволствие! Разбих прахообразната SugarVeil смес според инструкцията, оцветих я със смес от три цвята сладкарска боя - телесна, жълта и златна, нанесох върху силиконовата подложка и на сутринта бримка по бримка дантелената мъгла беше готова. Искам да отбележа, че за изплитането се уповавах на прекрасните напътствия на Мина от Angellovescooking - благодаря!

      На 1 март сутринта декорирах облечената с фондан торта. Беше прекрасна!

Честито на семейство Ася и Георги Атанасови!

Ще се видим пак...

Кошница, пълна с целувки

    На 28 февруари Яна, която е една от трите ми най-любими дъщери  (а аз имам три деца), празнува рождения си ден. Прекрасна дата! Годината, в която се роди беше високосна. Не исках бебето да се появи на 29-ти февруари, нали едва на четири години щеше да има своя специален ден. И малкото човече показа, че ни чува! На 28-ми й казахме "Добре дошла на този светъл свят, мила наша Яна!" Тя беше кротко бебе, но съвсем скоро доказа, че изборът на името не е нещо случайно. Сякаш неосъзнато родителите слушат глас, който им казва "Това бебе ще се казва ..", а те са убедени, че сами са го измислили! Докато растеше нашата лудетина Яна седеше на възглавничка от трънчета, непрекъснато беше в движение. Достатъчно е само да ви кажа, че по онова време, когато нямаше дистанционни, Яна успешно влизаше в тази роля - за част от секундата се изстрелваше от стола, тичаше до телевизора, натискаше съответното копче и пак тичайки сядаше на фотьойла. По-бързо човек и със самото дистанционно няма да се справи! И цялото това подскачане беше гарнирано с бърборене и смях.

    Днес Яна пак си е най-слънчевото момиче. Има прекрасно чувство за хумор и е забавно да прекарваш времето си с нея. Но сега Яна е и пораснала. Сега знае, че животът е низ от хубави и трудни моменти. Сега познава смисъла на искреността, отговорността и обичта. Стискам палци упоритостта да й помогне да открие най-верния път. 

 Честит рожден ден, слънчева Яна!

Тази кошница, пълна с целувки, е за теб от всички нас.

В нея има обич, приятелство, здраве, късмет.

Нека около теб винаги пърхат много нежни пеперуди, 

поднасящи ти хиляди усмивки и прекрасни емоции!

Пандишпанов блат 

6 яйца

1 чаена чаша захар

4 супени лъжици брашно
2 супени лъжици какао

    Отделяме белтъците и жълтъците. Разбиваме белтъците със захарта на пухкав твърд сняг. Прибавяме жълтъците и разбъркваме. Добавяме пресяти брашното и какаото. Сместа изсипваме в намазана с масло и поръсена с брашно кръгла форма за торта с диаметър 24 см. Печем в загрята до 180 градуса фурна. Когато блатът се отлепи от стените на формичката, значи е готов.Оставяме да изстине напълно. 

Крем

500 мл прясно пълномаслено мляко

7 супени лъжици захар

4 супени лъжици брашно

4 яйца

300 гр. течна сладкарска сметана

2 пакетчета желатин на д-р Йоткер

2 ванилии

50 гр. черен шоколад 50 %

50 гр. прясно мляко за разбъркване

   Сваряваме прясното мляко със захарта. Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци. Към жълтъците прибавяме пресятото брашно и 50-те гр. мляко. Тази смес изсипваме на струйка към свареното със захарта мляко  и интензивно разбъркваме до сгъстяване. Отстраняваме от котлона. Разбиваме белтъците и ги прибавяме към поохладения крем. Добавяме ванилията и оставяме да изстине. 

    Желатинът приготвяме според инструкциите на опаковката. Сметаната разбиваме с миксер и прибавяме разтопения желатин. Внимателно разбъркваме, прибавяме изстиналия крем и натрошения на малки парченца шоколад. Оставяме в хладилника за около 30 мин. - да започне желирането. Разбъркваме един-два пъти.

Сглобяване на тортата

  Разрязваме блата на две хоризонтални платки. Поставяме първия блат във формата и сиропираме със захарен сироп или сок от компот. Изсипваме крема, поставяме втората платка и също сиропираме. Покриваме тортата с фреш фолио и я оставяме в хладилника за 12 часа.

   Преди да започнем украсяването намазваме тортата от всички страни с маслен крем, направен от 125 гр. меко масло, 250 гр. пресята пудра захар и 2 супени лъжици прясно мляко, след което поставяме на студено за 15 мин. След това започваме майсторенето на кошницата. Аз използвах бежов фондан, който оформих на фитили и един след друг хоризонтално прикрепих към стените на тортата. Върху тях залепих отвесните пръчици. С кафява сладкарска постигнах неравномерния цвят на кошницата. Горният й край драпирах със захарна дантела и подредих целувките. Нужни ми бяха общо 16 големи целувки - 14 цели и 2 натрошени между тях и отстрани на тората. Черешката в този случай бяха захарните пеперуди. Но за тях и дантелата ще разкажа следващия път.

    А сега искам да ви покажа тортата на Яна за рождения ден от миналата година. Много се гордея с нея. Това беше втората фонданова торта, която направих. Отначало мислех да е доста по-различна. Дизайнът изцяло се помени, остана само морската идея. Разбира се, ако аквариум с риби може да бъде наречен "морска идея". Исках да са рибки, първо, защото рожденичката е зодия "риби", второ, има доста голям аквариум и, трето, обича морето. Но мисълта за морския безкрай надделя и резултатът беше феерия от морско-синя вода, бяла пяна и проблясващи перли. 

 

    Допълнение към тортата бяха бонбоните за почерпка на колегите.

    Най-хубавата оценка на постижението ми бяха думите на племенника ми: "Тази торта я видяхме, а имаш ли торта и за ядене?!"

Ще се видим пак ...