Часът е седем сутринта. От
мобилния телефон се носи мелодия. Понякога се питам дали в този звук
авторът ѝ, писал я преди няколко века, би познал творбата си?! След
десет минути ще се включи пак. Предпочитам да стана и да я изключа.
Зареждам кафеварката и с доволство очаквам да чуя бълбукането на
горещата течност. Ритуалът по пиенето на кафе за разсънване ми е
най-приятен в летните сутрини. Слънцето вече е обходило стаята и още
малко ще заличи следите на сутрешния хлад. Широко отворените един срещу
друг прозорци канят въздушните течения на закачлива гонитба. В
сандъчетата по прозорците и балкона, освежени от нощната почивка,
цветята се надпреварват да разкрият багрите си. Ясно. Тихо. Спокойно.
Августовска сутрин.
Часът е осем и половина сутринта. Кафеварката е празна. Време е да
тръгнем за работа. Шумът от близкия булевард е почти неуловим. Включваме
се в слабото движение и за пореден път отбелязваме, че София е празна.
Усещаме гъделичкането от приятното очакване на двата почивни дни,
попримесено с примирението, че отпуската ни вече мина. Усещаме и
обещанието на слънцето за горещ и задушен ден. Минаваме покрай пазара,
където зеленчуково-плодовата търговия е вече в разгара си. Пред нас е
спрял камион, пълен с бутилки с минерална вода. Докато чакаме да го
разтоварят, погледите ни са привлечени от внушителна група на три майки и
седем дребосъка с шарени шапки. Разпределена в колички, на колела или
на собствените си крачета, прилежно натоварена с кофички и лопатки за
пясък, детската орда вдига врява, достойна да се конкурира с пазарната
глъч. Майките вече са леко изнервени, но това изобщо не смущава
дечурлигата. Спомних си момент от преди доста години, в който и майките,
и децата бяха точно същата бройка, само с малката разлика, че две
бебета все още бяха на стартовата линия да се включат в детския
калабалък. За нас времето е извадило острите шипчета на напрежението и
картината е забавна и мила. Светофарът подава зелен сигнал и
бавно-бавно потегляме в тясна зигзагообразно движеща се колона. Отново
уличното платно се разкопава и кърпи ту тук, ту там. Градска августовска
сутрин.
Месецът на отпуските. Свикнали на градския си начин на живот, отдавна
сме забравили, че лятото векове наред е бил най-важният и тежък за
прадедите ни период от годината. Под палещото слънце на полето се жъне и
вършее житото. Наричали го зарев, жарев, орач, коловоз, вършен. А в запазените старославянски имена на месеците в полския език и днес август носи името sierpień - по името на сърпа, с който отрязвали класовете, увенчани със скъпоценни житни зърна.
От деня, в който засявали земята, мислите и молитвите на хората се
отправяли към жарките летни дни, когато излизали на полето да приберат
узрялото жито.
Жътвата е кулминацията на целогодишния усилен труд за осигуряване на
основната прехрана. Време на надежди за богат урожай и вяра в
благосклонността на божествата. Затова в първия ден на жътвата отивали
като на празник - с нови премени, с китки и с песни, а най-личната
девойка зажънвала нивата.
Неразривно свързани с цикъла на сезоните и зависими от капризите на
природата, хората обвързвали труда си с ритуали, чрез които почитали
незнайните сили, молили се и ги вричали да им помагат за прибирането на
реколтата. Страхът от наводнения, суши, градушки и пожари ги съпътствал
непрестанно. И когато дойдело време да се приберат пълните със зърно
класове бързали, въпреки жегата, с която знойното слънце заливало
нажежената земя.
По жътва селото почти опустявало. Всички, от малки до големи, се събирали на нивата.
За славянския календар е характерно кръговото разбиране за хода на
времето. Сезоните се преливат един в друг, месеците нямат ясно изразено
начало или край. Живеенето е пряко свързано със стопанската работа и
особеностите на климата. Затова на север, по полските земи, sierpień наричали август, а на юг, по българските земи, месец юли познавали като сърпен или жътвар. През
август у нас житото вече било овършано и откарано към мелниците. За да
не се вгорчи брашното и да се запази чисто през цялата зима, обичаят
повелявал да се опече пита, да се украси с китка цвете и като се
разчупи, да се раздаде за здраве и берекет и през следващата година.
Sierpień, жътвар, зарев, орач, коловоз, гумник, вършен, житаро ... Както и да назовавали славяните и старите българи времето по прибирането на житото, по всички краища това било време трудно, жарко, морно... Точно сега мислите за плодородие и вярата за по-добри дни от надежда ставали реалност. Затова по всички краища с песен отивали на нивата, прегъвали се над сърпа и прегръщали пълните снопи. Затова по всички краища изпичали пресен хляб и го обричали за хранител и закрилник. Затова по всички краища хората се събирали заедно и с веселба и танци отправяли благодарност за добрия житен урожай.
Хлебни купички
Но преди да усетим аромата на тези красиви питчици, трябва да свършим куп задължителни дейности.
Първо - да си нахлупим шапките и да отидем да си изработим хляба. В моя случай това става в компанията на климатик и пред компютъра ...
Второ - да овършеем и да съберем добра житна реколта. В действителност - да поразровим из рафтовете на близкия магазин.
После, като се върнем от мелницата (в съвременен вариант - супермаркета), да отсипем необходимото ни количество фино смляно брашно.
Всъщност, за да си направим четири купички, ще ни трябват следните неща:
500 гр. бяло брашно
300 мл. вода
2 супени лъжици зехтин
1 чаена лъжичка захар
2 чаени лъжички сол
20 гр. прясна мая
1 белтък за намазване
Вече може да замесим тестото, да го оставим да втаса около един час и да оформим хлебните купички.
Бухналите от повторното втасване питчици намазваме с леко разбития белтък и ги пъхваме в предварително загрятата до 200 градуса фурна. След като се опекат, ги оставяме да изстинат.
Внимателно отхлупваме капачето на хлебните панички. Меката
сърцевина се отделя съвсем лесно. Не е нужно да се чудим къде да я приберем,
защото тези пухкави залъчета бързо изчезват и дори няма време да се прибави
парченце сирене, например.
Може да се използва почти всяка рецепта за хляб, стига да води до пухкав резултат.
Поднасянето на супа в хлебни купички вече не е изненада и у нас. Но в полската кухня този вариант е широко разпространен, като простичко се нарича zupa w chlebie . За хлебните купички избрах простичка и добре позната рецепта за замесване на вкусна питка, а при оформянето им добавих капачета от малко отделено тесто, които залепих към питчиците с вода. Напълних ги с картофена крем-супа, гарнирана за свежест със стръкче тученица.
Ще се видим пак ...
