събота, 31 януари 2015 г.

Сладкият вкус на лимона - Лимонова тарта / Lemon tart

    Годината започва според правилата - със сняг, студ и лед. Ако пренебрегнем притесненията от задължителната и нелека "походка тип пингвин" при "тежки зимни условия", разходката по софийските улици се оказва много приятна. Снежната покривка е скрила неравната улична настилка и не особено привлекателните терени на калните тревните площи. Градският шум е някак далечен и ненатрапчив. Завити в палта и шалове, вървим под дървета, които най-сетне са облекли белите си одежди. Сега сме близки с тях и не чувствам неприязън от доскорошната им кафява голота. Разбира се, така ще е само няколко дни и после отново ще стане познато сиво и мокро.
    Всъщност зимата едва е започнала. Студено е. Стъмва се рано и вечер бързаме да се приберем. Повече от семплата градска украса все още поддържа леко празнично усещане, а тук-там примигващи лампички по прозорците ни напомнят, че у дома е топло и светло.
    Януари е месецът, към който имам смесени чувства. От една страна точно сега се чувствам най-уютно. Студени вечери, преобразени от топлината на огъня и от меката светлина на свещи и нощни лампи. Зимни вечери, изпълнени от вкусните аромати, носещи се от тенджерите на печката и от оживените разговори около масата, често нагъсто оградена с повече столове отколкото може принципно да побере. Дълги вечери, подвластни на очарованието на коледната украса, завити в меки одеяла, придружени от чаши с тъмночервено вино и добре подбрана колекция от музика и филми. От друга страна усещам как ме обхващат тръпките на лека нервност. Дори и позабавило ход, колелото на ежедневието започва да набира скорост. С всеки изминал ден силата му се увеличава и главата ми вече е пълна със списък от престоящи задачи. Повечето от тях не съм си ги измислила, налагат се от съществуването ни в социалната система. Но имам и други. Задачите, които съм си начертала сама и които ме карат да се взирам напред и да се чувствам жива, полезна и удовлетворена.  Но пък точно те пораждат част от нервните тръпки. Обикновено са свързани с откраднато време от малките нощни часове, трудно преразпределяне на семейния бюджет, "невъзможни мисии" за комбиниране на задължителните отговорности и предпочитаните занимания. Да, годината започва според правилата.

    В една такава вечер преди две години започнах списването на този блог. Много идеи ми хрумваха, които исках да реализирам и да публикувам, но, както обикновено се случва, в разпределянето на времето и задълженията ми аз не съм единственият главен участник. Обаче желанието ми да продължа с това натоварващо удоволствие продължава да си съществува. И след половин година трупане на снимки и започнати,  но недовършени оповестявания на творенията ми, реших да надникна в архивите. Прибирайки се в петъчната вечер, премислях с какво да започна новия старт. Минавах през пазара с идеята да купя някакъв пресен зеленчук, когато на върха на една купчина лимони видях този прекрасен експонат


    Не си спомням да съм виждала да се продава лимон заедно с листата, а и сега беше само един. След кратки преговори с продавача и уведомлението, че ще го използвам единствено като декоративен елемент, рекламният материал премина в моята торбичка. А останалите лимони ми послужиха в приготвянето на една деликатна и вкусна лимонова тарта.


   

    Рецептата е от "Златна колекция Класически десерти". Отдавна исках да направя този сладкиш. Не се и съмнявах, че ще бъде "златен" и "класически". Всяко предложение, което съм опитала, с право е намерило място в този сборник. 



Лимонова тарта




    Продукти за тестото:

          1 1/4 чаени чаши брашно (180 гр.)
          1/2 чаена чаша пудра захар (75 гр.)
          100 гр. масло
          1 голям жълтък
          2-3 чаени лъжици ледена вода

    Продукти за пълнежа:

          6 големи яйца
          1 1/3 чаени чаши фина захар (250 гр.)
          3/4 чаена чаша лимонов сок (200 мл.)
          ситно настърганата кора на 3 лимона
          3/4 чаша пълномаслена течна сметана (200 мл.)

    Смесваме пресятото брашно с пудрата захар и нарязаното на кубчета масло. Разбъркваме докато стане на трохи. Добавяме жълтъка и две супени лъжици ледена вода, разбъркваме и при необходимост добавяме още вода докато се образува тесто. Размесваме докато стане напълно гладко. Поставяме го в найлонов плик и го прибираме в хладилника за минимум половин час. Намазваме с масло формичка за тарта с подвижно дъно (диаметър около 25 см.). Разточваме бързо тестото върху набрашнена повърхност до 5 мм дебелина и с помощта на точилката го пренасяме във формичката. Оформяме ръба на тартата и отстраняваме излишното количество. Покрита, я охлаждаме в хладилника за около 30 мин. На дъното на тартата върху пергаментова хартия насипваме бобови зърна. Печем в загрята до 180 градуса фурна 10 - 15 мин. до леко кафява коричка. Махаме временния пълнеж и оставяме да изстине.
    Докато се пече тестото, приготвяме пълнежа. В купа смесваме яйцата и захарта. Разбиваме кратко, без сместа да се разпенва. Добавяме лимоновия сок, настърганата кора и сметаната. Разбъркваме леко. Изсипваме пълнежа върху изстиналата кора и слагаме в намалената до 150 градуса фурна. Печем около 40 минути, докато пълнежът се стегне, но е по-мек в средата. Оставяме тартата да изстине напълно и тогава я изваждаме от формичката.


    Опитах едно парче, после още едно ... Чудя се как съм могла да пропусна досега толкова ароматен и лек сладкиш! Оказа се, че купуването на един обикновен кисел лимон неочаквано се превърна в сладко преживяване. Всъщност звучи някак познато ...

   


    Ще се видим пак ...
   



четвъртък, 31 юли 2014 г.

Lipiec - Медена сладост - Юли

    Жарки - едно от имената, с които прадедите ни назовавали времето на припичащото слънце и големите жеги. В средата на това жарко време са и най-горещите дни, наричани от стари времена Горещници. Но тази година горещината ни пожали и лятото най-деликатно може да определим като хладно. Но надали това е някакво огромно изключение, след като по тези три дни гадаели какво ще е времето през предстоящите зимни месеци. Всеки горещник от 15 до 17 юли отговарял на един от първите три месеца на годината и в зависимост от това дали е горещ или хладен, предвещавали за всеки от тях меко и тихо време или пък носещо студ и вихрушки.

    Но зимата все още е далеч. Сега е лято, когато жътвата е в разгара си и затова месец юли е наричан по нашите земи жътвар. Това е един от най-важните периоди през годината, когато хората подсигурявали основната си храна - хляба. Освен това юли е и най-сладкият месец, защото след празника на Свети Прокопи Пчелар започва ваденето на новия мед.


    Рано сутринта на 8-ми юли, преди изгрев слънце, жените изпичали хляб, отнасяли го до пчелните кошери, прекадявайки ги с тамян. Вадели от новия мед, освещавали го и като намазвали с него хляба, раздавали на съседи и близки.Така обричали пчелите да събират много мед. Част запазвали за лекарство през годината, тъй като точно медът от първото вадене вярвали, че е най-лековит.


    Предпочитан още от древността бил липовият мед. Ценен с лечебните си свойства при простудни, сърдечни и храносмилателни заболявания, той има свойството да действа тонизиращо за организма, засилвайки имунитета и успокоително за нервната система, намалявайки стреса, безсънието и дневното напрежение.



    Считан за един от най-луксозните видове, светложълт до кехлибарен на цвят, липовият мед има наситен, плътен вкус и невероятен аромат на свежа липа. За него пчелите събират нектар от цъфналите букетчета на сребролистната липа, наричана Царица на медоносните дървета. Само от един декар липова гора се събират около 100 кг. прекрасен мед. Представете си сред какъв благоуханен рай попада човек в сърцето на такава горичка! Ако си откъснем няколко шепи от тези жълто-зелени цветчета и ги изсушим, не само ще си осигурим прекрасен чай за зимата, но и малки ароматни торбички, които да пръснем в стаите или сред дрехите в гардероба.



    Периодът в края на пролетта и началото на лятото в старославянския келендар бил именуван точно на тях - липен. Когато цъфтли липите, упоителен аромат се носел навред. В старобългарския календар това е едно от имената на месец юни. На север липите цъфтят малко по-късно и затова, запазен и в съвременния език, на старополски така означавали месец юли - lipiec.  Ценният дар на тези красиви дървета пази здравето ни, осигурявайки ни чрез трудолюбивите пчелици единствения хранителен продукт, който не подлежи на разваляне - златистият лековит и сладък мед.

    Определено предпочитам липовия мед. Заради невероятния вкус и сладкия аромат. Определено много харесвам и един забравен продукт, произвеждан от мед. Също заради превъзходния вкус и неподражаемия аромат. 

МЕДОВИНА!





    За медовината казват, че е най-старата алкохолна напитка. Известна е на повечето континенти още от древността. Археологически данни за напитки с мед са открити в Китай, датирани около 7000 г. пр. н. е. В Европа са намерени керамични съдове, съхранявали медени напитки вероятно около 2000 г. пр. н. е.  Това сладко питие е било широко разпространено сред народите, обитавали земите на Великобритания, Германия, Скандинавия, Балканите. За разлика от производството на вино, за което е било нужно специалното отглеждане на грозде, намирането на пчелен мед е било значително по-лесно и достъпно. В античната и средновековна литература има немалко описания за производството и консумацията на медовината. Най-старата рецепта за приготвяне на медовина е известна от римски източници в началото на новата ера.
  
    Когато в ученическите си години четях книги за Средновековието, за първи път научих за това питие. Единственото, което разбрах, бе, че е алкохолна напитка от мед. Не можех да си представя каква е всъщност и я оприличавах на плодовите ликьори. По-късно от исторически извори натрупах повечко информация за разпространението на медовина по българските земи в Средновековието. Но винаги съм считала, че отдавна е забравена и днес вече не се произвежда. Докато преди няколко години не видях бутилки с кехлибарена течност сред бурканите мед върху малка сергийка на софийския пазар "Димитър Петков". Беше интересно да опитаме питието, за което бях чела повече в романите и по-малко в историческите източници. Казах си, че си заслужава покупката на една бутилка. Определено се оказах права.

    Преди няколко дни, отправяйки се по пътя до познатата сергийка на пазара, попитах в няколко магазина имат ли медовина и категоричният отговор беше "Не!". В единия продавачката се престраши да ме попита какво е това и беше доста учудена от обяснението ми. Но все пак има места, където не е загубила популярност и едно от тях е Полша. Там тя се нарича  miód pitny - мед за пиене. Като популярна напитка се споменава през Средновековието, когато доброто вино не е било масово разпространено и затова е заменяно с по-достъпен алкохол - бира и медовина. С течение на времето, медената напитка отстъпва и  нейното място се заема от по-евтиното и по-лесно производство на водка. Но за разлика от нас, поляците не губят спомен за сладкото пиво и от няколко години полската медовина е регистрирана в Европейската комисия по храните като питие с традиционно специфичен полски характер.
 

     Медовината се получава от смесването на мед и вода с добавка на дрожди за ферментация. В зависимост от алкохолното съдържание силата ѝ варира от тази на бирата до силно вино. Сладка, полусладка или суха, тя може да бъде обикновена, газирана или пенлива. В зависимост от местните традиции и личните предпочитания към медовината се добавят плодове, билки и подправки. Според количеството вода, с което се смесва медът, медовината традиционно се дели на  półtorak, dwójniak, trójniak и czwórniak. Колкото повече е съдържанието на мед, толкова по-дълго отлежава напитката. Понякога са нужни осем-десет години преди да стане готова за консумация. За разнообразяване вкуса на медовината са използват съчетания от различни видове мед и задължително подправки - хмел, канела, карамфил, джинджифил, черен пипер, хвойна, ванилия, листа от роза, листа от мента, лимонови и портокалови кори. Добавянето на плодови сокове придава различна нотка на вкуса на медовината и увеличава броя на имената ѝ според съответния плод. Интересно ми е какъв е ароматът и вкусът на "малиняка" - медовината със сок от малини. Надявам се като отида в Полша да опитам. Все пак на софийския пазар за мой късмет открих напитка, за която се счита, че принадлежи към по-високите класове медовина.

         
    Според описанието на производителя "МЕДОВИНА ДОМИНИКАНСКИ" е двойняк и за получаването на един литър са необходими 610 гр. чист мед. Добавени са сокове от плодове, които осигуряват специфичен вкус и аромат. Отлежава три години в дъбова бъчва.

    Медовината може да се поднесе охладена или като греяно вино с подправки. Най-много ми допада с лед и лимоново резенче.

КОКТЕЙЛ С МЕДОВИНА



          80 мл медовина
          60 мл минерална вода
          10 мл лимонов сок

          резенче лимон
          стръкче мента

    Смесваме и разбъркваме медовината, водата и лимоновият сок. Ако съставките са със стайна температура, трябва да охладим коктейла около 20 мин. в хладилника. Украсяваме с резенче лимон и стръкче мента. Поднасяме. 


    Медено-плодовият вкус на медовината е и прекрасна алкохолна добавка към комбинация от различни плодове.

ПЛОДОВА САЛАТА С МЕДОВИНА





          1 малък пъпеш
          4 дребни кайсии
          1 праскова
          10 къпини
          2 ментови стръкчета
          100 мл медовина


    Разрязваме пъпеша на две части. Почистваме от семките, изрязваме месеста част от кората така, че да получим купички от кората. Пъпеша нарязваме на малки парченца и връщаме в купичките. Разполовяваме кайсиите, нарязваме прасковата на полумесци и ги прибавяме. Заливаме плодовете с медовината и прибавяме къпините. Охлаждаме. Преди поднасяне украсяваме с ментово стръкче.




    През вековете описват медовината като "подарена направо от небето". Казват, че е "напитка за крале и рицари", че "във виното е истината, а в медовината е здравето", че е "изворът на младостта и енергията", че "вкусът ѝ е поезия" ... Определят я като "еликсирът на любовта". И дори, че точно тя е дала името на най-опияняващия месец - медения. Аз просто харесвам вкуса на медовината - плътен, ароматен, топъл, мек и сладък.







    Ще се видим пак ...





четвъртък, 10 юли 2014 г.

Маковете на Прованс

    Ако кажа, че за всеки рожден ден в семейството ни правя торта, съвсем няма да е вярно. Поради различни причини. Но най-вече заради отсъствието на рожденника. Сега си давам сметка, че най-малко торти съм подарила на най-голямата си дъщеря. Затова тази година за мен бе огромно щастие, че имам такава възможност. Разбира се, на 14-ти юни винаги се свързваме по телефона и изпращаме пожелания, прегръдки и целувки. Този път ги поднесохме наяве. Заедно с торта, направена специално за нея. Пандишпанови блатове, крем от маскарпоне, сметана и ягоди, поръска от шам-фъстък, захарни червени макове.



    Мога да се наслаждавам с часове на зелените полета, обсипани с ярко червени макове. Почти невидимо полюлявани в надвисналата тишина, галени от нежния полъх на лек ветрец, те поднасят прекрасното усещане на пълен душевен релакс. Беше вълнуващо точно за тази торта да моделирам захарните макове и да ги "посадя" върху импровизираната домашна полянка докато чакат да заемат мястото си върху тортата.

 


И между маковете буквичката, с която започва името на дъщеря ми

КАЛИНА




Една любима снимка беше моето вдъхновение!



    Подаръкът бе най-доброто ми попадение! Бижуто, което бях намислила да купя не успях да намеря, въпреки, че обиколих доста ювелирни магазини. Почти примирено влязох за последна обиколка в Софийските хали без да знам, че там е най-подходящият за мен щанд. Когато търсиш - откриваш! Подредени под стъклото, бижутата на Shrieking Violet образуваха миниатюрни разноцветни букети. Веднага избрах моя от истински прекрасни мини макове.



    Обичам да посрещам празниците вкъщи. Подреждам всичко така, както го виждам най-подходящо за случая. И, разбира се, влагам много мисли, време и енергия, които понякога ме довеждат до значителна умора. Калина реши, че точно заради това ще ни почерпи в заведение. Но не можах да устоя на предизвикателството и пак стоях почти цяла нощ да "бера" захарните макове. Но пък беше така увлекателно!



Тортата със захарни макове и бижуто с мини-макове бяха подарък за дъщеря ми. 

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КАЛИНКА!


А снимката на едно усмихнато момиче в рокля на бели точки сред маковете някъде в полетата на Прованс бе подарък за приятеля ѝ, който празнува рожден ден само два дни по-късно.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РАДЕК!


 Вярно, той е фото-авторът, но пък ние проявявихме снимката, 
сложихме я в рамка и с обич му я подарихме!



    Снимах тортата преди да "набера" всички макове. Кой да се сети за още снимки и след като всичките двадесет и девет сладки цветя бяха подредени върху нея...




Тортата изядохме, а най-големите макове събрах в прекрасен букет.





        Ще се видим пак ...