Почти бяхме свикнали с мисълта, че тази година зимата ще е съвсем нетипична - пролетно топла, суха, без преспи и виелици, без затворени пътища и натежали от сняг клони. "Едно време какви зими имаше, а сега!?..." И Зимата си взе бележка и се показа.
Януарска зима. Навън е снежно и студено. Ледени висулки висят от стрехите на покривите, вятърът е остър и щипещ. Обледените дървета протягат стъклени клони и на зазоряване устройват призрачно шествие. Под бялото покривало надничат почти изсъхнали малки плодчета шипка.
Така виждам зимата от прозореца. През лятото балконските сандъчета преливаха от цветове. Пусти, в късната есен изглеждаха неприветливи и изоставени. Няколко клонки със сухи плодчета и пожълтели листенца, забодени в оголялата пръст, доведоха есента на балкона ни. Поръсени със скреж, сега рисуват зимна картина пред прозореца на "къщичката ни под шипковия храст".
Студената януарска седмица и малките червени шипки, пръснати върху белия сняг, ме отнесоха назад във времето.
Много, много назад, когато нашите предци са наричали месец януари Голям Сечко заради сковаващия студ, големин пак заради студа, който сякаш го удължава и краят му се губи, просинец заради нарастващия с едно просено зърно ден. В старославянските имена на месеците е естествено заложено разбирането за неизменната цикличност на времето и природата, оказващи пряко влияние върху хода на човешкия живот. Славянският календар представлява кръг без начало и край, в който сезоните се редуват, всеки един ден не свършва, просто след време идва отново и отново. И в този кръговрат няма месец, нарочен за пръв и последен. Всеки един е тясно обвързан със сезонния празничен цикъл и необходимата човешка дейност. Така едно от старите названия на месец януари е сечень и вероятно е свързано със сеченето на необходимите за зимата дърва точно в периода, когато вегетацията им е силно забавена.
В полския език повечето от месеците са запазили старите си имена. Урок
по супер кратък полски ми проведе приятелят на дъщеря ми. Радек
търпеливо ги произнасяше няколко пъти, превеждаше и обясняваше
значението им. С малко самостоятелни упражнения сега вече ги знам -
styczen, luty, marzec, kwiecien, maj, czerwiec, lipiec, sierpien,
wrzesien, pazdziernik, listopad, grudzien. Въпреки, че има доста различно произношение, разбирането за произхода на полското име на месец януари се покрива с това за едно от старобългарските му названия - сечень, т.е. времето, когато се секат дърветата. Другото обяснение е за кръстопътната му позиция между старата и новата година.
Напевното изричане на забравените имена на месеците звучи като
безкрайна, непрекъсваща песен - просинец, люти, сухи, брязок, тръвен,
изок, чръвен, зарев, руен, листопад, груден, студен ... и пак просинец,
люти ..
Тази песен ме пренесе някога, във времената, когато никой не е разчитал на удобството на огромни супермаркети с редици от рафтове, пълни с шарени кутии и пликчета, чието съдържание често неуспешно се опитваме да отгатнем по ситните надписи на етикетите. Някога, когато храната си е била истинска био-, еко- или "щастлива" храна. Някога, когато летните дарове на природата грижливо са събирани и съхранявани за зимните дни. В килерите са се подреждали торбички със сухи билки, плодове и гъби. А, супа от сушени гъби - това ще приготвя!
Потърсих рецепта от полската кухня. Често съм срещала в описания на националните полски ястия, че широко се използват сушени горски плодове и гъби. След издирването на доста рецепти за традиционна супа със сушени гъби, предложението
тук ми допадна. С малко промени в количеството на продуктите поднесох топла и вкусна супа.
ПОЛСКА СУПА ОТ СУШЕНИ ГЪБИ
1/2 чаша сушени гъби
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 морков
1 корен магданоз
малко парче целина
2 супени лъжици заквасена сметана
1 дафинов лист
2 зърна бахар
10 зърна черен пипер
сол
зехтин
100 гр. паста на фигурки
Старателно измиваме гъбите и ги накисваме в гореща вода за около 30 минути. Сваряваме ги до омекване. Прецеждаме през гъста цедка, но не изхвърляме водата, тя ще ни послужи за готвенето на супата.
Загряваме зехтина и запържваме ситно нарязаните лук и чесън. Прибавяме моркова, корена магданоз и целината, като ги задушаваме за минута. Заливаме с горещата вода от сварените гъби, която трябва да е около 800 мл. Добавяме подправките. Супата се вари на слаб огън 40 - 60 минути. Когато зеленчуците омекнат, сипваме нарязаните на лентички гъби и оставяме да се готви още 10 минути.
Тук е мястото да призная, че тези гъби не са нашенски. Просто не успях да намеря. Вечерната следработна обиколка се оказа абсолютно неуспешна и аз примирено си купих шийтаке. Така Изтокът и Западът си направиха кулинарна среща.
В рецептата пишеше, че супата е готова, но по желание може да се прибави сметана. Разбира се, че имах желание. Така повече се приближавах до оригинала. В купичка разбиваме сметаната, добавяме няколко лъжици гореща супа. На струйка сипваме в супата, като енергично разбъркваме, за да не се образуват бучици.
При традиционното сервиране на тази супа, към нея се поднася и домашно приготвена юфка. Обаче времето не стигаше и аз я замених с готова паста на фигурки.
Украсена със стрък пресен магданоз за свежест, за вечеря имахме прекрасна
Полска супа със сушени гъби!
Горещо ви я препоръчвам!
Топлата гъбена супа от полската кухня в студения месец styczen се оказа добро попадение, което ни се услади. Затова вече съм избрала какво ще опитаме през следващия месец luty.
Ще се видим пак ...
