петък, 16 май 2014 г.

Пеперуди за Ема

    "Имаме си една малка принцеса! Казва се Ема! И е толкова красива!" - така моята приятелка, леля на малкото бебче, извести за появяването му на бял свят. За погачата имах заръка да направя тортата.


    Поръчката бе да избегна традиционното розово. Спряхме се на меко кремаво и наситено коралово,  предпочитани цветове от майката. Декорацията трябваще да бъде без излишна натруфеност. Акцентът ѝ се оформи от спящото в цвете мъниче.


    Малки нежни пеперуди накацаха върху табелката с името. Долетяха при Ема така, както посестримите им бяха долетели за сватбената торта на родителите ѝ.


    Сгушена в сърцевината на цветето, малката Ема сладко спеше в очакване на първия си празник и първата си торта, наречена

ПЕПЕРУДИ ЗА ЕМА




    Макар и да се чувстваше прекрасно по дантелени гащички, Ема все пак имаше нужда и от дрешки, с които накипрена да се отправя на разходки в своята бебешка каляска.


Всичко трябваше да е в синхрон - от бодито до количката! 




    Докато търпеливо чака да покажа тортата ѝ, Ема расте и става красива госпожица! Още няколко месеца и първата годинка ще е навършена. Пожелавам ѝ да бъде обичана и щастлива сред прекрасните изживявания на едно безметежно детство!




    Ще се видим пак ...



неделя, 11 май 2014 г.

На Великден - Сладки яйчица на теменужена поляна

    Днес беше прекрасен ден! Топъл, слънчев, спокоен! Точно такава разбирам неделята през май. За първи път тази година още сутринта отворих всички прозорци и прекрасното майско време нахлу в цялата къща. Лек ветрец поклаща от време на време пердетата само колкото да придаде идиличност на пролетния ден. Радваща тишина е обгърнала квартала, по первазите розови мушката са вирнали главички с къдрави прически, а дърветата пред балкона вече са облекли бухнали бални рокли, нали май е месецът на баловете ...
    В едно от балконските сандъчета са нацъфтели теменужки. Няколкото коренчета, които посадих по Цветница и чийто цветове откъснах на Великден, отново многоцветно се усмихват. Подсетиха ме за великденската торта - поляна с ярки теменужки, между които се крият малки сладки яйчица.



    Често времето не ми стига да приготвя всичко с изрядна точност. Но пък всяко нещо си има и хубавата страна. Така пристигнали последни на събиранията, царствено се появяваме с триумфа на старанието ми в моите ръце. Но този път вместо фанфари за малко дюдюкане да ни посрещне. Вече беше обед, а аз имах готови само едни блатове. Вече се бях примирила, че няма да има украса, когато теменужките услужливо ме повикаха: "Ние ще ти помогнем!".


    Винаги са ми харесвали тортите, обсипани с истински цветя и сега имах възможност да подредя вкусна и свежа пролетна градинка!  В духа на празничните традици някъде по света между тях скрих малки бонбонки яйчица. А който получи парче с най-много яйчица, ще обявим за победител! Добра идея, но като знаех какво кулинарно прекарване ни очакваше на масата, се чудех дали след това на всички ще им се търчи по поляната да събират и броят яйца ...


ВЕЛИКДЕНСКА ТОРТА

"СЛАДКИ ЯЙЧИЦА НА ТЕМЕНУЖЕНА ПОЛЯНА"




    Тази домашна торта е лека и изключително вкусна. И много бързо се приготвя. Обикновено пандишпановите блатове напоявам със сока от кайсиев компот и редувам с пласт заквасена сметана, върху която подреждам плодовете. Този път я обогатих, като долния и средния блат намазах с мармалад от кайсии, а 400 гр. сметаната смесих с 500 гр. маскарпоне. Последният блат и борда облякох с 200 гр. сметана. Поръсих със 100 гр. натрошен шамфъстък за зелената трева и "посадих" теменужките.
    Но колкото и бързо да е сглобяването на тортата, все пак ѝ е нужно да престои поне два часа в хладилника. Обаче аз започнах процедурата в 12 ч. на обяд, а майка ми вече подреждаше масата и звънеше по телефона с предупреждение да не закъсняваме много. След едва половин час почивка на хладно опитах да махна ринга, която я стягаше. И тортата веднага даде отчаян сигнал, че ако упорствам просто ще се разпадне. Затова я "изсипах" в една подходяща купа, която, признавам, и друг път ме е спасявала в подобни ситуации ...


    Бисквитките бяха изпечени и глазирани няколко дена по-рано, но и за тяхната украса не остана време. Тях набързо намазах с малко мед, поръсих с натрошения шамфъстък и пръснах помежду им от бонбонките-яйчица.


    Великденската трапеза бе подобаващо отрупана с шарени яйца, традиционни ястия  и, разбира се, приказливост. В резултат обедът също бе традиционно дълъг, така че сладката теменужена поляна беше напълно готова хапване с кафето и чудесно допълнение на продължителната раздумка.




    Ще се видим пак ...





вторник, 6 май 2014 г.

На Великден - сладоледена почерпка за една мила гостенка

    На Великден имахме очаквана гостенка - Мама Зайка. Прегърнала букет люляк в едната ръка, а в другата кутия, пълна с малки шоколадови яйчица, грижовната дама бе дошла да провери как върви подготовката у нас. Пък аз закъснях с отбелязването на посещението ѝ. Но тя е толкова мила, че със сигурност не се сърди.


    В съботния ден цялата къща ухаеше на козунаци, подготвях блатовете за тортата, но на практика нямах с какво да я почерпя, нали всичко бе предназначено за Великден. Затова ѝ предложих сладолед.


    Част от тортения блат нарязах на парчета, които пред учудения поглед на Зайка пъхнах в тостера. За две минути имаха приятен хрупкав загар. Комбинацията се получи от две препечени сладки филийки, топка сладолед, малко заквасена сметана и няколко от подарените шоколадови яйца, украсени с винаги налични фонданови розички.


Набързо приготвената купичка се оказа вкусно и красиво хрумване.


    
    Мама Зайка остана очарована от украсата на шоколадовите яйчица, затова приготвих за всяко от дечицата ѝ сладко подаръче, скрито в малка шарена метална кутийка.


    Гостенката с удоволствие прие подаръка и обеща да намине отново, за да хапне и от готовата торта, а не само от блатовете ѝ.



    Ще се видим пак ...